Данък върху добавената стойност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е косвен данък. С него се облагат продажбите, като в крайната фаза се плаща от потребителите на стоката или услугата.

История и значение[редактиране | edit source]

ДДС е създаден през 1954 от френския икономист Морис Лоре[1] (Maurice Lauré), изпълнителен директор на френската данъчна администрация (Direction générale des impôts). Най-напред е обложил с ДДС (на френски: taxe sur la valeur ajoutée - TVA) големите френски компании през април 1954[1], а на по-късен етап - всички компании. Във Франция ДДС е най-важният източник на приходи за държавата, като към 2003, от ДДС във френската хазна постъпват 112 млрд. евро, което представлява около 45% от нейните общи приходи.[2]

Данъкът върху добавената стойност се въвежда в България през 1994 г. със ставка в размер на 18 процента. През 1996 година ставката се променя в размер на 22 процента. След три години - 1999 г. данъкът отново се променя - на 20 процента.

В други страни като Австралия, Канада, Нова Зеландия и Сингапур този данък се нарича „данък върху стоките и услугите“ (goods and services tax - GST), в Германия и Австрия - „Mehrwertsteuer“ (различаван от Данък върху оборота "Umsatzsteuer"), а в Япония се нарича „данък върху потреблението“ (consumption tax)

ДДС е косвен данък, тоест той се дължи на държавата от трето лице, за чиято сметка в действителност е данъкът. Продавачът го внася в бюджета, но в действителност той се плаща от купувача, тъй като е включен в цената на стоките. ДДС до голяма степен определя равнището на цените на стоките. При внос на стоки в Европейския съюз се начислява ДДС, за да могат стоките, произведени в общността да са равнопоставени с еквивалентните вносни стоки.

Освобождаване от ДДС[редактиране | edit source]

Тъй като ДДС се разглежда като данък върху потреблението, то износът на стока от страната или предоставяне на услуга в чужбина (за страните от ЕС - извън общността) по правило е освободен от ДДС или данъкът се възстановява.

През последните десетилетия се разширява практиката на възстановяване на ДДС за чужди граждани при/след илизането им от страната продавач. Крайният потребител, закупил стока в страната, където живее, няма право на възстановяване на ДДС. Това обаче не се отнася за физическите лица (при определени условия) и юридически лица, регистрирани по закона за ДДС. Те имат право на приспадане или възстановяване на данъка върху покупките на стоки или услуги.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Министерство на културата на Франция - 60 години от създаването на ДДС
  2. Закон за държавния бюджет на Франция за 2003 в страницата на Сената

Външни препратки[редактиране | edit source]