Конклав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Конклав.

Емблемата на Светия престол през периода Sede vacante.

Папски конклав (на латински: conclave - затворена стая, от латински cum clave - под ключ) е събрание на кардиналите-избиратели след смъртта на папата за избиране на нов папа и епископ на Рим. Папата се смята от римокатолиците за приемник на Свети Петър и и глава на Католическата църква и неин върховен йерарх. [1] Конклав е процедурата за избор на нов папа от 1274 г. до наши дни и е най-старият съществуващ начин за избор на лидер на една институция. [2]

Политическата намеса на светските власти, разногласията между кардиналите и продължилите 2 години и 9 месеца папски избори през 1268-1271 г. принуждават папа Григорий X на 16 юли 1274 г., по време на Втория лионски събор, да издаде апостолическата конституция Ubi periculum, в която се постановява, че кардиналите трябва да бъдат затворени в уединение cum clave (под ключ) и не могат да напуснат конклава, докато не изберат нов римски епископ. [3]. През 1492 г. конклавът се провежда за първи път в Сикстинската капела на Апостолическия дворец; от 1878 г. до сега там са проведени всички папски конклави. Изборите се провеждат с тайно гласуване, като за избирането на нов папа е необходимо мнозинство не по малко от 2/3 от гласовете на участващите в конклава кардинали.[4][5] Помещението се отваря едва след избирането на новия папа. За избирането на новия понтифик се известява с бял дим от комин над Сикстинската капела. Димът се образува чрез изгарянето на бюлетините за гласуване с добавка на специални вещества. Ако димът е черен, гласуването е неуспешно и папа не е избран.

От времето на създаване на Църквата, епископът на Рим, както и другите епископи, са избрани чрез постигане на съгласие на духовенството и миряните на епархията. Това продължава до средата на ХІ век, когато папа Николай II издава булата In nomine Domini (13 април 1059 г.), с която определя кардиналите-епископи като единствени избиратели на папата. [6] Оттогава до наши дни процедурата на конклава претърпява множество промени. На 21 ноември 1970 г. папа Павел VI издава апостолическо писмо във форма на motu proprio наречено Ingravescentem Aetatem, с което се установява пределна 80-годишна възраст за кардиналите-избиратели. Сега действащата процедура за провеждане на конклава е установена с апостолическата конституция Universi Dominici Gregis на папа Йоан Павел II от 22 февруари 1996 г.[7], допълнена и изменена на два пъти от папа Бенедикт ХVІ : на 11 юни 2007 г. с писмо motu proprio, озаглавено De aliquibus mutationibus in normis de electione Romani Pontificis [8] и на 22 февруари 2013 г. с писмо motu proprio - Normas Nonnullas [9]. За папа може да бъде избран всеки мъж-католик, даже мирянин без духовен сан. Фактически от 1378 г. досега за папи са избирани само кардинали.

Сикстинската капела в която от ХV век се провеждат повечето папските конклави.

История на папските избори[редактиране | edit source]

Изисквания към кандидатите[редактиране | edit source]

Първоначално за римски епископ, както и въобще за епископ, можело да бъде избран и новопокръстен. Впоследствие, във връзка с проблемите, свързани с избирането през 767 г. на антипапата Константин II, на Римския Синод през 769 г. папа Стефан III (IV) въвежда правилото, че римското духовенство има право да избира римския епископ, но само от числото на кардиналите-презвитери или кардиналите-дякони. С булата In nomine Domini от 13 април 1059 г., папа Николай II изрично постановява, че когато папата умре, кардинал-епископите трябва да издигнат измежду своите редици кандидат за нов папа, който трябва да бъде избран измежду римските духовници, освен ако не може да се намери достоен кандидат, в който случай, може да бъде избран духовник от друга епархия. През 1179 г. Третият латерански събор връща старите правила относно кандидатите за римски епископ, като позволява за папа да бъде избран всеки неженен мъж-католик. Последният избран папа, който не е бил кардинал на Римската църква е Урбан VI, избран за папа през 1378 г. Съгласно сега действащата апостолическа конституция Universi Dominici Gregis от 1996 г., ако избрания за папа не е епископ, той трябва незабавно да бъде ръкоположен в епископски сан.

Макар че папата е и епископ на Рим, не е задължително да бъде нито римлянин, нито дори италианец. Папа Бенедикт XVI е немец, а неговият предшественикЙоан Павел II - поляк. По време на Римската империя и Средните векове са избирани папи от различни националности - гърци, сирийци, немци, французи, испанци и др. След папа Адриан VI, избран през 1522 г., който е от Нидерландия, но немец по произход, до избирането на папа Йоан Павел ІІ през 1978 г., за период от повече от 450 години на папския престол са избирани само италианци.

Избирателно тяло[редактиране | edit source]

Папският дворец във Витербо

Неизвестно е как са протичали първите епископски избори, но най-вероятно първите римски епископи са избирани от апостолите и техните най-близки помощници. Впоследствие право да избират римския епископ преминава върху духовниците и римския народ. Свети Киприян Картагенски посочва, че папа Корнелий е избран "в съгласие с желанието на Бога и Неговата Църква, със свидетелството на почти целия клир, от събор на най-възрастните епископи и добри хора".[10] Впоследствиео правото на избор на римски епископ преминава върху римското духовенство, което избира папа не чрез гласуване, а най-често посредством акламация или консенсус, и последващо утвърждаване от римската църковна община. Това довежда до чести недоразумения и до поява на антипапи, особено след като римският папа започва да играе важна роля в църковния и светски живот. [11]

През 769 г. Латеранският синод отменя задължителното съгласие на народа за избор на папа, но Римският синод през 862 г. възстановява това право на римската аристокрация. [12] През ІХ и Х век избора на римския епископ зависи основно от императорите на Свещената Римска империя. На 13 април 1059 г. папа Николай II издава булата In nomine Domini, съгласно която кардиналите стават единствени избиратели на римските папи, а съгласието на народа става чисто формално. Кардинал-епископите и всички други кардинали пристъпват към избора на папа, като останалата част от духовенството и миряните си запазват правото на акламация на техния избор. Запазва се и правото на одобрение на папата от страна на императора. Постановленията на булата са потвърдени от Латеранския поместен събор от 1059 г.

Вторият латерански събор през 1139 г. постановява, че и допълнителното съгласие на останалото духовенство и народа не е необходимо за каноничността на избора. Третият латерански събор от 1179 г., също взема решение в канон 1, че папата трябва да се избира само от Колегията на кардиналите.

През по голямата част от Средновековието броят на кардиналите бил малък, а по времето на папа Александър IV те остават само седем. [13]Поради тежкия и дълъг път, до мястото на провеждане на изборите успявали да пристигнат само част от кардиналите. Малкият брой на явилите се кардинали-избиратели, от своя страна, довежда до това, че всеки кардиналски глас имал голяма тежест, като при това политическото влияние върху гласуването още повече се засилва.

След смъртта на папа Климент IV през 1268 г., папските избори през 1268 - 1271 г. стават най-продължителните в историята на папството. В течение на 2 години и 9 месеца кардиналите събрани в италианския град Витербо, не могли да постигнат съгласие за избора на нов папа. Поведението на кардиналите възмутило гражданите, и те ги заключили в двореца, с предупреждението че ще останат вътре докато не изберат нов папа. Кардиналите продължали да спорят и да се карат помежду си. тогава вярващите съборили покрива на сградата и оставили духовниците само на хляб и вода, вече настъпвала зимата. Скоро студът и гладът заставили кардиналите да постигнат съгласие. Така бил избран папа Григорий X. На 16 юли 1274 г. по време на Втория лионски събор, папата издава конституцията Ubi periculum, с която установява реда за избиране на папите само посредством "конклав", като този начин за избиране на римския понтифик става единствения възможен. [14]Предвижда се по време на конклава кардиналите да бъдат заключени в изолирано помещение. Ако след изтичането на три дни кардиналите не успеят да изберат нов папа, те имат право само на едно ястие на хранене, а ако не успеят да постигнат съгласие в продължение и на следващите пет дни, храната им се ограничава само хляб, вино и вода.[15] В допълнение, по време на периода Sede vacante, всички църковни приходи, дължащи се на кардиналите, се задържат от шамбелана и след това се предават на разпореждане на новия папа. [16]

В резултат на тези строги правила, следващите конклави довеждат да много по-бързо избиране на папи, особено първият от тях през януари 1276 г., който продължава само един ден и завършва с избора на папа Инокентий V. Тези строги правила не се харесват на кардиналите и папа Йоан XXI временно ги суспендира. Но папа Целестин V ги възстановява, като през 1294 г. издава булите Quia in futurum, Pridem и Constitutionem.

Оттогава насам, без изключение, папата се избира само от кардиналите участващи в конклава. Това положение е утвърдено в редица папски актове издадени през последните 700 години : булата Ne Romani на папа Климент V от 1311 г., булата In eligendis на папа Пий IV от 1562 г., булата Aeterni Patris Filius на папа Григорий XV от 1621 г., моту проприо Cum proxime на папа Пий XI от 1922 г. , конституцията Vacantis Apostolicae Sedis на папа Пий XII от 1945 г., моту проприо Summi Pontificis electio на папа Йоан XXIII от 1962 г., моту проприо Ingravescentem Aetatem на папа Павел VI от 1970 г., с което се установява пределна 80-годишна възраст за кардиналите, за да участват в избора на римски папа, което положение е потвърдено и от апостолическата конституцията Romano Pontifici Eligendo на папа Павел VI от 1975 г.

Сега действащата апостолическа конституция Universi Dominici Gregis на папа Йоан Павел II от 1996 г. изрично предвижда, че правото да избират римския папа принадлежи изключително на кардиналите на Свещената Римска църква, с изключение на тези, които са достигнали осемдесетгодишна възраст преди деня на смъртта на римския папа, като максималният брой на кардиналите-избиратели не трябва да надвишава сто и двадесет.

Способи (форми) за избор на папа[редактиране | edit source]

Конклавът от 1414-1418 г. (по време на Констанцския събор), след който за първи път е използвана формулата Habemus Papam

През хилядолетната история на папските избори били възприети три способа (форми) за избиране на папа : чрез акламация, чрез компромис или чрез тайно гласуване. Те са посочени като законни способи за избор в редица папски актове : папската була Aeterni Patris Filius от 1621 г. на папа Григорий XV, апостолическата конституция Vacantis Apostolicae Sedis от 1945 г. на папа Пий XII, апостолическа конституция Romano Pontifici Eligendo от 1975 г. на папа Павел VI.

Първият способ за избор е чрез акламация (или вдъхновение), при който се счита че е налице когато кардиналните, вдъхновени от Светия Дух, свободно и по своя инициатива, провъзгласяват единодушно и явно едно лице за Върховен понтифик на Римската църква. Тази процедура може да се осъществи само ако е приета единодушно от всеки един от кардиналите в конклава, дори и тези, които поради болест са били в стаите си.

Вторият способ за избиране е чрез т.н. консенсус, когато при определени обстоятелства, кардиналите единодушно решат и предоставят правомощие на една група от тях (компромисна комисия) да избере римския папа. За тази форма също е необходимо съгласието на всички кардинали, като в този случай те се задължават да изберат и да признаят за папа този, който е посочен от упълномощените представители.

Третият способ за избиране на римския папа е чрез гласуване, при който избирането на нов папа става чрез тайно гласуване с мнозинство от гласовете на кардиналите. Изборът чрез гласуване преминава през различни етапи : подготовка и разпространение на бюлетините; избиране чрез жребии на преброители и рецензенти; пускане на бюлетините в избирателната урна, смесване на бюлетините, преброяване на гласовете, контрол на преброяването, и изгарянето на бюлетините.

Съгласно сега действащата апостолическа конституция Universi Dominici Gregis от 1996 г., способите за избор на папа, известни като избиране чрез акламация (по вдъхновение от Светия Дух) и чрез компромис се премахват. Като единствен начин на избор на римския папа отсега нататък се регламентира само избора чрез тайно гласуване.

За последен път папа е избран чрез акламация на конклава през 1621 г., когато е избран Григорий XV, а последният папа избран чрез процедурата на компромис е Йоан XXII през 1316 г.

Установяване на мнозинство при избор чрез гласуване[редактиране | edit source]

До 1179 г. при избор на папа чрез гласуване, е достатъчно обикновено мнозинство. На конклава на 7 септември 1159 г., след смъртта на папа Адриан IV, мнозинството от присъстващите в базиликата "Свети Петър" кардинали (25 от 29) гласуват за кандидатурата на Роландо Бандинели, който е провъзгласен за папа Александър ІІІ. В момента, когато новоизбраният папа трябвало да облече папската мантия, неочаквано за всички, кардинал Отавиано ди Монтичело изтръгва от ръцете на Алексанъда III папската мантия и излиза сред народа, за да бъде обявен за папа. След последвалия скандал, Александър III и неговите привърженици напускат базиликата, а Отавиано ди Монтичели ооблича друга, предварително подготвена папска мантия, и е провъзгласен от останалите трима кардинали и намиращите се в храма духовници за папа Виктор ІV. За времето на своя понтификат (7 септември 1159 - 30 август 1181) на Александър III се налага да се бори с четирима антипапи, поддържани от отделни групи кардинали.

За да се избегнат споровете при избора на папа, на 19 март 1179 г., по време на Третия латерански събор, Алексъндър ІІІ издава конституцията Licet de vitanda, съгласно която, за да бъде избран, кандидатът за папа трябва да получи гласовете на най-малко две трети от кардиналите с право на глас. На 5, 14 и 19 март 1179 г. се провеждат и заседанията на събора, който гласува 27 канона, като потвърждава постановленията на папската конституция. Съгласно канон 1, гласуван от събора кандидатът за папа може да се смята за избран, само в случай, че за него гласуват две трети от кардиналите с право на глас. Ако кандидатът, който не е събрал необходимия брой гласове, въпреки резултатите от гласуването, се обяви за папа, той и неговите поддръжници подлежат на отлъчване от църквата.

След Третия латерански събор квалифицираното мнозинство става традиция в Римската църква, като се потвърждава и в последващи папски актове. Папа Григорий XV издава през 1621 г. булата Aeterni Patris Filius, с която потвърждава, че нов папа може да бъде избран с гласовете на две трети от кардиналите.

През 1945 г. папа Пий XII приема апостолическата конституция Vacantis Apostolicae Sedis, в която се установява необходимо мнозинство за избор на папа от две трети плюс един от гласовете на кардиналите. Същото правило се възприема и в апостолическото писмо "моту проприо" на папа Йоан XXIII, от 5 септември 1962 г., озаглавено Summi Pontificis electio, предвиждащо мнозинство от две трети от гласовете на кардиналите, като само в случай, че броят на гласувалите кардинали не се дели на три, се изисква мнозинство от две трети плюс един глас. Правилото се запазва и в апостолическа конституция Romano Pontifici Eligendo от 1975 г. на папа Павел VI.

През 1996 г. с конституцията Universi Dominici Gregis папа Йоан Павел II определя за валиден избор на папа необходимо мнозинство от 2/3 от гласовете, изчислен въз основа на общия брой на явилите се да гласуват кардинали-избиратели. В случай че е невъзможно гласовете на кардиналите, да се разделят на три равни части, за валидността на избора на папа се изисква един допълнителен глас, т.е. мнозинството в този случай е 2/3 + 1. След провеждане на неуспешни 33 или 34 неуспешни гласувания в зависимост от това дали е проведено гласуване през първия ден, Колегията на кардиналите може да измени правилата за избор; в този случай изборите продължават като папата се избира с обикновено мнозинство от кардиналите. На 11 юни 2007 г. папа Бенедикт XVI издава апостолическото писмо motu proprio озаглавено De aliquibus mutationibus in normis de electione romani pontificis, с което се възстановяват традиционните норми за мнозинството, необходимо за избиране на папа - две трети от гласовете на кардиналите, независимо от броя на балотажите. [17] На 22 февруари 2013 г. папа Бенедикт XVI издава ново апостолическото писмо във формата наmotu proprio със заглавие Normas Nonnullas, с което се изменят част от постановленията на апостолическата конституция „Universi Dominici Gregis“, относно избора на римския папа, в което се установява за всички случаи квалифицирано мнозинство от две трети от гласовете на участващите на конклава кардинали. [18]

Светско влияние върху папските избори[редактиране | edit source]

Римско, остготско и византийско влияние.

През първите столетия след Миланския едикт, римските императори имат силно влияние при избора на римските епископи. Когато през 418 г. възниква спор между папа Бонифаций I и претендента Евлалий, и двамата се обръщат към император Хонорий. Императорът взема страната на Бонифаций І, като постановява, че ако в бъдеще възникнат нови спорове относно избора на римския папа, то трябва да се провеждат нови избори. Тази норма обаче никога не се прилага.

След падането на Западната Римска империя възможността да влияят върху папските избори преминава към остготските крале. През 453 г. крал Одоакър приема решение, че епископът на Рима трябва да получи този сан само с кралско съгласие. Остготския крал Теодорих Велики в края на своето управление лично назначава римските папи. През 532 г. папа Йоан II признава правото на осготските крале да одобряват избрания римски папа.

След като през 554 г. остготското кралство пада под ударите на император Юстиниан І Велики правото на одобрение преминава към византийските императори. Съгласно утвърдената процедура, след смъртта на папата трябва да се уведоми екзархът на Равена, който от своя страна уведомява за вакантния престол византийския император. След избора на нов римски папа, той изпраща посланици при императора с молба за утвърждаване. До потвърждаване на избора папата не може да упражнява своите правомощия. Поради това че до пристигане на одобрението понякога минава продължително време, папа Бенедикт II успява да издейства от император Константин IV Погонат правото папите да встъпват във владение на римския престол и без предварителното съгласие на византийските императори. След понтификата на папа Захарий папите въобще престават да уведомяват изрично източните императори за своето избиране.

Франкска империя и Свещена римска империя.

От началото на IX век папските избори попадат под силното влияние на императорите Франкската империя, а впоследствие и на Свещената Римска империя. Докато първите франкски императори Карл Велики и Людовик I Благочестиви не се намесват пряко в изборите, император Лотар I направо разпорежда, че папски избори не могат да се провеждат без участието на посланиците на императора. След серия от бунтове и вълнения в Рим, папа Йоан IX е принуден през 898 г. заради собствената си безопасност да признае особеното покровителство на императорите на Свещената Римска империя.

Когото през 1059 г. папа Николай II издава булата In nomine Domini, той формално признава правото на императора да бъде специално уведомен за избора на римския папа. Това формално право е отменено от папа Григорий VII по време на т.н. борба за инвеститура. През 1122 г. правото на одобрение на римския папа от императора на Свещената Римска империя е признато от папството с подписването на Вормския конкордат.

Авиньонски папски плен.
Папският дворец в Авиньон

По време на конфликта между папството и френския крал Филип IV Хубави за папа е избран френският кардинал и архиепископ на Бордо - Реймон Бертран дьо Гот, под името Климент V. През 1309 г. той пренася папската резиденция в град Авиньон, който е заобиколен от френски владения. Този период, който продължава от 1309 до 1378 г., известен под името "Авиньонски папски плен", се характеризира със значително влияние върху папството от политиката на френските крале и същевременно с това със укрепване и усъвършенстване на административния апарат на Светия Престол. по това време се провеждат редица важни реформи в курията и Кардиналската колегия, които имат влияние върху по нататъшното развитие на папството.

Право на вето.

Още от Средните векове католическите владетели на Испания, Франция и Свещената Римска империя (впоследствие Австрийската империя и Австро-Унгария) получават т.н. "Ius Exclusivae" - право да наложат вето по отношение на определена кандидатура при избирането на нов папа. Правото никога не е била официално признато от папството, макар че конклавите са приемали, че е целесъобразно да се признаят възраженията на определени светски владетели към определени папабили, както и да приемат светската намеса като неизбежна злоупотреба. С булата In eligendis от 9 октомври 1562 г. папа Пий IV нарежда на кардиналите, при избора на папа да не се съобразяват със светската власт. Папа Григорий XV също издава була Aeterni Patris Filius на 15 ноември 1621 г. с която забранява на кардиналите да изключват от гласуването определени кандидати. Тези були обаче не осъждат изрично Ius Exclusivae. Конституцията In hac sublimi от 23 август 1871 г. на папа Пий IX също забранява всякакъв вид на светска намеса в папските избори.

Правото на вето е използвано за последен път по време на конклава през 1903 г. от полския кардинал Ян Пузина Кошиелско, който действа от името на австрийския император Франц Йосиф I. Ветото на императора е срещу кандидатурата на италианския кардинал Мариано Рампола дел Тиндаро. Част от поддръжниците на Рампола гласуват за кардинал Джузепе Сарто, който обещава да премахне правото на вето. Сарто е избран и приема името Пий X.

На 20 януари 1904 г. папа Пий Х спазва обещанието си и издава апостолическата конституция Commisum Nobis която изрично постановява, че светските владетели нямат право да се намесват в избора на нов папа. На кардиналите, участници в конклава, се забранява под страх от наказание, да упражняват или предлагат правото на вето по какъвто и да било начин - устно или писмено. Оттогава, правото на вето не е използвано.

Конклав Държава,
налагаща вето
Представител Лице, срещу което
се налага вето
Избран папа
1 май 1314 - 7 август 1316 Графство Поатие графа на Форес Арно Фурние Йоан XXII (Жак Дюез)
8 февруари - 9 февруари 1621 Испания - Франсоа Мари Бурбон Григорий XV (Алессандро Людовизи)
9 август - 15 септември 1644 Испания
Франция
Хил Карильо де Алборнос
Джулио Мазарини
Джулио Чезаре Сакети
Джовани Батиста Памфили
Инокентий X (Джовани Батиста Памфили)
18 януари - 7 април 1655 Испания - Джулио Чезаре Сакети Александър VII (Фабио Киджи)
20 декември 1669 - 29 април 1670 Франция - Бенедето Одескалки Климент X (Емилио Алтиери)
9 октомври - 23 ноември 1700 Франция - Галеацо Марескоти Климент XI (Джовани Франческо Албани)
31 март - 8 май 1721 Свещена Римска империя Михал Алтан Фабрицио Паолучи Инокентий XIII (Микеланджело деи Конти)
5 март - 12 юли 1730 Испания Корнелио Бентивольо Джузепе Ренато Империали Климент XII (Лоренцо Корсини)
18 февруари17 август 1740 Испания Трояно Аквавива д’Арагона Пиер Марчелино Корадини Бенедикт XIV (Просперо Лоренцо Ламбертини)
15 март - 6 юли 1758 Франция - Карло Алберто Гвидобоно Кавалкини Климент XIII (Карло дела Торре Рецонико)
5 октомври 1774 - 15 февруари 1775 Франция - Джовани Карло Боски Пий VI (Джовани Анджело Браски)
1 декември 1799 - 14 март 1800 Свещена Римска империя Франтишек де Паула Грезан и Гараш Карло Белисоми
Хиацинт Сигизмунд Хердил
Пий VII (Грегорио Луиджи Кярамонти)
2 септември - 28 септември 1823 Австрийска империя Джузепе Албани Антонио Габриеле Североли Лъв XII (Анибале дела Дженга)
24 февруари31 март 1829 Франция - Джузепе Албани Пий VIII (Франческо Саверио Кастильоне)
14 декември 18302 февруари 1831 Испания Хуан Франсиско Марко и Каталан Джакомо Джустиниани Григорий XVI (Мауро Алберто Капелари)
18 февруари20 февруари 1878 Франция - Луиджи Мария Бийо Лъв XIII (Джоакино Печи)
31 юли4 август 1903 Австро-Унгария Ян Пузина Мариано Рампола дел Тиндаро Пий X (Джузепе Сарто)

Реформите през XX век[редактиране | edit source]

Квириналният дворец в Рим

Последните папски решения, приети през ХХ в., гарантират в много по-голяма степен свободата и независимостта на конклава при избора на нов папа. През 1904 г. папа Пий X с конституцията Commisum Nobis премахва Ius Exclusivae - правото на вето на светските владетели пре избора на папа. Папа Пий XI издава през 1922 г. моту проприо Cum proxime, в което се постановява, че за да могат кардиналите да пристигнат навреме в Рим за началото на конклава, трябва да има от десет до петнадесет пълни дни до началото на конклава, считано от деня на смъртта на папата.

През 1945 г. папа Пий XII създава пълна регламентация на конклава в конституцията си Vacantis Apostolicae Sedis, която определя правомощията на Колегията на кардиналите през периода Sede vacantе, признава трите избирателни способа за избор на папа : чрез вдъхновение от Светия дух, чрез консенсус и чрез грласуване, както и за първи път регламентира правото на папска оставка. Реформите са продължени от папа Йоан XXIII, който през 1962 г. издава моту проприо Summi Pontificis electio.

Следващият папа Павел VI също въвежда няколко важни промени в правилата за избор на понтифик. С моту проприо Ingravescentem Aetatem (1970)о се установява пределна 80-годишна възраст за кардиналите, за изпълнение на най-важните им задължения, включително за участие в конклава. В апостолическата конституция Romano Pontifici Eligendo се предвижда за първи път, че числото на участниците в конклава не може да надхвърля 120 души. Конституцията потвърждава трите избирателни режима, както и изискването за коронация на новоизброния папа. Папа Павел VІ утвърждава основния критерий, от който са длъжни да се ръководят кардиналите при избора на нов папа : “Обръщайки своите помисли само към Божията слава и благото на Църквата, кардиналите с Божия помощ трябва да дадат своите гласове на този, който по тяхно мнение, повече, отколкото останалите, е способен плодотворно и с полза да управлява Вселенската църква“.

Развитието на правната уредба на конклава продължава със сега действащата апостолическата конституция Universi Dominici Gregis на папа Йоан Павел II от 1996 г., допълнена от папа Бенедикт ХVІ през 2007 г. с моту проприо De aliquibus mutationibus in normis de electione Romani Pontificis.

Съвременната процедура за провеждане на конклава[редактиране | edit source]

Сега действащата процедура за провеждане на конклава е регламентирана през 1996 г. от папа Йоан Павел ІІ с апостолическата конституция Universi Dominici Gregis и допълнена през 2007 г. от папа Бенедикт ХVІ с motu proprio, озаглавено De aliquibus mutationibus in normis de electione Romani Pontificis. Тя премахва и отменя всички издадени преди нея регламенти за избор на папа, като се запазват и множество правила, процедури, обичаи и ритуали, утвърдени през хилядолетната история на римската църква.

Кардинал-камерлингът обявява смъртта на папата.
Период Sede vacante

В периода между смъртта на папата и избирането на неговия приемник, който се нарича sede vacante, т.е. „незает трон“, цялата дейност на Римската курия се прекратява, покоите на починалия папа се запечатват, а папската хазна се предава за съхранение на кардиналът-камерлинг. През този период гражданската власт на папата по отношение на правителството на Ватикана принадлежи на Колегията на кардиналите. Тя няма права или юрисдикция по въпроси, които са от компетентността на Върховния понтифекс; решаването на тези въпроси трябва да бъде оставено изцяло и изключително на бъдещия папа. Колегията на кардиналите взема решения единствено по въпроси на обичайното управление на църквата, и по неотложни задачи. Основното задължение на Колегията е погребението на починалия понтифекс и подготовката на всичко необходимо за избирането на новия папа. През периода на ваканция, актовете, издадени от римските папи не могат да бъдат отменявани, изменяни или допълвани, особено по отношение на процедурите, уреждащи избирането на римския папа. В случай на съмнения или спорове относно правилата предвидени в настоящата конституция, правото на на тълкуване в тази връзка има единствено Колегията на кардиналите, като решението и се приема с обикновено мнозинство.

Кой може да бъде избран за папа

За папа може да бъде избран всеки мъж - католик, кардинал или всяко друго лице, т.е. теоретично папа може да стане не само кардинал или свещеник, но и обикновен мирянин. Кандидатите за папския престол се наричат "папабили".

Кардинали-избиратели

Правото да избират римския папа принадлежи изключително на кардиналите на Свещената Римска църква, с изключение на тези, които са достигнали осемдесетгодишна възраст преди деня на смъртта на римския папа. Максималният брой на кардинал-избирателите не трябва да надвишава сто и двадесет.

Всички кардинали-избиратели, по силата на святото послушание, трябва да се подчинят на съобщението за свикване на конклава и да се явят на мястото, определено за това цел, освен ако не са възпрепятствани от болест или от някаква друга пречка, които обаче трябва да бъдат признати като такива от Колегията на кардиналите.

Ако кардинал с право на глас не се яви или не може да присъства поради заболяване, това не е пречка за започване на избора. Ако кардинал е принуден да напусне конклава поради медицински или други сериозни причини, той не се изчаква и изборите продължават и без него, като след като здравето му се възстанови или след отпадането на пречката за участие, той може да се върне в конклава и да вземе участие в работата му.

На участниците в конклава се забранява да дават обещания, да поемат задължения и да сключват споразумения с цел да осигурят поддръжка за определена кандидатура, под страх от наказание отлъчване от църквата "latae sententiae". От друга страна, не е забранено на кардиналите, преди да пристъпят към гласуване, да се съвещават за да постигнат общо съгласие.

Всеки кардинал има право да бъде придружаван на конклава от двама помощници - един духовник и един мирянин, а също така и лекар и медицински персонал, ако такива са необходими. Освен кардиналите и техните помощници, в помещенията на конклава присъстват и няколко десетки души обслужващ персонал - готвачи, прислужници и др., или общо около 300 души.

Място на провеждане на конклава
Сикстинската капела - интериор.

Конклавът се провежда в рамките на територията на Ватикана, в определени зони и сгради, затворени за достъп на външни лица по такъв начин, че да се осигури подходящо място за настаняване на кардиналите-избиратели и всички останали, които спомагат за нормалното протичане на изборите. Кардиналите се настаняват в сградата Domus Sanctae Marthae. От началото на изборния процес, до публичното оповестяване че избирането на папа е приключило, помещенията в Domus Sanctae Marthae, както и Сикстинската капела, в която се провежда гласуването, трябва да бъдат изолирани така, че кардиналите-избиратели да не могат да общуват с външни лица - писмено, по телефона или чрез други средства за комуникация.

Начало на конклава

Началото на изборите трябва да започне на петнадесетия ден от смъртта на папата, за да се даде възможност да пристигнат всички кардинали; Колегията на кардиналите може при сериозни причини да отложи изборите с още няколко дни, но при всички случай конклавът трябва да започне не по късно от двадесетия ден от смъртта на папата.

Изборите за папа се провеждат в Сикстинската капела на Апостолическия дворец, чийто интериор трябва да бъде подготвен по начин, че да гарантира правилното провеждане на изборите и осигуряване на неприкосновеност на личния живот на избирателите.

В деня, определен от Колегията на кардиналите за начало на конклава, се провежда меса за избора на нов папа (Proeligendo Pontifice) в базиликата "Свети Петър". Тази меса традиционно се оглавява от кардинал-декана исе съпровожда от проповед. Следт това, кардиналите начело с кардинал-дякона се събират в Паолинската капела и с химна "Veni Creator Spiritus" влизат в Сикстинската капела, където полагат клетва да спазват принципите на апостолическата конституция на папа Йоан Павел ІІ и да запазят тайна по отношение на всичко, което по някакъв начин е свързано с избора на римския папа. След полагането на клетвата, магистърът на папските литургични церемонии обикаля помещението с възгласа „Extra omnes“, т.е. „Външните лица моля да излязат“, след което помещенията на конклава се затварят. Чрез специално приспособление "руота" всяка заран в помещението се доставят пресни продукти, плодове и медикаменти. Забранено е предаването на вестници, съобщения и всякаква външна информация.

Пред капелния олтар се разполага маса покрита със зелено покривало, на която се поставя урна за бюлетините. до нея се разполага и чугунена камина за изгаряне на бюлетините. За избирането на папа е необходимо мнозинство от 2/3 плюс 1 от гласовете на кардиналите. Гласовете се броят от специална изборна комисия.

Спазването на тайна по всички въпроси, относно избора

Предвижда се вземане на мерки, че в определените зони и райони няма инсталирана аудио-визуална техника за записване или предаване, и по-специално в Сикстинската капела, където се извършва самото гласуване. За цялото времетраене на изборите, кардиналите-избиратели са длъжни да се въздържат от писмена кореспонденция и от всякакви разговори, включително и по телефон или по радио, с външни лица. На кардиналите и забранено, за целия срок на конклава, да получават или изпращат съобщения от всякакъв вид извън Ватикана, да получават вестници или периодични издания от всякакъв вид, да слушат радио или да гледат телевизия. Тези, които пряко или косвено, по какъвто и да било начин нарушат тайната на конклава - чрез думи или писане, със знаци или по друг начин, са застрашени с наказание отлъчване от църквата. За да се гарантира защитата на кардиналите и тяхната независимост и свобода за вземане на решения, абсолютно се забранява въвеждането в мястото на изборите, под каквато и претекст, или използването, ако са били въведени, на технически инструменти от всякакъв вид за записване, възпроизвеждане или предаване на звук, визуални образи или текст - радиоприемници, радиопредаватели, телефони, записващи устройства, телевизори, фотоапарати и кинокамери.

Процедура за избор

Начините за избор на папа, известни като избиране чрез акламация (по вдъхновение от Светия Дух) и чрез компромис (избор само от определена група кардинали със съгласието на всички останали) се премахват. Като единствен начин на избор на римския папа по силата на конституцията от 1996 г. се регламентира само избора чрез гласуване. За валиден избор на папа е необходимо мнозинство от 2/3 от гласовете, изчислен въз основа на общия брой на явилите се да гласуват кардинали-избиратели. В случай че е невъзможно гласовете на кардиналите, да се разделят на три равни части, за валидността на избора на папа се изисква един допълнителен глас, т.е. мнозинството в този случай е 2/3 + 1. Съгласно motu proprio на Бенедикт ХVІ от 22 февруари 2013 г. със заглавие Normas Nonnullas, с което се изменят част от постановленията на апостолическата конституция „Universi Dominici Gregis“, относно избора на римския папа, във всички случаи изискуемото мнозинство за валиден избор на нов папа е две трети от гласовете на участващите в конклава кардинали. [19]

Ход на гласуването
Бюлетина от папския конклав 1549-1550

През първия ден на конклава може да се проведе едно гласуване. Ако при него никой не е избран, или ако гласуване през първия ден на конклава не се проведе, всеки следващ ден се провеждат по четири гласувания : две сутринта и две следобед. След всяко гласуване бюлетините се изгарят в камина в присъствието на кардиналите. Ако никой от тях не е получил необходимото мнозинство, към горящите бюлетини прибавят мокра слама и коноп, и тогава от комина излиза черен дим - сигнал за събраните на площада пред катедралата "Свети Петър" журналисти и вярващи, че папа не е избран. След успешно гласуване бюлетините са подпалват заедно със суха бяла слама и тогава от комина излиза бял дим, който сигнализира за избирането на новия глава на Римокатолическата църква.

Изборният процес протича в три фази : "pre-scrutinium" (преди гласуване), "scrutinium" (гласуване) и "post-scrutinium" (след гласуване), . В първата подготвителна фаза се извършват : подготовка на бюлетините с надпис "Eligo in Summum Pontificem" ("Избирам за Велик понтифекс"); раздаване на бюлетините; определяне чрез жребий, измежду всички кардинали избиратели, се определят за целия период на конклава : трима проверители, трима инфирмарии, натоварени със събирането на гласовете на болните, и трима проверители-ревизори, които контролират работата на първите преброители.

Втората фаза е на самото гласуване, по време на която се извършва пускане на бюлетините в подходящ съд (урна); разбъркване и преброяване на бюлетините; и отваряне на урната с бюлетините. Кардиналите-избиратели гласуват, като по реда на старшинството се приближават със своите бюлетини към олтара където са членовете на изборната комисия. Преди пускането на бюлетината всеки кардинал изрича клетвата "Testor Christum Dominum, qui me iudicaturus est, me eum eligere, quem secundum Deum iudico eligi debere" ("Нека свидетел е Христос Господ, който ще ме съди, че избирам този, който смятам пред Бога, че трябва да бъде избран"). Ако кардиналът-избирател се намира в капелата но не може да се приближи и да гласува, то последният в списъка на преброителите се приближава към него и взема бюлетината. Ако кардиналът поради заболяване не може да напусне стаята си и да участва в гласуването, при него отиват инфирмариите с бюлетини и урна. След като инфирмариите се завърнат в Сикстинската капела с бюлетините на болните кардинали, тези бюлетини се преброяват за да се сравнят с числото на болните кардинали. Клетвата се изрича от кардиналите само по време на първото гласуване. бюлетините не се подписват. До 1945 г. кардиналите подписват бюлетините и ги сгъват и запечатват. Сега бюлетините само се сгъват на две. До 1621 г. не съществува специална клетва преди гласуване, както и невинаги се ползват бюлетини - често гласуването се провежда и устно.

Черен дим
Бял дим
Черен и бял дим над Сикстинската капела.

Третата и последна фаза, осигурява последващия контрол и включва : преброяване на гласовете; допълнителна проверка; и изгаряне на бюлетините. След като всички кардинали гласуват, първия член на изборната комисия изважда бюлетините от урната и се пристъпва към броене на гласовете. Ако броя на бюлетините в урната не съвпада с броя на гласувалите кардинали, всички бюлетини не се зачитат и се изгарят. Ако броя на бюлетините и броя на гласувалите съвпада, гласуването е валидно и започва броене. Първият член на изборната комисия разкрива бюлетината, всеки от членовете на комисията записва името на кандидата, посочен в бюлетината, а последният член на комисията обявява гласно за кого от кандидатите е подадена бюлетината. Гласовете на кардиналите се събират и ревизорите проверяват всички списъци за грешки. След обявяване на окончателните резултати бюлетините се избират от членовете на изборната комисия с помощта на секретаря на Колегията и церемониалмайсторите. В случай, че на първия тур кардиналите не успеят да изберат папа, те пристъпват веднага към последващо гласуване и бюлетините се изгарят след втория тур. Ако никой от кандидатите не е получил 2/3 от гласовете, папа не е избран, ако някой е получил 2/3 от гласовете, налице е канонично валиден избор на римски папа. В случай, че папа не е избран димът от изгаряне на бюлетините е черен (по рано към бюлетините се добавя влажна слама, след 1958 г. - химикали), а ако новият римски епископ е избран, от комина над Сикстинската капела излиза бял дим. Сега, с цел да бъдат избегнати всякакви недорозумения, белият дим се съпровожда и от звън на камбани.

Съгласно параграфи 72, 73, 74 и 75 от „Universi Dominici Gregis“ след провеждане на неуспешни 33 или 34 тура, в зависимост от това дали е проведено следобедно гласуване през първия ден на конклава, Колегията на кардиналите може да измени правилата за избор; в този случай изборите продължават като папата се избира с обикновено мнозинство от кардиналите, включително и когато се гласува само за двамата кандидати, получили дотогава най-много гласове. През 2007 г. с De aliquibus mutationibus in normis de electione Romani Pontificis папа Бенедикт ХVІ изменя тези постановления, като в случай на неуспешни избори след 33 или 34 гласувания, се предвижда ден на молитва, размисъл и диалог. В следващото гласуване кардиналите гласуват само за тези двама кандидати, които в предишното гласуване са получили най-голям брой гласове. При това гласуване, както и при последващи такива, за валиден избор също се изисква квалифицирано мнозинство - 2/3 от гласовете на присъстващите кардинали, като двамата кардинали-кандидати нямат право да гласуват.

Обявяване на новия папа
Катедралата "Свети Петър", от чийто балкон кардинал-дяконът обявява новия папа

След като окончателните резултати от успешното гласуване са обявени, младшият кардинал-дякон, вика в помещението за гласуване секретаря на Коллегията на кардиналите и папския обер-церемониалмайстор. Кардинал-дяконът съобщава фамилията на избрания за папа и го запитва : "Acceptasne electionem de te canonice factam in Summum Pontificem ?" ("Съгласен ли си с избирането ти на длъжността Върховен Понтифекс ?"). Получилят необходимия брой гласове кандидат съгласно традицията е длъжен да прояви скромност и смирение и да падне на колене пред кардиналите, като ги уверява че изборът им е паднал на недостоен и да откаже високата чест да бъде избран за папа, след което се съгласява и "accepto" (приема) избора на кардиналите. Преди е съществувала и традиция, съгласно която в Сикстинската капела за кардиналите се поставяли специални тронове, покрити с червено кадифе, а пред всеки трон маса с виолетова покривка. Над троновете се закрепвали виолетови балдахини, които се спускали след избора на нов папа; неспуснат оставал само балдахинът над трона на новоизбрания папа. Във връзка с увеличаване броя на кардиналите тази традиция сега е отменена.

Веднага след като получи съгласието на новоизбрания, Кардинал-дяконът отново пита избраника : "Quo nomine vis vocari ?" ("С какво име искаш да се наричаш ?") Тогава новоизбраният папа следва да посочи името, което ще носи по време на своя понтификат. Промяната на името след избирането за папа се налага като обичай през Средновековието, когато за папа е избран Йоан II (533-535). Той се казвал Меркурий и вероятно е смятал за непристойно като върховен понтифик да носи името на римски езически бог. Последният папа, който използва своето собствено име е Марцел II (1555) - Марчело Червини. След избора на име папският обер-церемониалмайстор изготвя специален документ с името на новоизбрания папа. Папата може да избере всякакво име, но по правило, през последните столетия се избират само използвани вече от предходни папи имена, като се избира такова, което символизира определен курс, към който смята да се придържа и новия понтифик. Само едно име - Петър, на първоапостола и първи римски папа, не се повтаря в папския именник. Смята се че папата, който има дързостта да избере това име, ще бъде последният папа.

Конклавът завършва веднага след като новоизбрания папа даде съгласие за избирането си. Избраният става папа и ръководител на Колегията на епископите и придобива и може да упражнява в пълен обем върховната власт над Римокатолическата Църква. Ако избрания не е епископ, той трябва незабавно да бъде ръкоположен в епископски сан.

След избора на име папата отива в т.н. "camera lacrimatoria" (стая на плача), неголяма стая в червен цвят до Сикстинската капела, за да облече папските одежди. След това папата се връща при кардиналите в капелата, за да приеме акта на поклонение - адорация, при който кардиналите един след друг пристъпват към новия папа за му засвидетелстват своята почит и послушание.

Представянето на папа Пий XI от балкона на "Свети Петър" (1922).

После всички кардинали, заедно с папата, излизат на балкона на катедралата "Свети Петър", от който старшият кардинал-дякон уведомява вярващите на площада, че изборите са проведени и обявява името на новия папа и го представя на народа: "Annuntio vobis gaudium magnum: habemus Papam - Eminentissimum ac Reverendissimum Dominum, Sanctae Romanae Ecclesiae Cardinalem (...), qui sibi nomen imposuit (...)!" ("Съобщавам Ви велика вест - имаме Папа - преосвещения и достопочтен господин, кардиналът на Светата Римска църква (името на избрания кардинал), който прие името (новото име на папата)!"). От балкона на "Свети Петър" новоизбраният папа приветства множеството и произнася своята благословия "Urbi et Orbi" (Към града и към света).

Следва тържествената церемония по встъпването в длъжност на новия понтифик. Няколко дни по късно се извършва и официалната интронизация на новия папа. От този момент започва и официалното начало на неговия понтификат.

Приложимост на правилата при оставка на папата

Съгласно § 77 от Universi Dominici Gregis, разпоредбите относно всичко, което предхожда избора на римския папа и относно самият избор, трябва да се спазват изцяло, дори ако вакантното място на Апостолическия престол е резултат от оставката на римския папа. Това правило потвърждава подобно такова, уредено за първи път в апостолическата конституция Vacantis Apostolicae Sedis на папа Пий XII от 1945 г.

Списък на папските конклави[редактиране | edit source]

XIII век
Конклав Продължителност
на конклава
Избрано лице Папа Продължителност
на понтификата
29 ноември 12681 септември 1271 2 години, 9 месеца и 3 дни Теобалдо Висконти O.Cist. Григорий X 1 септември 12711 януари 1276
20 януари 127621 януари 1276 2 дни Пиер дьо Тарантес O.P. Инокентий V 21 януари22 юни 1276
2 юли11 юли 1276 9 дни Отобуоно де Фиеши Адриан V 11 юли18 август 1276
19 август8 септември 1276 21 дни Педро Жулиао Йоан XXI 8 септември 127620 май 1277
30 май25 ноември 1277 5 месеца и 26 дни Джовани Гаетано Орсини, O.S.B. Николай III 25 ноември 127722 август 1280
22 септември 128022 февруари 1281 5 месеца Симон дьо Брион Мартин IV 22 февруари 128128 март 1285
29 март2 април 1285 5 дни Джакомо Савели Хонорий IV 2 април 12853 април 1287
4 април 128722 февруари 1288 9 месеца и 18 дни Джироламо Маши, O.F.M. Николай IV 22 февруари 12884 април 1292
5 април 12925 юли 1294 2 години 3 месеца Пиетро Анджеларио, O.S.B. Целестин V 5 юли 129413 декември 1294
23 декември24 декември 1294 2 дни Бенедето Гаетани Бонифаций VIII 24 декември 129411 октомври 1303
XIV век
Конклав Продължителност
на конклава
Избрано лице Папа Продължителност
на понтификата
21 октомври22 октомври 1303 2 дни Николо Бокасини, O.P. Бенедикт XI 22 октомври 13037 юли 1304
10 юли/17 юли 13045 юни 1305 11 месеца Раймон Бертран дьо Гот Климент V 5 юни 130520 април 1314
1 май 13147 август 1316 2 години 4 месеца 6 дни Жак Дюез Йоан XXII 7 август 13164 декември 1334
13 декември22 декември 1334 9 дни Жак Фурие, O.Cist. Бенедикт XII 22 декември 133425 април 1342
5 май7 май 1342 3 дни Пиер Роже Климент VI 7 май 13426 декември 1352
16 декември18 декември 1352 4 дни Етиен Обер Инокентий VI 18 декември 135212 септември 1362
22 септември 13626 ноември 1362 6 дни Гиьом дьо Гримоар, O.S.B. Урбан V 6 ноември 136219 декември 1370
29 декември30 декември 1370 2 дни Пиер Роже дьо Бофор Григорий XI 30 декември 137026 март 1378
7 април9 април 1378 3 дни Бартоломео Приняно Урбан VI 9 април 137815 октомври 1389
25 октомври 13892 ноември 1389 8 дни Пиетро Томачели Бонифаций IX 2 ноември 13891 октомври 1404
XV век
Конклав Продължителност
на конклава
Избрано лице Папа Продължителност
на понтификата
12 октомври17 октомври 1404 5 дни Козимо ди Мильорати Инокентий VII 17 октомври 14046 ноември 1406
18 ноември30 ноември 1406 12 дни Анджело Корер Григорий XII 30 ноември 14064 юли 1415
8 ноември11 ноември 1417 4 дни Одоне Колона Мартин V 11 ноември 141720 февруари 1431
2 март3 март 1431 2 дни Габриеле Кондулмер, O.S.A. Евгений IV 3 март 143123 февруари 1447
4 март6 март 1447 3 дни Томазо Парентучели, O.P. Николай V 6 март 144725 март 1455
4 април8 април 1455 5 дни Алфонсо ди Борджия Каликст III 8 април 14556 август 1458
16 август19 август 1458 4 дни Енеа Силвио Пиколомини Пий II 19 август 145815 август 1464
27 август30 август 1464 4 дни Пиетро Барбо Павел II 30 август 146426 юли 1471
6 август9 август 1471 4 дни Франческо дела Ровере, O.F.M. Сикст IV 9 август 147112 август 1484
26 август 148429 август 1484 4 дни Джовани Батиста Чибо Инокентий VIII 29 август 148425 юли 1492
6 август 149210 август 1492 5 дни Родриго Борджия Александър VI 10 август 149218 август 1503
XVI век
Конклав Продължителност
на конклава
Избрано лице Папа Продължителност
на понтификата
16 септември22 септември 1503 7 дни Франческо Нани Тодескини Пиколомини Пий III 22 септември18 октомври 1503
31 октомври1 ноември 1503 2 дни Джулиано дела Ровере, O.F.M. Юлий II 1 ноември 150320 февруари 1513
4 март9 март 1513 5 дни Джовани Медичи Лъв X 19 март 15131 декември 1521
27 декември 15219 януари 1522 13 дни Адриан Буйенс Адриан VI 9 януари 152214 септември 1523
1 октомври19 ноември 1523 1 месец 18 дни Джулио Медичи Климент VII 19 ноември 152325 септември 1534
11 октомври13 октомври 1534 3 дни Алесандро Фарнезе Павел III 13 октомври 153410 ноември 1549
29 ноември 15497 февруари 1550 2 месеца 8 дни Джовани Мария Чоки дел Монте Юлий III 7 февруари 155023 март 1555
5 април 15559 април 1555 5 дни Марчело Червини Марцел II 9 април30 април 1555
15 май23 май 1555 8 дни Джовани Пиетро Карафа Павел IV 23 май 155518 август 1559
5 септември25 декември 1559 3 месеца 20 дни Джовани Анджело Медичи Пий IV 25 декември 15599 декември 1565
20 декември 15657 януари 1566 18 дни Микеле Гислиери, O.P. Пий V 7 януари 15661 май 1572
12 май13 май 1572 2 дни Уго Бонкомпани Григорий XIII 13 май 157210 април 1585
21 април24 април 1585 4 дни Фелипе Перети, O.F.M. Conv. Сикст V 24 април 158527 август 1590
7 септември15 септември 1590 8 дни Джовани Батиста Кастаня Урбан VII 15 септември27 септември 1590
8 октомври5 декември 1590 1 месец 27 дни Николо Сфондрати Григорий XIV 5 декември 159016 октомври 1591
27 октомври29 октомври 1591 3 дни Джовани Антонио Факинети Инокентий IX 29 октомври 159130 декември 1591
10 януари30 януари 1592 20 дни Иполито Алдобрандини Климент VIII 30 януари 15925 март 1605
XVII век
Конклав Продължителност
на конклава
Избрано лице Папа Продължителност
на понтификата
14 март1 април 1605 18 дни Алесандро Отавиано Медичи Лъв XI 1 април 160527 април 1605
8 май16 май 1605 8 дни Камило Боргезе Павел V 16 май 160528 януари 1621
8 февруари9 февруари 1621 2 дни Алесандро Людовизи Григорий XV 9 февруари 16218 юли 1623
19 юли6 август 1623 18 дни Мафео Барберини Урбан VIII 6 август 162329 юли 1644
9 август15 септември 1644 1 месец 6 дни Джовани Баттиста Памфили Инокентий X 15 септември 16447 януари 1655
18 януари7 април 1655 3 месеца 20 дни Фабио Чиги Александър VII 7 април 165522 май 1667
2 юни20 юни 1667 18 дни Джулио Роспильози Климент IX 20 юни 16679 декември 1669
20 декември 166929 април 1670 4 месеца 9 дни Емилио Бонавентура Алтиери Климент X 29 април 167022 юли 1676
2 август21 септември 1676 1 месец 19 дни Бенедето Одескалчи Инокентий XI 21 септември 167612 август 1689
23 август6 октомври 1689 1 месец 13 дни Пиетро Вито Отобони Александър VIII 6 октомври 16891 февруари 1691
12 февруари21 юли 1691 5 месеца 9 дни Антонио Пинятели Инокентий XII 21 юли 169127 септември 1700
9 октомври23 ноември 1700 1 месец 14 дни Джовани Франческо Албани Климент XI 23 ноември 170019 март 1721
XVIII век
Конклав Продължителност
на конклава
Избрано лице Папа Продължителност
на понтификата
31 март8 май 1721 1 месец 8 дни Микеланджело деи Конти Инокентий XIII 8 май 17217 март 1724
20 март29 май 1724 2 месеца 9 дни Пиетро Франческо Орсини, O.P. Бенедикт XIII 29 май 172421 февруари 1730
5 март12 юли 1730 1 месец 2 дни Лоренцо Корсини Климент XII 12 юли 17306 февруари 1740
18 февруари17 август 1740 5 месеца 31 дни Просперо Лоренцо Ламбертини Бенедикт XIV 17 август 17403 май 1758
15 май6 юли 1758 1 месец 22 дни Карло дела Торе Рецонико Климент XIII 6 юли 17582 февруари 1769
15 февруари19 май 1769 3 месеца 4 дни Джовани Виченцо Антонио Ганганели, O.F.M. Conv. Климент XIV 19 май 176922 септември 1774
5 октомври 177415 февруари 1775 4 месеца 10 дни Джовани Анджело Браски Пий VI 15 февруари 177529 август 1799
1 декември 179914 март 1800 3 месеца 14 дни Луиджи Барнаба Киарамонти, O.S.B. Пий VII 14 март 180020 август 1823
XIX век
Конклав Продължителност
на конклава
Избрано лице Папа Продължителност
на понтификата
2 септември28 септември 1823 26 дни Анибале Сермати дела Дженга Лъв XII 28 септември 182310 февруари 1829
24 февруари31 март 1829 1 месец 7 дни Франческо Саверио Кастильоне Пий VIII 31 март 182930 ноември 1830
14 декември2 февруари 1831 1 месец 19 дни Бартоломео Алберто Капелари, O.S.B. Cam. Григорий XVI 2 февруари 18311 юни 1846
14 юни16 юни 1846 3 дни Джовани Мария Мастай Ферети Пий IX 16 юни 18467 февруари 1878
18 февруари20 февруари 1878 3 дни Джоакино Виченцо Рафаеле Луиджи Печи Лъв XIII 20 февруари 187820 юли 1903
XX век
Конклав Продължителност
на конклава
Избрано лице Папа Продължителност
на понтификата
31 юли4 август 1903 5 дни Джузепе Сарто Пий X 4 август 190320 август 1914
31 август3 септември 1914 4 дни Джакомо дела Киеза Бенедикт XV 3 септември 191422 януари 1922
2 февруари6 февруари 1922 4 дни Акиле Рати Пий XI 6 февруари 192210 февруари 1939
1 март2 март 1939 2 дни Еудженио Пачели Пий XII 2 март 19399 октомври 1958
25 октомври28 октомври 1958 3 дни Анджело Джузепе Ронкали Йоан XXIII 28 октомври 19583 юни 1963
19 юни21 юни 1963 3 дни Джовани Батиста Монтини Павел VI 21 юни 19636 август 1978
25 август26 август 1978 2 дни Албино Лучани Йоан Павел I 26 август 197828 септември 1978
14 октомври16 октомври 1978 3 дни Карол Йозеф Войтила Йоан Павел II 16 октомври 19782 април 2005
XXI век
Конклав Продължителност
на конклава
Избрано лице Папа Продължителност
на понтификата
18 април19 април 2005 2 дни Йозеф Алоизий Ратцингер Бенедикт XVI 19 април 200528 февруари 2013
12 март13 март 2013 2 дни Хорхе Марио Берголио Франциск 13 март 2013

Списък на папски актове във връзка с конклава[редактиране | edit source]

Папският конклав през 2013 г. се провежда въз основа на регламентацията на изборите, дадена в последните три папски документа.

Любопитни факти за конклавите след 1276 г.[редактиране | edit source]

  • Най-дълги конклави : 1) 1 май 1314 - 7 август 1316 г., избира за папа Йоан XXII; 2) 2 юли 1304 - 5 юни 1305 г., избира за папа Климент V; 3) 18 февруари - 17 август 1740 г., избира за папа (Бенедикт XIV.
  • Най-кратки конклави, избират папи още на първи тур : 1) 31 октомври - 1 ноември 1503, избира за папа Юлий II; 2) 20 - 21 януари 1276 г., избира за папа Инокентий V, 3) 21 - 22 октомври 1303 г., избира за папа Бенедикт XI, 4) 29 - 30 декември 1370 г., избира за папа Григорий XI; 5) 12 - 13 май 1572 г., избира за папа Григорий XIII.
  • Най-голям брой кардинали, присъстващи на конклав : 1) 2005 г. - 115, избират папа Бенедикт XVI; 2) 1978 г. - 111, избират папа Йоан Павел I; 3) 1978 г.- 111, избират папа Йоан Павел II.
  • Най-малък брой кардинали, присъстващи на конклав : 1) 1277 г. - 7, избират папа Николай III; 2) 1404 г. - 9, избират папа Инокентий VII.
  • Най-голям брой отсъстващи кардинали : 1) 1621 г. - 19 отсъстващи, конклава избира за папа Григорий XV; 2) 1565 - 1566 г. - 18 отсъстващи, конклава избира за папа Пий V; 3) 1585 г. - 18 отсъстващи, конклава избира за папа Сикст V.
  • Най-много страни, представени на конклав : 2005 г. - 52.
  • Последен конклав, проведен извън Рим : 1 декември 1799 - 14 март 1800 г., във Венеция, избира за папа Пий VII.
  • Последен конклава, проведен извън Италия : 29 - 30 декември 1370 г., в Авиньон, Франция, избира за папа Григорий XI.
  • Последен папа, който не е присъствал по време на избора му от конклава : папа Адриан VI,
  • Най-старият кардинал, участвал в конклав : Франческо Морано е на 91 години, когато участва в конклава през 1963 г., който избира за папа Павел VI.
  • Най-младият кардинал, участвал в конклав : Роберто де Нобили е на 13 години, когато участва в конклава през 1555 г., който избира за папа Марцел II.
  • Последно вето : 1903 г., конклава избира за папа Пий Х.

Папският конклав в литературата и киното[редактиране | edit source]

Папските конклави, със своята тайнственост, средновековни традиции, пищност и церемониал, привличат творци от различни изкуства.

Романи :
Филми :

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Fanning, William H. W. (1913). "Vicar of Christ". Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company
  2. Baumgartner, F. J. (2006). "Creating the Rules of the Modern Papal Election". Election Law Journal 5: 57–73
  3. Goyau, Georges (1913). "Second Council of Lyons (1274)". Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company
  4. Benedict XVI (11 June 2007). De aliquibus mutationibus in normis de electione Romani Pontificis. Vatican City: Vatican Publishing House.
  5. "Pope alters voting for successor". BBC News. 26 юни 2007.
  6. Weber, N. A. (1913). "Pope Nicholas II". Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company.
  7. Папа Йоан Павел ІІ (1996) :Universi Dominici Gregis
  8. Папа Бенедикт ХVІ (2007)De aliquibus mutationibus in normis de electione Romani Pontificis
  9. Normas Nonnullas
  10. Joyce, G. H. (1913). "Election of the Popes". Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company.
  11. Fanning, W. H. W. (1913). "Papal Elections". Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company.
  12. Fanning, W. H. W. (1913). "Papal Elections". Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company.
  13. Sägmüller, Johannes Baptist (1913). "Cardinal". Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company.
  14. Папа Григорий Х (1274). Ubi periculum
  15. Fanning, W. H. W. (1913). "Papal Elections". Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company.
  16. Папа Григорий Х (1274). Ubi periculum
  17. De aliquibus mutationibus in normis de electione Romani Pontificis
  18. Normas Nonnullas
  19. Normas Nonnullas

Литература[редактиране | edit source]

  • Frederick J. Baumgartner: Behind Locked Doors. A History of the Papal Elections. Palgrave Macmillan, New York 2003, ISBN 0-312-29463-8
  • Heiner Boberski: Der nächste Papst. Die geheimnisvolle Welt des Konklave. Müller, Salzburg ²2001, ISBN 3-7013-1041-6
  • Hans-Joachim Fischer: Die Nachfolge. Von der Zeit zwischen den Päpsten. Verlag Herder, Freiburg 1997, ISBN 3-451-26190-1
  • Albeto Melloni: Das Konklave. Die Papstwahl in Geschichte und Gegenwart, Freiburg i.Br. u.a. 2003.
  • Louis Carlen v/o Rhodan: Die Papstwahl im Kirchenrecht in Recht, Geschichte und Symbol, Aufsätze und Besprechungen Olms Verlag 2002, ISBN 978-3615002430

Външни препратки[редактиране | edit source]