Тичино (кантон)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ticino
Герб на Тичино
Разположение на Тичино в Швейцария
Столица Белиндзона
Площ 2 812 km² (5-ти)
Най-висока точка Адула (3 402 m)
Население (2004) 319 800 души (8-ми)
114 души/km²
Присъединен 1803
Съкращение TI
Езици италиански
Изпълнителен орган Consiglio di Stato (5 души)
Законодателен орган Gran Consiglio (90 души)
Окръзи 8
Общини 195
Официален сайт www.TI.ch
Карта на Тичино

Тичѝно (на италиански Ticino), наричан също Тесин (от немски Tessin) е кантон в Южна Швейцария. Заедно със съседните части на кантона Граубюнден той образува Италианска Швейцария (Svizzera Italiana), частта от страната с предимно италианскиговорещо население.

Площта на Тичино е 2 812 km², а населението - 319 800 души (2004). Столица е град Белиндзона. Кантонът е наречен на преминаващата през него река Тичино.

География[редактиране | edit source]

Тичино е разположен в южната част на Швейцария и граничи на запад, юг и югоизток с Италия. На север са кантоните Вале и Ури, а на северозапад - кантонът Граубюнден. Тичино огражда италианския анклав Кампионе д'Италия. Заедно с най-южните части на Граубюнден и за разлика от останалата част на Швейцария, Тичино се намира в басейна на река По, южно от главния вододел на Алпите.

Кантонът е разделен на две части от прохода Монте Ченери. Северната, по-планинска част, се нарича Сопраченери и включва двете големи долини над Лаго Маджоре - Тичино и Маджия. Южната част, Соточенери, е областта около Лугано.

Около 1/3 от площта на Тичино е заета от гори, а значителен дял имат и езерата Лаго Маджоре и езерото Лугано. Река Тичино е най-голямата в кантона. Тя тече от северозапад през долините Бедрето и Левентина и се влива в Лаго Маджоре при Локарно. Нейни основни притоци са Брено и Моеза. Средната част от течението на реката образува широка долина, известна като Ривиера. Западните части на Тичино влизат в басейна на река Маджия.

Население[редактиране | edit source]

Населението на Тичино е около 320 000 души. Най-големите градове са Лугано, Локарно, Мендризио, Белиндзона и Киасо.

Почти навскякъде писменият език е италиански, с изключение на община Боско, където преобладаващ е немският. Тичинезе, ломбардски диалект, все още се използва широко, но няма официален статут. Съществува известно количество популярна литература (стихотворения, комедии и други) на тичинезе, както и предавания по радиото и телевизията.

Населението на Тичино е предимно римокатолическо.

История[редактиране | edit source]

През Средновековието районът на днешния кантон Тичино е управляван от херцозите на Милано. През 15 век швейцарците в няколко поредни кампании завладяват долините по южните склонове на Алпите.

Кантонът Ури завладява долината Левентина през 1440, след като вече е владял някои от тези територии между 1403 и 1422. През 1500 обединените сили на Ури, Швиц и Нидвалден завладяват град Белинцона и долината Ривиера. Част от тази територия също е под властта на Ури между 1419 и 1422. В третата кампания участват войски на цялата Швейцарска конфедерация, по това време включваща 12 кантона. През 1512 са присъединени Локарно, долината Маджия, Лугано и Мендризио. Първоначално долината Левентина е част от кантона Ури, а останалата територия е управлявана съвместно от Дванадесетте кантона.

Територията на Тичино е последната област, присъединена към Швейцарската конфедерация. През 1798 опит за анексиране от Цизалпинската република е отблъснат от доброволчески милиции в Лугано. Между 1798 и 1803, по време на Хелветската република, Белинодзона и Лугано са центрове на самостоятелни кантони, но през 1803 са обединени в Тичино, който става пълноправен член на Швейцарската конфедерация.

През 1830 е приета конституцията на кантона, която оттогава претърпява множество изменения. До 1878, когато столицата на кантона е установена в Белиндзона, трите най-големи града, Белиндзона, Лугано и Локарно, се редуват като административен център.

Управление[редактиране | edit source]

Парламентът на Тичино се нарича Голям съвет (Gran Consiglio) и има 90 члена. Той определя двама депутати в швейцарския Държавен съвет и осем в Националния съвет. Изпълнителен орган е петчленният Държавен съвет (Consiglio di Stato).

Към февруари 2006 кантонът Тичино включва 195 общини (comuni), обединени в 38 подокръга (circoli), които от своя страна образуват 8 окръга (distretti):

Икономика[редактиране | edit source]

Най-важният сектор в икономиката на Тичино е финансовия сектор. Лугона, е третият по големина финансво център в Швейцария, след Цюриф и Женева. Най-голямата банка в Тичино и трета в Швейцария, след UBS и Credit Suisse е BSI - Banca Svizzera Italiana.

В кантона за основани международни централи на световноизвестни компании, като VF International, Hugo Boss, Bally, Duferco и т.н.

Също така, голяча част от приходите на Тичино, идват от туризъм, поради изключително приятния климат. В Тичино е нормално да видите, хора които плуват в езерото Лугано, на фона на палми и сняг по върховете.

Хълмистите склонове на Тичино се използват интензивно за производство на електричество с водноелектрически централи. За северните области е характерно говедовъдството, а за южните - лозарството и производството на вино. Други земеделски продукти са царевица, картофи, тютюн и зеленчуци.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ticino“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.