Танхойзер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Танхойзер
(Tannhäuser)
немски поет-минезингер
Codex Manesse Tannhäuser.jpg
Изображение на Танхойзер в Манески кодекс (ок.1300)
Роден: 1200 г.
Танхаузен
Починал: 1265 г.
(на 65 г.)
Вюрцбург, Германия

Танхойзер (на немски: Tannhäuser) (ок.1200-ок.1265) е немски минезингер, странстващ поет и разказвач на поучителни истории.

Живот[редактиране | edit source]

За живота на Танхойзер се знае малко. Предполага се, че той произлиза от знатен род, чието имение е било в село Танхаузен, Баден-Вюртемберг. Творческата му дейност е документирана между 1245 и 1265 година. Танхойзер няма постоянен дом, като странстващ поет пътува от място на място, пее и рецитира от замък на замък — за известно време намира подслон в двора на австрийския херцог Фридрих Свадливи. Приема се, че е участвал в Петия кръстоносен поход (1218-1221).

Творби[редактиране | edit source]

Танхойзер създава образци на т. нар. танцувална поезия, която възпява любовта и игрите както на знатните, така и на простолюдието. Някои негови текстове пародират „високия“ минезанг, проникнати са от себеирония и съдържат неприлични строфи, напомнящи студентските песни. В творбите му се говори за приключения, старинни легенди и герои, изпълнени са с учени безсмислици (gelehrtem Unsinn) и смущаващи чуждици (tollen Fremdwörtern). Изключение прави неговата „Песен на покаянието“, чиято мелодия е нотирана и е съхранена.

Достигналите до наши дни произведения на Танхойзер обхващат шест танцови песни и 36 строфи. Те са запазени в Големия Хайделбергски песенник, т. нар. Манески кодекс.

Легендата за Танхойзер[редактиране | edit source]

Състезание на певци във Вартбур, Манески кодекс (ок.1300)

„Песента на покаянието“, която възпява духовните рвения и саможертвата в Кръстоносните походи, се смята за образец при създаването на „Легендата за Танхойзер“. Първите сведения за това датират от ок. 1430 година. В баладата за Танхойзер, възникнала след 1450 година, се разказва за рицаря-певец, който напуска планината на Венера и отива при папата (Урбан IV, 1261-1264) в Рим, за да получи опрощение за греховната си любов с богинята. Но папата го отхвърля. И понеже папският жезъл не разцъфтява, а това е знакът за опрощението, Танхойзер не може да се надява на Божията милост. Рицарят се завръща при Венера, а пратениците на папата, чийто жезъл накрая бил разцъфтял, така и не го намират.

Баладата е отпечатана за първи път през 1515 година в Нюрнберг и има голямо въздействие. Особено след включването ѝ в сборника със стари немски народни песни „Вълшебният рог на момчето“ (1805-1808) от Клеменс Брентано и Ахим фон Арним поетите-романтици като Лудвиг Тик и Хайнрих Хайне преразказват легендата в различни версии. Митът за Танхойзер накрая стига до Рихард Вагнер и му предоставя основния мотив за неговата романтична опера „Танхойзер и състезанието на певците във Вартбург“ (1845).

„Танхойзер“ на Рихард Вагнер[редактиране | edit source]

Премиера на „Танхойзер“ (1845), гравюра от Ф. Тишбайн

Вагнер замисля създаването на опера върху легендата за Танхойзер през 1841 година. В основата на сюжета са няколко сказания, между които и преданието за Танхойзер и действителното състезание на певците в замъка Вартбург край Айзенах. Освен това Вагнер използва и съвременни литературни източници: новелата на поета-романтик Е.Т.А. Хофман „Състезанието на минезингерите“, един разказ на същата тема от Лудвиг Тик, както и една народна балада от сборника на Арним и Брентано „Вълшебният рог на момчето“. В либретото са вмъкнати като действащи лица минезингерите Волфрам фон Ешенбах и Валтер фон дер Фогелвайде.

Действието на операта се развива в началото на ХІІІ век. Танхойзер се пробужда след дълъг сън в обятията на Венера в нейната пещера край Айзенах. Той е дочул в съня си камбаните на родното си място и моли да си тръгне. Богинята на любовта му разкрива красотите на своето царство, след което заплашва рицаря с нещастия. Танхойзер изрича името на Дева Мария и магията се разваля. Долината край Вартбург е огласяна от песен на овчарче. Надалеч звучи песнопението на поклонниците, поели към Рим. Танхойзер решава да тръгне с богомолците и да измоли прошка за греховете си.


Унгарска пощенска марка с Танхойзер (1967)

От лов се завръща ландграфът на Тюрингия Херман. С него са най-прочутите минезингери. Един от тях – Волфрам разпознава Танхойзер и радостен го приветства. Рицарите канят Танхойзер да участва в състезанието на рицарите-певци. Волфрам му напомня, че Елизабет все още го обича и го очаква. Танхойзер не е и мечтал за такова щастие — той също е влюбен в Елизабет. Рицарят се отказва от пътуването до Рим и поема със старите си приятели към Вартбург.

Елизабет за първи път ще присъства на състезанията на певците, откакто Танхойзер е заминал. Волфрам, който също е влюбен в нея, наблюдава съкрушен щастливата среща между двамата. Тържествени фанфари известяват откриването на състезанието. Ландграфът обявява темата – „Какво е любов“. Волфрам пее пръв, след него са рицарите Валтер фон дер Фогелвайде и Битеролф. Всички те възхваляват любовта като най-възвишеното чувство. Развълнуван Танхойзер запява: „Любовта не е лъжливо себеотрицание, тя е радост и наслада!“ И въодушевен подема химна на Венера — нека всички научат от нея какво е любов. Рицарите са потресени. Това е нечувана наглост! Елизабет, макар и наскърбена от думите на Танхойзер, застава пред него, за да го защити от мечовете на разгневените мъже. Сега тя показва какво всъщност е любов. Саможертвата за любимия — ето истинското ѝ значение и величие. Ландграфът е трогнат от силната обич на Елизабет и пощадява живота на Танхойзер, но той трябва да изкупи своя грях. Едва сега Танхойзер разбира истинската същност на любовта и отново решава да отиде на поклонение в Рим - за да бъде достоен за любовта на Елизабет.

Поклонниците се завръщат от Рим, но Танхойзер го няма. Волфрам се опитва да утеши девойката, но напразно. Елизабет усеща близката си смърт. Когато тя свършва, Волфрам запява тъжната песен за звездата-вечерница. Появява се богомолец в дрипи, съсипан от умора. Това е Танхойзер. „Когато този сух жезъл разцъфти, тогава ще бъде опростен твоят грях.“ – това му е казал гневно папата в Рим. Разкъсван от душевни терзания, Танхойзер вижда в мислите си Венера, заобиколена от красиви нимфи, която го кани при себе си. Волфрам му разказва за страданията на Елизабет, която умира от скръб. Дочува се камбанен звън, виденията на Танхойзер изчезват и поклонници носят безжизненото тяло на Елизабет. Рицарят обезумял се втурва след погребалното шествие. С горчиви думи на разкаяние Танхойзер издъхва до Елизабет. Идват други поклонници, които с вълнение разказват как жезълът на папата в Рим изведнъж разцъфтял... Не църквата, а душевната чистота на влюбената девойка изкупва греховете на рицаря-певец.

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.