Иван Радоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Радоев.

Иван Дашев Радоев
български писател
Роден: 30 март 1927
Пордим, България
Починал: 10 юли 1994

Иван Дашев Радоев (30 март 1927, Пордим10 юли 1994) е български драматург, поет и журналист. Носител на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж.

Завършва гимназия в Плевен, следва право и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Редактор във в. „Стършел“, в. „Родни криле“, сп. „Български воин“. Драматург в Народната опера в София, главен редактор на Българската телевизия, драматург на театрите „Сълза и смях“ и „София“, на театъра в Перник.

От края на 40-те години Радоев е автор на първия любовен цикъл, печатан след 1944 г., станал повод за бурна дискусия. По юношески чистата, романтично обагрена лирика е възприета от нормативната критика като „сексуално-буржоазна“, „еротична“, „порочна“, „упадъчна“. Постепенно упреците за „вредителството“, за липсата на „ идейно здраве“ се прехвърлят върху личния живот на поета. Той е принуден да напусне София и да се установи в Сливен и Бургас. Радоев е един от създателите на т.нар. лирична драма през втората половина на 50-те години. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 г. за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите.

Библиография[редактиране | edit source]

Поезия[редактиране | edit source]

  • „Пролетно разсъмване. Стихотворения“ (1953)
  • „Стихотворения“ (1958)
  • „Баладична поема“ (1960)
  • „Един бял лист“ (1975)
  • „Стихотворения и поеми“ (1978)
  • „Грешни сънища. Стихотворения и поеми“ (1987)
  • „Бяло потъване. Децими. Феникс“ (1992)