Минезингер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паметник на Валтер фон дер Фогелвайде в Болцано

Мѝнезингер (нем. Minnesänger, от Minne-любов и Sänger-певец) немски рицар, поет и певец най-вече от XII и XIII век, съвременник на провансалските трубадури и френските трувери, който създава и изпълнява песни на различна тематика, но предимно любовна. Обикновено песните на минезингерите са повлияни от народния епос и по-рядко от църковната музика.

Рицари и певци[редактиране | edit source]

Малка част от творчеството на минезингерите е запазено до наши дни. Най-известни поети са Хартман фон Ауе, Волфрам фон Ешенбах, Валтер фон дер Фогелвайде, Танхойзер, Освалд фон Волкенщайн и др. Интересна картина за нравите на минезингерите дава композиторът Рихард Вагнер в оперите си „Танхойзер и състезанието на певците във Вартбург“ (1845) и "Нюрнбергските майстори-певци" (1867), в които един от героите е Волфрам фон Ешенбах. Нерядко минезингерите се състезават сред стените на средновековните замъци като Вартбург в Тюрингия и демонстрират своето умение да изплитат най-изискани строфи с най-покъртително съдържание.

Рихард Вагнер

Предписания и изкушения[редактиране | edit source]

Според църковните и дворцовите предписания на онази епоха чувствената любов се смятала за порок. Но с времето минезингерите започнали да нарушава дворцовия етикет и да пеят за плътските радости на любовта. Сред тях особено се откроявал Найдхарт фон Ройентал, който използвал често грубовати мотиви от простолюдния бит и така създал жанра „дворцово-селска поезия“, силно предпочитан от изкушените в словото немски благородници от късното Средновековие. Интересно е, че името на Найдхарт фон Ройентал крие една закачлива двусмислица — на старонемски диалект то означава „Лукавият от долината на скръбта“.

Градски минезанг[редактиране | edit source]

Впоследствие възникнал и градският минезанг, чийто голям майстор станал швейцарецът Йоханес Хадлауб. В игриви строфи той възпява годишните времена, женската красота и виното и затрогва слушателите си с непринудени и сладостни описания на собствените си страсти и неволи.

Немската поезия на минезанга е представена най-пълно и илюстрирана с миниатюри в Големия Хайделбергски песенник или Манески кодекс (Codex Manesse), създаден ок. 1300 г.

Минезингери в Манеския кодекс[редактиране | edit source]