Михаил Балански
| Михаил Балански | |
| български инженер | |
| Роден | Михаил Стоянов Балански
29 октомври 1876 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Георги Тодоров Александър Теодоров-Балан Мартин Тодоров Атанас Теодоров |
| Други роднини | Владимир Балан (племенник) Милко Балан (племенник) Станислав Балан (племенник) |
Михаил Стоянов Балански е български инженер, един от основателите на топлофикацията в България.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 29 октомври 1876 година в Болград, Бесарабия, в семейството на бесарабски българи. Негови по-големи братя са генерал Георги Тодоров, академик Александър Теодоров-Балан, кмета на София Мартин Т(е)одоров и професор Атанас Теодоров.[1][2]
Завършва машинно инженерство със специалност „Топлотехника“ във Виена през 1904 г., един от първите български специалисти в тази област.[1]
Проектира и осъществява авторски контрол на отоплителните инсталации в едни от най-важните сгради в столицата (Двореца, Българската народна банка, Земеделската банка, Съдебната палата и други). През 20-те и 30-те години на XX век има принос в изграждането на железопътния парк на България като национален консултант при вноса на локомотиви, пътностроителна и друга едрогабаритна техника.[1]
Избиран е в ръководните органи на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД), през 1915-1919 г. е подпредседател на настоятелството. През 1943 г. е провъзгласен за почетен член на БИАД. Като член на Върховния съвет на БИАД е един от най-дейните радетели за изграждането в София на Висше техническо училище с два факултета – „Строително-архитектурен“ и „Машинно-технологически“, открито през 1941 година.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Балански, Георги. Великият майстор акад. Александър Теодоров-Балан. Приносът му за развитието на масонството в България // uglb.bg.
- ↑ а б Правдомирова, Донка. Академик Александър Теодоров-Балан. 160 години от рождението, 60 години от смъртта му и 110 години от публикуването на монументалния му труд „Български книгопис за сто години 1806–1905“ // сп. Библиотека, 2019, бр. 6. с. 49.