Никола Тесла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тесла.

Никола Тесла
сръбско-американски изобретател
Тесла на 36 години, през 1893 г.[1]
Tesla Sarony.jpg
Роден 10 юли 1856
Смилян, Австрийска империя
Починал 7 януари 1943
Ню Йорк, САЩ
Националност австроунгарска (сърбин), американска
Професия машинен инженер, електроинженер
Работил в Едисон Машийн Уъркс
Тесла Електричество и Производство
Уестингхауз Електрик Къмпани
Алма матер Техническия университет в Грац
Известен с Електромагнитна индукция
Променлив ток
Електромагнитни вълни
Ел.мотор за променлив ток
Безжична технология
Индукционна бобина на Тесла
Турбина на Тесла
Награди Медал Едисон (1916)
Златен медал Елиът Кресон (1893)
Медал Джон Скот (1934)
Подпис Никола Тесласръбско-американски изобретател
Никола Тесла
сръбско-американски изобретател
в Общомедия

Нико̀ла Тѐсла (на сръбски: Никола Тесла, на английски: Nikola Tesla) е сръбско-американски[2][3][4] изобретател, физик и електромашинен инженер, известен най-вече с постиженията си в областта на променливия ток и електроснабдяването.

Роден в Смилян, Австро-Унгария (днешна Хърватия), по произход Тесла е етнически сърбин, който впоследствие приема американско гражданство.[1][5] Той често е описван като най-значимия учен и изобретател на модерната епоха, човекът, който „разпростря светлина върху лицето на Земята“. Известен е с много и различни революционни приноси в областта на електричеството и магнетизма в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Патентите на Тесла и теоретичните му трудове се превръщат в основа на съвременните електрически системи за променлив ток, включително многофазните системи за електроразпределение и електрическият мотор за променлив ток. Работи в Унгария, Германия и Франция. Привлича вниманието на обществото с доусъвършенстването на динамото и най-вече с патентованите от него принципи на захранване с променлив ток, използвани широко и днес. Открива електромагнитните вълни и техните свойства преди Хайнрих Херц и независимо от него, но предимно поради интереса му към свободната енергия, мерната единица за честота на електромагнитните вълни е наречена на името на Херц. Името на Тесла се използва за мерната единица за магнитно поле[6].

За откритията си и от патентите си Никола Тесла получава значителни парични суми, но използва една голяма част от тях за експерименти. В последните години от живота си живее в хотелска стая номер 3327 в „Ню Йоркър хотел“ в Ню Йорк, почти забравен. Умира безпаричен, в дългове[7][8][9][10].

След смъртта му, както личността му, така и постиженията му потъват в забрава. Предполага се, че негови записки са иззети от американското правителство, тъй като Тесла няма преки наследници. През деветдесетте години на 20-ти век интересът към него като личност и към научните му постижения се възобновява и в началото на 21-ви век нараства значително[11][12].

Биография[редактиране | edit source]

Детство[редактиране | edit source]

Актът за раждане (на сърбо-славянска кирилица)

Никола Тесла е роден на 10 юли 1856 година в село Смилян в Австрийската империя (днес Хърватия).[13] Той е син на Милутин Тесла, сръбски свещеник,[1] в Сръбската православна църква „свети Петър и Павел“ и Джука Мандич. Предполага се, че баща му произлиза от някое от племената от долината на Тара или е потомък на херцеговския войвода Павле Орлович[14], а майка му е дъщеря на сръбски православен свещеник от Бановина, но с по-далечен произход от Косово.[15] Предците на Тесла са от Западна Сърбия, в близост до Черна гора [16].

Родната къща на Тесла заедно с църквата, където служи баща му

Никола е четвъртото от общо пет деца в семейството. По-големият му брат Дане загива при злополука по време на езда, когато Никола е петгодишен. Трите му сестри се казват Милка, Ангелина и Марица.[17] През 1861 година Никола Тесла учи в местното училище религия, немски и аритметика. През 1862 година семейството се премества в близкия град Госпич, където баща му работи като пастор. През 1870 година започва да учи в Карловац, като завършва четири класа за три години и се дипломира през 1873 година.[18]

През 1873 г., след като завършва гимназия, Тесла се завръща в родния си град Смилян. Малко след пристигането си, той заболява от холера, прикован е на легло в продължение на девет месеца и е близо до смъртта на няколко пъти. Бащата на Никола, в момент на отчаяние, обещава да го изпрати в най-доброто инженерно училище[19][20], ако се възстанови от болестта (баща му първоначално иска той да се отдаде на свещеничеството).

През 1874 г. успява да избегне повикване за тригодишна служба в армията като бяга в гората в близост до Грачац, където го укриват негови роднини, понеже все още е твърде слаб след болестта. Там той изследва планините облечен като ловец. Твърди, че този контакт с природата го прави по-силен, както физически, така и психически. Тесла чете много книги по това време, а по-късно твърди, че произведенията на Марк Твен са му помогнали като по чудо да се възстанови от заболяването.

Образование[редактиране | edit source]

23-годишният Никола Тесла

През 1875 година Никола Тесла постъпва в Техническия университет в Грац да учи електроинженерство. По време на първата си година там никога не пропусна лекция, получава възможно най-високите оценки, преминава девет изпита[21] (почти два пъти повече от необходимото[22]), основава сръбски културен клуб и дори получава хвалебствено писмо от декана на Техническия факултет.[23] Той работи дори през нощта, като не зачита нито неделя, нито празници. Някои от професорите му са загрижени, че се преуморява. Към края на втората си година на следване той загубва стипендията си и се пристрастява към хазарта. По-късно успява да си възвърне първоначалните загуби и да върне дълговете си към семейството. По неговите думи, след тази случка той успява да покори тази си страст завинаги. Когато идва време за изпита, Тесла е неподготвен и моли за удължаване на срока, но му е отказано. Той никога не завършва университета и не получава оценки за последния семестър. По данни на самия университет спира да посещава лекциите след първия семестър на третата си година там.[24] Въпреки това някои източници твърдят, че получава бакалавърска степен.[25]

През декември 1878 година Никола Тесла напуска Грац и преустановява връзките със семейството си, като негови приятели дори смятат, че се е удавил в Мура[26]. Той не иска родителите му да знаят, че е напуснал училище. В продължение на година работи като помощник-инженер в Марибор, като през този период преживява нервен срив. Той прекарва свободното си време като играе карти с местните жители по улиците. По-късно е убеден от баща си да се запише в Карловия университет[27] в Прага, който посещава през летния семестър на 1880 година и където се запознава с работите на Ернст Мах. Веднага след смъртта на баща си той отново напуска, завършвайки само един семестър.[28]

На 24 март 1879 г. Никола Тесла е върнат в Госпич под полицейска охрана по причина, че няма разрешение за пребиваване. На 17 април 1879 г. Милутин Тесла умира на 60-годишна възраст след заразяване с неуточнена болест. През тази година, Никола преподава на голям клас ученици в старото си училище. През този период от живота си Тесла чете много, като изглежда запомня цели книги наизуст.[29] Той боледува многократно и страда от халюцинации, свързани с миналото му или с изобретения, върху които работи в момента.[29]

В Австро-Унгария, Германия и Франция[редактиране | edit source]

През 1880 г. Тесла се премества в Будапеща, Унгария, където става главен инженер в Националната телефонна компания. Там той разработва подобрения на телефоните, работи по прокарване на телефонните линии и изграждане на централната телефонна станция. Това обаче го отдалечава от полето на работата с електричеството и през 1882 г. той заминава за Париж, където е назначен като електроинженер в електрическата компания Континентъл Едисън Къмпани. Един от най-крупните строителни обекти на компанията е изграждането на електростанция за ЖП гарата в Страсбург. В началото на 1883 г. компанията изпраща Никола в Страсбург за решаването на трудови проблеми, пред които са изправени от фирмата за монтаж на осветителното оборудване на новата жп станция. В свободното си време Тесла работи над разработване на модела на асинхронен електродвигател и през 1883 г. успява да демонстрира работата на двигателя в кметството на Страсбург. Започва разработването на различни уреди, използващи въртящи се магнитни полета, за което получава патенти през 1888 г. Следващата година е командирован в Брюксел за инсталиране на фабрика, а при връщането си във Франция търси да реализира идеи, които по това време са се развили в изобретения. През пролетта на 1884 г. в Страсбург са завършени строителните работи и Тесла се завръща в Париж. Той очаква да получи обещаните му 25 000 долара премия, но разбирайки, че няма да получи парите, обиден и унижен, той подава оставка. Забележителният напредък на електрическата индустрия в САЩ привлича вниманието на Никола Тесла и в търсене на по-добра реализация на своите идеи, той пресича Атлантическия океан.[30]

В Съединените американски щати[редактиране | edit source]

Работа с Томас Едисън[редактиране | edit source]

Никола Тесла

През 1882 г. Тесла започва да работи за Континентъл Едисън Къмпани във Франция, по проектиране и извършване на подобрения на електрическото оборудване[31].

През юни 1884 г. Тесла се премества в Ню Йорк[32]. По време на пътуването си през Атлантика, билета му, парите и част от багажа му са откраднати и той е почти изхвърлен зад борда след избухване на бунт на кораба[33]. Пристига в Америка само с четири цента в джоба, препоръчително писмо, няколко стихотворения и част от багажа.

В писмото с препоръка от Чарлс Бачелър до Томас Едисън се твърди: „Познавам двама велики мъже и вие сте един от тях, а другият е този млад човек“ (точното съдържание на писмото се оспорва). Едисън наема Никола Тесла да работи за „Машината на Едисън“. Работата започва с проста електротехника и бързо прогресира до решаването на някои от най-трудните проблеми на компанията. Тесла дори получава предложение да препроектира напълно генераторите за постоянен ток на Едисън.[34]

През 1885 г. Тесла заявява, че може да преправи неефективния мотор и генераторите на Едисън и да подобри производството на електроенергия и намали разходите. Според неговите думи, Едисън му обещава 50 000 долара, ако успее[35]. След месеци работа, Тесла изпълнява задачата и пита за заплащането. Едисън, твърдейки, че само се е шегувал, отговаря: „Тесла, ти не разбираш американски хумор“[36][37]. Вместо това, Едисън му предлага $10 увеличение на седмичната заплата. Тесла отказва офертата и подава оставка. Напускайки компанията на Едисън, той изпада в много затруднено финансово положение. С последните си средства и с помощта на един познат, който не е в по-завидно финансово състояние, основава собствена компания.

Лабораторията в Ню Йорк[редактиране | edit source]

След като работи в продължение на една година в компанията на Едисън, Тесла става известен в бизнес средите. След като научават за уволнението му, група електротехници му предлагат да основе своя компания и да се занимава с въпросите на електрическото осветление. Проектите на Тесла за използване на променлив ток не се насърчават, а групата по-късно променя първоначалното си предложение и ограничава дейността си до предложение за разработване на проект за дъгови лампи за улично осветление. Една година по-късно, проектът е готов. Вместо пари обаче бизнесмените предлагат на изобретателя акции на компанията. Тази опция обаче не е приемлива, и след като Тесла отказва, компанията в отговор се опитва да се оттърве от него като го оклевети и дискредитира[38].

От есента на 1886 до пролетта на 1887 година младият изобретател е принуден да намира допълнителна работа. Той се занимава с копаене на канавки, и „спи където намери и яде каквото намери“. През този период той се сприятелява с инженер Браун, който е в подобно финансово положение и който успява да убеди някои от своите приятели да окажат малка финансова подкрепа. През април 1887 г. е създадена компанията „Тесла Къмпани Арк Лайт“, която започва да се занимава с ново улично осветление с иползването на дъгови лампи. Скоро компанията получава големи поръчки от много американски градове. Но за Тесла компанията е само средство за постигане на целите, които си е поставил.

За офиса на компанията в Ню Йорк, Тесла наема къща на Пето авеню в близост до сградата, заемана от Едисън. Между двете компании бушува конкуренция, известна в Америка под името войната на токовете.


През юли 1888 г. известният американски индустриалец Джордж Уестингхаус изкупува повече от 40 патента, като плаща средно по 25 хиляди долара на патент. Уестингхаус също така кани Никола Тесла като консултант в заводите си в Питсбърг, където се разработват промишлени образци на машини с променлив ток. Работата не му носи удовлетворение и пречи на възникването на нови идеи. Въпреки умоляванията на Уестингхаус, Тесла се връща в своята лаборатория в Ню Йорк.

Малко след завръщането си от Питсбърг той заминава за Европа, където посещава Световната експозиция 1889 в Париж и посещава майка си и сестра си Марица.

В годините 1888-1895 г. прави изследвания на магнитни полета и високи честоти в лабораторията. Тези години са най-плодотворните: той получава много патенти. Лидерите на Американския институт на електроинженерите го кани да изнесе лекция върху работата си. На 20 май 1892 г. той говори пред аудитория, която включва изтъкнати електроинженери и протича с голям успех.

На 13 март 1895 г. в лабораторията на Пето авеню избухва пожар. Сградата е изгорена до основи, унищожени са най-новите постижения на изобретателя - механичен осцилатор, нов метод на електрическо осветление, нов метод за безжични комуникации на дълги разстояния и метод на изследване на природата на електричеството. Тесла заявява, че може да възстанови всички открития по памет.

Финансова помощ на изобретателя оказва Дружеството на Ниагарския водопад. Благодарение на Едуард Адамс се появяват $100 000 за преоборудване на новата лаборатория. От 1886 г. лабораторията е с нов адрес - улица „Хюстън“ 46.

Колорадо Спрингс[редактиране | edit source]

Тесла в лабораторията си на улица „Хюстън“.

През 1888 г. изобретява електрическия двигател и печели конкурс за изграждане на електроцентрала на Ниагарския водопад. Уестингхаус впоследствие купува патентите за електрическия му мотор. Тесла се занимава най-интензивно с променливи и високочестотни токове.

В май 1899 г. по покана на местната електрическа компания Тесла се мести в курортното градче Колорадо Спрингс в щата Колорадо. Градът е разпопожен на плата на надморска височина от 2000 метра. Силните бури не са рядкост по тези места.

В Колорадо Спрингс Тесла организира малка лаборатория. Спонсор става собственикът на „Уолдорф-Астория“ с 30 000 долара. За изучаване на гръмотевичните бури Тесла конструира специално устройство, представляващо трансформатор, единият край на първичната намотка на който е заземен, а вторият съединен с метално кълбо. То е едно от най-популярните му изобретения, наречено индукционна „Бобина на Тесла“. Към вторичната му намотка е закрепено чувствително самонастройващо се устройство и записващ прибор. Това устройство позволява на Никола Тесла да изучава изменението на потенциала на Земята, ефекта на стоящите електромагнитни вълни, създадени след електрически разряд в атмосферата и възможността за предаване на електроенергия без проводници на големи разстояния.

Тесла в лабораторията в Колорадо Спрингс.

Следващият експеримент е за самостоятелно създаване на стоящи електромагнитни вълни. Тесла конструира „усилващ предавател“. Вторичната намотка се съединява с 60-метрова мачта и завършва с медна топка с диаметър един метър. При пропускане на ток през първичната намотка, във вторичната възниква ток с напрежение от порядъка на милиони волта и честота 150 000 херца. При експериментите се получава волтова дъга от 4-5 метра, а гърмът се чува на 24 километра. Наблюденията от опитите в Колорадо Спрингс Никола Тесла записва в дневник, който по-късно е публикуван под названието „Colorado Springs Notes, 1899—1900“ („Записки от Колорадо Спринг 1899-1900 г.“.

През есента на 1899 година Тесла се връща в Ню Йорк. На 7 януари 1900 година напуска окончателно Колорадо Спрингс, лабораторията е разрушена, а инструментите са разпродадени, за да покрият дълговете му.

В годините преди Първата световна война Тесла патентова много свои открития и продава голяма част от патентите, за да инвестира в проект за универсален предавател. С напредване на войната проектът пропада и Тесла е изправен пред финансов крах. Той продължава да патентова открития, но само най-важните. Друга сфера от откритията на Никола Тесла са разредените газове и как електричеството им въздейства. Така е конструирана първата луминесцентна лампа. Забележителното е, че той е конструирал машините „в главата си“ и не се е налагало да бъдат правени корекции след създаване на моделите.

Кулата Уордънклиф[редактиране | edit source]

През 1900 г. с 150 000 щатски долара (повече от $3 милиона днес, 51% от Дж. Пиърпонт Морган) Тесла започва планиране на кулата Уордънклиф, съоръжение за безжично предаване на сигнали[39].

Тесла по-късно иска от Морган допълнителни средства, за да изгради още по-мощен предавател. Когато Морган го пита къде са отишли всички пари, Тесла отговаря, че е бил засегнат от Паниката от 1901 г., която самият Морган е причинил. Морган е шокиран от напомнянето на своя дял в срива на фондовия пазар и от нарушението на договора с искане на повече средства. Никола Тесла пише друго правно основание на Морган, но също така безплодно. Морган все още дължи пари от първоначалното им споразумение и по този начин са изправени пред трудности още преди строителството на небостъргача да започне.

През декември 1901 г. Маркони успешно предава буквата S от Англия до Нюфаундленд, което води до прекратяване на отношенията на Тесла с Морган. През следващите пет години, Тесла пише над 50 писма до Морган, молейки и искайки допълнително финансиране за завършване на строителството на кулата Уордънклиф. Той продължава проекта си още девет месеца. Кулата е доведена до пълни 187 фута (57 метра). През юли 1903 г. Никола пише на Морган, че в допълнение към безжична комуникация, кулата ще бъде в състояние да пренася бежично и електрическа енергия[40]. На 14 октомври 1904 г. Морган най-накрая отговаря чрез секретарката си, заявявайки, че не може да направи нищо по въпроса.

След Уордънклиф Тесла построява Телефункен - безжичната станция в Сейвил, Лонг Айлънд. Част от това, което иска да постигне в Уордънклиф, е направено с Телефинкен. През 1917 г. кулата е иззета и взривена с динамит от морската пехота, поради опасения, че германски шпиони могат да я използват, и че тя може да бъде използвана като ориентир за германските подводници</ref>[41].

Смърт[редактиране | edit source]

Вече в напреднала възраст, Тесла е ударен от лека кола, при което има счупено ребро. Това причинява остро възпаление на белите дробове, което по-късно се превръща в хронично заболяване. Той е прикован на легло.

В Европа започва войната. Тесла е дълбоко притеснен за страната си, която е окупирана, многократно прави изявления, в които призовава за мир между всички славяни (през 1943 г., след смъртта му, първа гвардейска дивизия на народно-освободителната армия на Югославия за тяхната смелост и героизъм е кръстена на Никола Тесла).

На 1 януари 1943 г. Елинор Рузвелт, първата дама на Съединените щати, изразява желание да посети болния Тесла. Югославският посланик в САЩ Сава Косанович (племенник на Тесла), го посещава на 5 януари и уговаря срещата. Той е последният човек, който говори с Тесла и го вижда жив.[42]

Никола Тесла умира от сърдечна недостатъчност в нощта на 7 срещу 8 януари 1943 година.[43] Тесла винаги е настоявал никой да не го безпокои, затова на вратата на хотелската му стая в Ню Йорк виси специална табелка. Поради тази причина тялото му е намерено от прислужница едва 2 дни след смъртта. На 12 януари тялото му е кремирано и урната с пепелта е предоставена на гробището в Ню Йорк.[44] По-късно останките му са преместени в музея в Белград.

Наследство[редактиране | edit source]

Тесла на първа страница на списание „Тайм“, 20 юли 1931 г.

Наследството на Тесла е отразено в книги, филми, радио, телевизия, музика, театър, комикси и видео игри. Липсата на признание докато е все още жив, го прави трагичен и вдъхновяващ характер, много подходящ за драматична фантастика. Въздействието на технологии, изобретени от Тесла е повтаряща се тема в няколко вида научна фантастика.

На седемдесет и петия рожден ден на изобретателя през 1931 г. списание „Тайм“ го слага на корицата си[45]. Списанието отбелязва неговия принос за генериране на електрическа енергия. Той получава поздравителни писма от повече от 70 от пионерите на науката и техниката, включително Алберт Айнщайн[46].

  • Тесла Обществото е основано през 1956 година.
  • 26 километра широк кратер на далечната страна на Луната е кръстен Тесла[47].
  • 2244 Тесла, малка планета.
  • ТЕЦ „Никола Тесла“, най-голямата електроцентрала в Сърбия.
  • Тесла Моторс, електрическа автомобилна компания за електрически коли[48].
  • Летище „Никола Тесла“ в Белград[49].
  • Награда „Никола Тесла“[50].
  • Архив на музей „Никола Тесла“ в Белград[51][52].
  • Кът „Никола Тесла“ в Ню Йорк и др.

Изобретения и научни разработки[редактиране | edit source]

Променлив ток[редактиране | edit source]

Паметник на Тесла в Пула

От 1889 г. Никола Тесла започва да изучава високочестотни токове и високи напрежения. Изобретява първите образци на електромеханични генератори, включително от индукционен тип, както и високочестотен трансформатор. В хода на изследванията на токовете с висока честота Тесла отделя внимание и на безопасността, като използва собственото си тяло за да изучава влиянието върху човешкия организъм на променлив ток с различна честота. Много от правилата, разработени от него, влизат в съвременните основи на техниката на безопасност при работа с високочестотни токове. Той забелязва, че ток с честота над 700 Hz протича по повърхността. Електрическите апарати, разработени от него за медицински изследвания, получават широко разпространение в света. Изследванията му водят до откриване на метод на почистване на замърсени повърхности, почистване на пори или убиване на микроби и е приложим в съвременната електротерапия.

Теория на полето[редактиране | edit source]

На 12 октомври 1887 г. Тесла дава строго научно описание на явлението на въртящите се магнитни полета и конструира индукционен електродвигател на базата на променлив ток[53]. На 1 май 1888 година той получава своите основни патенти за изобретяване на многофазови електрически машини[54] (в това число асинхронния електродвигател) и системи за предаване на електроенергия посредством многофазов променлив ток. С използване на двуфазова система, която той счита за най-икономична, в САЩ са пуснати редица промишлени електроустановки, в това число Ниагарската хидроелектроцентрала (1895 г.), най-голямата за онова време.

Радио[редактиране | edit source]

Тесла е един от първите, който патентова метод за получаване на токове, които могат да се използват за радиовръзка. Неговият патент от 10 март 1891 година описва метод за управление на дъгови лампи (Method of Operating Arc-Lamps), в който генератор на променлив ток произвежда високочестотни трептения на тока от порядка на 10 000 Hz. По днешните стандарти това е ниска радиочестота. Тесла демонстрира принципа на радиовръзката през 1891 година по време на лекция. През 1893 година се занимава с безжично предаване на сигнали и изобретява мачтовата антена. В същата година построява и първия вълнов радиопредавател, няколко години преди Попов и Маркони. През 1943 година Върховният съд на САЩ потвърждава първенството на Тесла в тази област.

Резонанс[редактиране | edit source]

Бобината на Тесла и до днес се използва за получаване на дълги искрови разряди, напомнящи мълния. В 1998 г. инженер от Станфорд, Грег Лей, демонстрира пред публика ефекта на „мълния по поръчка“, стоейки в метална клетка под гигантски контур, управлявайки мълниите с помощта на метална „вълшебна пръчка“. Неотдавна той разгръща кампания за събиране на средства за строителство на две кули в САЩ, подобни на тази, която Тесла се опитва да строи. Проектът се предвижда да струва около 6 милиона долара.

Музей в Белград[редактиране | edit source]

Музеят на Никола Тесла в Белград

Музеят „Никола Тесла“ се намира в централната част на Белград. Той притежава над 160 000 оригинални документи, над 2000 книги и списания, над 1200 исторически технически експонати, над 1500 снимки на оригинални технически предмети, инструменти и апарати, както и над 1000 планове и чертежи, всички свързани с живота и работата на Никола Тесла. Влиза в списъка на ЮНЕСКО през 2003 г. поради критичната си роля по отношение на историята на електрификацията на света и бъдещите технологични подобрения в тази област. Музеят се помещава в жилищна сграда, построена през 1927 г. от изтъкнат сръбски архитект. Сградата е използвана за различни цели до 5 декември 1952 г., когато музей на Никола Тесла е създаден в съответствие с решението на правителството на Федеративна народна република Югославия. Материали за музея са доставени от Ню Йорк на 7 септември 1951 г. в Белград, Югославия, в резултат на усилията на Сава Косанович, племенник на Тесла и най-близък роднина и неговия адвокат Витенберг. Казано е, че това е волята на Тесла. Няма правни инструменти или каквато и да е документация с подписа на Тесла в подкрепа на това твърдение. Смята се, че Тесла умира без завещание.

Днес това е единственият музей в света, в който се съхраняват оригинални документи и лични вещи на Никола Тесла. Поради тази причина музеят оказва всячески поддръжка и съдействие в изследването на творчеството на изобретателя, а също така обезпечава достъп до информация на тези, които се занимават с история на науката и патентно право.

Личността на Тесла[редактиране | edit source]

Странности[редактиране | edit source]

Той е висок 1.88 m и тежи само 64 kg. Винаги е облечен много елегантно, но не носи никакви бижута или украшения. Очите му са сиво-сини. Притежава фотографична памет и владее осем езика. Самият той твърди, че никога не спи повече от 2 часа[55]. Има случаи когато работи в лабораторията си в продължение на 84 часа без почивка[56][57][58]. Ексцентричната натура на Тесла става причина за множество слухове. Любителите на конспиративни теории считат, че ЦРУ засекретява голяма част от неговите разработки и че до ден днешен ги скрива от научната общественост. Опитите на Тесла се свързват с проблемите на тунгуския метеорит, Филаделфийския експеримент и други. В своята автобиография Никола Тесла сам описва своите необичайности и страсти. Една от тях е играта на билярд. Друга е неговата антипатия към обици, особено със скъпоценни камъни. Мирисът на камфор му създава неприятно чувство. Той брои стъпките си при ходене и изчислява обема на купата със супа или чашата кафе. Характерът на Тесла не му позволява да работи в колектив. Той никога не се жени, но въпреки това се ползва с голяма популярност сред жените и много от тях са влюбени в него.

Той не обича да се здрависва, не понася докосването до коса и открито демонстрира неприязън към пълни хора. Когато Едисън умира през 1931 година, Тесла заявява: „Той нямаше хоби, не обичаше никакъв вид забавление и живееше в пълно пренебрежение към най-елементарните правила за хигиена... Неговите методи бяха неефективни до крайност, огромни усилия трябваше да бъдат положени, за да се получи каквото и да било, освен ако не се намесваше сляпата случайност; най-напред аз бях жалостив свидетел на делата му, знаейки, че само малко теория и изчисления биха му спестили 90 процента от труда. Но той имаше истинско презрение към книгите и математическите знания и се доверяваше изцяло на изобретателския си инстинкт и американския си практицизъм“[59]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Nikola Tesla в Encyclopædia Britannica
  2. Seifer, Marc. Wizard: The Life and Times of Nikola Tesla. Citadel Press, 1998. ISBN 1-8065-1960-6. с. 1740. There is something in me which is only perhaps illusory," Tesla began, "[It is] like that which often comes to young, enthusiastic persons, but if I were to be sufficiently fortunate to bring about at least some of my ideas it would be for the benefit of humanity." ... If these hopes become one day a reality, my greatest joy would spring from the fact that this work would be the work of a Serb.
  3. Tesla, Nikola. My inventions. Lits, 2011. ISBN 9781609421793. At that time I was under the sway of the Serbian national poetry, and therefore full of admiration for the feats of the heroes.
  4. Tesla Timeline. // July, 30th: Tesla's American Citizenship Tesla becomes an American citizen. He often told friends that he valued this citizenship more than any scientific honors he'd received.. Tesla Universe. Посетен на 11 July 2012.
  5. Electrical pioneer Tesla honoured. // BBC News, 10-07-2006. Посетен на 07 юли 2011 г..
  6. Welcome to the Tesla Memorial Society of New York Website. // Tesla Memorial Society of New York. Посетен на 3 June 2012.
  7. Tesla No Money Wizard; Swamped By Debt, He Vows. // NewYorkWorld, 18 March 1916. Посетен на 2 June 2012.
  8. Michaels, Daniel. Long-Dead Inventor Nikola Tesla Is Electrifying Hip Techies. // TheWallStreetJournal. Посетен на 2 June 2012.
  9. Among Technophiles, Tesla In and Edison Out. // FoxNews. Посетен на 2 June 2012.
  10. Frum, Larry. Backers raise cash for Tesla museum honoring 'cult hero'. // CNN. Посетен на 13 September 2012.
  11. Greatest American Top 100. // Discovery Channel. Посетен на 3 July 2012.
  12. A. Bowdoin Van Riper, A. Van. A Biographical Encyclopedia of Scientists and Inventors in American Film and TV Since 1930. Books.google.com, 16 September 2011. с. 150. Посетен на 4 June 2012.
  13. Tesla 1993, с. 8.
  14. Samardžić 1992.
  15. Seifer 1996, с. 7.
  16. O'Neill 2007, с. 12
  17. Cheney 1999, с. 3.
  18. Walker 1900, с. 474.
  19. Tesla Timeline. // Tesla Universe. Посетен на 16 August 2012.
  20. Tesla, Nikola. My Inventions The Autobiography of Nikola Tesla. // Посетен на 16 August 2012.
  21. Tesla Timeline. // Tesla Universe. Посетен на 16 August 2012.
  22. O'Neill, John J.. Prodigal genius : the life of Nikola Tesla. New Mexico, Brotherhood of Life, 1996. ISBN 0914732331.
  23. O'Neill, John J.. Prodigal genius : the life of Nikola Tesla. New Mexico, Brotherhood of Life, 1996. ISBN 0914732331.
  24. Wohinz 2006, с. 16.
  25. Wysock 2001.
  26. Seifer 2001, с. 18
  27. Tesla Timeline. // Tesla Universe. Посетен на 16 August 2012.
  28. Seifer 1996.
  29. а б Cheney 2001.
  30. Tesla 1993, с. 9.
  31. Nikola Tesla: The Genius Who Lit the World. // Top Documentary Films.
  32. Coming to America. // Public Broadcasting Service. Посетен на 14 November 2010.
  33. Tesla Timeline. // Tesla Universe. Посетен на 17 July 2012.
  34. Carey, Charles W.. American inventors, entrepreneurs & business visionaries. Infobase Publishing, 1989. ISBN 0-8160-4559-3. с. 337. Посетен на 27 November 2010.
  35. Cheney 2001, с. 54–57
  36. Pickover, Clifford A.. Strange brains and genius: the secret lives of eccentric scientists and madmen. Harper Perennial, 1999. ISBN 0-688-16894-9. с. 14. Посетен на 17 November 2010.
  37. O'Neill 2007, с. 64
  38. Ржонсницкий Б. Н. Никола Тесла. М.: Молодая гвардия. 1959
  39. Broad, William J. A Battle to Preserve a Visionary’s Bold Failure. // NYTimes, 4 May 2009. Посетен на 18 July 2012.
  40. Broad, William J.. A Battle to Preserve a Visionary's Bold Failure. // He eventually sold Wardenclyffe to satisfy $20,000 (today about $400,000) in bills at the Waldorf
  41. Tesla Tower. // Tesla Memorial Society of New York. Посетен на 11 June 2012.
  42. Ржонсницкий Б. Н. Никола Тесла. М.: Молодая гвардия. 1959
  43. Биография на Никола Тесла
  44. Кога ще дойде неговото време?
  45. Nikola Tesla | 20 July 1931. // TIME. Посетен на 2 July 2012.
  46. Time front cover, Vol XVIII, No. 3, 20 July 1931. // Посетен на 10 September 2012.
  47. Schmadel, Lutz D.. Dictionary of minor planet names. Springer, 2003. ISBN 3-540-00238-3. с. 183. Посетен на 28 November 2010.
  48. Why the Name "Tesla?". // Tesla Motors. Архив на оригинала от 16 October 2007. Посетен на 10 June 2008.
  49. Belgrade Nikola Tesla Airport. // airport-desk.com. Посетен на 29 November 2010.
  50. Vujovic, Dr. Ljubo. Tesla Biography NIKOLA TESLA THE GENIUS WHO LIT THE WORLD. // Tesla Memorial Society of New York. Посетен на 30 April 2012.
  51. Memory of the World | United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization. // Unesco.org. Посетен на 10 September 2012.
  52. http://www.teslasociety.com/archive.htm
  53. ‪Networks of power‬: ‪electrification in Western society, 1880-1930‬‬. JHU Press. с. 117.
  54. Jill Jonnes, Empires of Light: Edison, Tesla, Westinghouse, and the Race to Electrify the World, 2003 - 416 pages - Google eBook - Preview. Books.google.com. Посетен на 10 September 2012.
  55. O'Neill 2007, с. 46
  56. O'Neill 2007, с. 43
  57. O'Neill 2007, с. 301
  58. O'Neill 2007, с. 208
  59. Thomas Edison: Life of an Electrifying Man. Biographiq, 2008. ISBN 1-59986-216-6. с. 23. Посетен на 25 November 2010.

Източници[редактиране | edit source]

  • Cheney, Margaret и др. Tesla, Master of Lightning. Barnes & Noble Publishing, 1999. ISBN 0760710058.
  • Cheney, Margaret. Tesla: Man Out of Time. Simon and Schuster, 2001, [1979]. ISBN 0743215362. Посетен на 2007-06-17.
  • Samardžić, Obrad Mićov. Porijeklo Samardžića i ostalih bratstava roda Orlovića. Mostar, 1992. ISBN 86-82271-53-2.
  • Seifer, Marc. Wizard: The Life and Times of Nikola Tesla; Biography of a Genius. Secaucus, Carol Publishing Group, 1996.
  • Tesla, Nikola и др. The fantastic inventions of Nikola Tesla. Adventures Unlimited Press, 1993. ISBN 0932813194.
  • Walker, E. H. Leaders of the 19th century with some noted characters of earlier times, their efforts and achievements in advancing human progress vividly portrayed for the guidance of present and future generations. Chicago, A.B. Kuhlman, 1900.
  • Wohinz, Josef W. (Ed.). Nikola Tesla und die Technik in Graz. Graz, Austria, Verlag der Technischen Universität Graz, 2006. ISBN 978-3-902465-39-9.
  • Wysock, W.C и др. Who Was The Real Dr. Nikola Tesla? (A Look At His Professional Credentials). // Antenna Measurement Techniques Association, posterpape. 22 October 2001.

Външни препратки[редактиране | edit source]