Обсадата на Сердика е сражение между българи и византийци, състояло се през март и април 809 г. при днешна София (тогава Сердика, Средец). В нея хан Крум за първи път използва обсадни машини. Българите превземат града на 9 април и той с областта му стават част от българската държава и един от нейните центрове и до днес.
След като унищожава напълно Аварския хаганат, кан Крум обръща поглед към югозапад. И по-точно към земите населени със славяни в този район (поречието на река Струма и Македония). Най-голяма пречка за бъдещите планове на владетеля е силната византийска крепост Сердика.
В началото на 809 г, Крум обсажда града в продължение на няколко седмици, но съпротивата е силна и обсадата се затяга. Тогава той обещава на на византийския гарнизон безопасен ескорт до империята, при условие, че крепостта се предаде в български ръце. Виждайки тежкото си положение, византийците прекрагяват съпротивата и на Великден пускат българите в града.
Успешната обсада е от голямо значение за България, защото Сердика е важен кръстопът, свързващ столицата на Византия - Константинопол със западните части на империята. Сердика става един от основните укрепени пунктове в българската държава.
- Васил Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970.
- Атанас Пейчев и колектив, 1300 години на стража, Военно издателство, София 1984.
- Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.
- Norwich, John J.. Byzantium: The Apogee. Alfred A. Knopf, Inc., 1991. ISBN 0-394-53779-3.
