Юрий Юриевич Яковлев

За други личности с това име вижте Юрий Яковлев.

---

Юрий Ю. Яковлев български актьор Роден: 5 октомври 1930 Рига, Латвия Починал: 15 август 2002 София, България

Юрий Юриевич (Георгиев) Яковлев е български театрален и кино-актьор, син на руския актьор и режисьор Юрий Д. Яковлев, живял и работил в България през 1920–1922 и от 1933 година до смъртта си през 1938 година.

Синът Юрий Юриевиеч е роден през 1930 година в Рига по времето, когато баща му работи за основаването на драматичен театър в града. Три години по-късно семейството се установява за постоянно в София. Майка му е известната оперна певица Жана Сладкарова — Яковлева. Нейният брат Ангел Сладкаров е създателят на оперетата в България. В това артистично семейство логично стъпването му на сцена става още на 7 г. възраст в спектакъл на баща му „Черното петно“ в Народния театър. Това не пречи при първото си кандидатстване в Театралната академия да бъде скъсан, но на следващата година го приема в класа си проф. Боян Дановски. През 1955–1956 година играе на сцената на Пернишкия театър. Между 1956 и 1964 година участва в трупата на театър „Трудов фронт“. Следват три години в театър „Народна сцена“. През 1967 година е поканен от професора си Боян Дановски при създаването на Нов драматичен театър „Сълза и смях“, където играе до пенсионирането си през 1992 година. От 1971 година ръководството на театъра предлага Юрий Яковлев за званието „заслужил артист“, но 7 години по ред в ЦК на БКП го отхвърлят, защото не е партиен член. Чак през 1979 година званието „заслужил артист“ му е присъдено. Безпартиен той остава до края /2002 г./Независимо от това преживява едно емоционално „политическо“ събитие в живота си. На 26.10.1989 г. е един от арестуваните в градинката при „Кристал“, но не като активист на „Екогласност“, а заради гражданското му негодувание и неподчинение на заповедта да не влиза в градинката. Милиционерите от патрулката го оставят в Южния парк с репликата :"Нали искаше свободно да пушиш цигара в градинката, ето ти градинка — пуши!"

Роли в театъра

Има роли в десетки театрални пиеси:

• „Иванко“от Васил Друмев, реж. Ст. Кортенски, 1955 г. / в ролята на цар Асен/
• „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, реж. Георги А.Стаматов, 1955 г./ в ролята на Президент фон Валтер/
• „Госпожа Министершата“ от Бранислав Нушич, реж. Жарко Павлович, 1956 г.
• „Сине мой“ от Л. С. Тирина, реж. Стефка Прохаска, 1956 г.
• „Дом в покрайнините“ от Алексей Арбузов, реж. Жарко Павлович, 1956 г.
• „Кражба“ по Джек Лондон, реж. Йордан Черкезов, 1957 г./ в ролята на Хауърд Нокс/
• „Платон Кречет“ от Александър Корнейчук, реж. Желчо Мандаджиев, 1957 г.
• „Мъртва хватка“ от Джон Голсуърти, реж. Йордан Черкезов, 1958 г.
• „Мандрагора“ на Едуардо де Молина
• „Кучето на градинаря“ на Лопе де Вега
• „Вампир“ на Антон Страшимиров
• „Зелената брадавица“ на Н.Русев, реж. Димитрина Гюрова
• „Майка“ от Карел Чапек, реж. Стефка Прохаска, 1961/62 г.
• „Изгубеният син“ от Алексей Арбузов, реж. Юлия Огнянова, 1962 г.
• „Госпожата на господин търговеца на сирене“ от ГЕОРГИ МАРКОВ, реж. Юлия Огнянова, 1963 г.
• „Хората остават на брега“ от Николай Парушев, реж. Юлия Огнянова, 1963 г.
• „Болшевики“ от Михаил Шатров, реж. Николай О.Масалитинов
• „Защото сме аристократи“ от Николай Погодин, реж. Надежда Сейкова, 1966/67 г.
• „Този безумец Платонов“ от А. П. Чехов, реж. Димитрина Гюрова, 1967 г.
• „Очите ми зелени, устата ми хубава“ по Джеръм Селинджър, реж. Павел Павлов, 1967 г.
• „След грехопадението“ от Артър Милър, реж. Надежда Сейкова, 1967/68 г.
• „Посещение на страха“, от К.Хоински, реж. Димитрина Гюрова, 1968
• „Щастието не идва само“ от Боян Балабанов, реж. Виктор Марков, 1969 г.
• „Солунският чудотворец“ по Фани Попова-Мутафова, реж. Павел Павлов, 1969 г.
• „Цезар и Клеопатра“ от Дж. Бърнард Шоу, реж. Павел Павлов / в ролята на Британикус/
• „Вечерите на Иван Гилин“ от Николай Парушев, реж. Димитрина Гюрова, 1969 г.
• „Процесът Ричърд Уевърли“ от Ролф Шнайдер, реж. Надежда Сейкова, 1969/70
• „Скакалци“ на Ст. Л.Костов, реж. Надежда Сейкова, 1970 г.
• „Монсерат“ от Еманюел Роблес, реж. Надежда Сейкова, 1971 г.
• „Горещи нощи в Аркадия“ от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова, 1972 г.
• „На война като на война“ от Н. Н. Драгова и П.Сефанов, реж. Николай Люцканов, 1972 г.
• „Г-н Пунтила и неговият слуга Мати“ на Бертолт Брехт,реж. Боян Дановски, 1973 г.
• „Мечтател безумен“ аг Надежда Драгова и първан Стефанов, реж. Николай Люцканов, 1973 г.
• „Три сестри“ на Антон Чехов, реж. Димитрина Гюрова
• „Просто жена“ от Николай Парушев, реж. Димитър Стоянов, 1974 г.
• „Игра на котки“ от И.Йоркени, реж. Петър Чернев, 1974 г.
• „Последните“ на Максим Горки,реж. Димитър Стоянов, 1974/75 г.
• „Р. У. Р.“ на Карел Чапек, реж. Николай Колев, 1975 г.
• „С любимите не се разделяй“ от А.Володин, реж. Димитър Стоянов, 1975 г.
• „Дон Жуан“ от Ж. Б. Молиер, реж. Стойко Генов, 1975/76 / в ролята на Сганарел/
• „Момиче без зестра“ на Ал. Н.Островски, реж. Надежда Сейкова, 1976 г. /в ролята на Кнуров/
• „Пред залез слънце“ от Герхард Хауптман, реж. Уляна Матева, 1977 г.
• „Празникът“ от Коста Странджев, реж. Николай Колев, 1977 г.
• „Не сме ангели“, от Паул Йоаким, реж. Анка Дорошенко, 1977 г.
• „Полет над кукувиче гнездо“ на Дейл Васерман, реж. Красимир Спасов, 1977/78 / в ролята на Вожда Бромдън/
• „Ние, долуподписаните“ от Александър Гелман, реж. Асен Шопов, 1979 г.
• „Есента на един следовател“на Георги Данаилов, реж. Красимир Спасов, 1980/81 г.
• „Обратна връзка“ от Александър Гелман, реж. Асен Шопов
• „Фамилия Лапарски“ /Комедия без име" от Ст. Л.Костов, реж. Димитър Стоянов / играе Лапарски/
• „Старчето и стрелата“ от Никола Русев, реж. Красимир Спасов
• „Отивам си, защото те обичам“
• „Съдията и жълтата роза“ на Георги Данаилов, реж. Николай Колев
• „Любов под брястовете“ на Юджийн О'Нийл,реж. Димитър Стоянов
• „Тази малка земя“ от Георги Джагаров, реж. Димитър Стоянов, 1986 г.
• „Крадецът на автобуси“ от Георги Данаилов, реж. Гриша Островски, 1986 г.
• „Нещо като Аляска“ от Харолд Пинтър, реж. Димитър Стоянов, 1986/87
• „Дом в небесата“ от Иржи Хубач, реж. Симеон Димитров, 1987 г.
• „Онова нещо“ от Христо Бойчев, реж. Димитър Стоянов, 1988 г.
• „Благородният испанец“ от Съмърсет Моъм, реж. Димитър Стоянов, 1989 г.
• „Останалото е мълчание“ от Вилма Делмар, реж. Димитър Стоянов, 1996 г.

Филмография

Освен в театъра, Яковлев прави роли и в киното, в игрални филми:

• „Утро над родината“, , 1951 г. реж. Антон Маринович и Стефан Сърчаджиев ;
• „На малкият остров“, 1957 г., реж. Рангел Вълчанов
• „Любимец 13“, 1958, реж. Владимир Янчев ;
• „Бедната улица“, 1960 г. ;
• „Рицар без броня“, 1966 г., реж. Борислав Шаралиев ;
• „С пагоните на дявола“, 1967 г. реж. Неделчо Чернев ;
• „На всеки километър“, 1969, /"Трите удивителни"/ реж. Неделчо Чернев ;
• „Герловска история“, 1970 г. — реж. Гриша Островски /играе бай Васил/ ;
• „С особено мнение“, 1970 г., реж. Лада Бояджиева и Януш Вазов ;
• „Баш майсторът“, 1970 г. реж. Петър Василев /играе Робеспиер Гълъбов/ ;
• „Автостоп“, 1971 г. реж. Никола Петков ;
• „Зарево над Драва“ ,1973 г. реж. Зако Хеския ;
• „Иван Кондарев“, 1973 г., реж. Никола Корабов ;
• „Последна проверка“ 1974 г., реж. Тодор Стоянов
• „Селянинът с колелото“, 1974 г. — реж. Людмил Кирков /играе бащата на Маглена/ ;
• „Два диоптъра далекогледство“, 1976 г., реж. Петър Василев ;
• „Снимки за спомен“, 1979 г. ;
• „Баш майсторът на екскурзия“, 1980 г., реж. Петър Василев /играе Робеспиер Гълъбов/ ;
• „Хан Аспарух“, 1981 г. /"Земя за винаги" -III серия/ — реж. Людмил Стайков /играе Славун/ ;
• „Баш майсторът началник“, 1983 г., реж. Петър Василев /играе Робеспиер Гълъбов/ ;
• „За госпожицата и нейната мъжка компания“, 1983 г., реж. Иван Добчев /играе прокурора Дренски/ ;
• „Златният век“, 1984 г., реж. Любен Морчев ;
• „Събеседник по желание“, 1984 г., реж. Христо Христов /играе Коста/ ;
• „Денят не си личи по заранта“, 1985 г. реж. Неделчо Чернев ;
• „Забравете този случай“, 1985 г. реж. Красимир Спасов ;
• „Приземяване“, 1986 г., реж. Румяна Петкова ;
• „La Donna E Mobile“, 1993, реж. Нидал Алгафари /човекът с патерицата/ ;
• „Изток-запад“, 2001 г. реж. Режис Варние /с участието на Катрин Деньов/ ;

Източници

• Енциклопедия България, том 7, Издателство на БАН, София, 1996;

Външни препратки

• Юрий Яковлев, актьор: Единственият ми порок бяха жените (последното интервю на Яковлев), в-к „Новинар“, 21 август 2008