Георги Морфов
| Георги Морфов | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1879 – 1901 |
| Военно формирование | 1-ви конен полк |
| Битки/войни | Сръбско-българска война |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 6 февруари 1917 г.
|
Георги (Генко) Василев Морфов е български офицер, полковник от кавалерията, участник в Сръбско-българската война (1885).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Морфов е роден на 10 април 1864 г.[1] в Калофер, Османска империя, в семейството на Василаки Морфов от Стара Загора и Христина Комсиева от Одрин, потомка на рода Тъпчилещови.[2][3] На 10 февруари 1879 г. постъпва на военна служба. През 1885 г. завършва Кавалерийско юнкерско училище в Елисаветград, Русия.[4] На 7 септември 1885 г. юнкерът в запас от българската армия Георги Морфов е произведен в чин подпоручик от непостоянните кадри.[5] Служи в 1-ви конен полк.
След войната на 2 август 1889 г. е произведен в чин поручик. Посветен е в заговора на Коста Паница (1889).[6]
По време на военната си кариера служи като адютант на военния министър Михаил Савов. Свидетел е на делото по атентата срещу Стамболов (1891). През 1892 е произведен в чин ротмистър. При падането на Стамболов през 1894 г. ръководи кавалерийски отряд и подстрекава демонстрантите, като два дни преди убийството на Стамболов е назначен за градоначалник на София, вместо Никола Славков, за да улесни атентаторите. За да не бъде разпитан от съдебните власти, княз Фердинанд му разрешава да замине за Цариград на дълъг отпуск.[6][7]Като ротмистър служи като инспектор на столичната полиция.[8][9] От 1898 г. служи в Пловдив.[6][7]
Морфов е деец на революционните Български освободителни братства. През 1896 г. е свръзка на Константин Стоилов при преговорите му с македонските дейци.[6][7] В 1897 година заедно с поручик Йордан Венедиков организират и снабдяват с оръжие четата на Върховния комитет, начело с Кръстьо Захариев.[10]
На 16 януари 1901 г. е произведен в чин майор и уволнен от служба.
Полковник Георги Морфов умира на 6 февруари 1917 в Пловдив.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Полковник Георги Морфов е брат на полковник Христо Морфов, д-р Мирчо Морфов и инж. Богдан Морфов. Негов полубрат (от втория брак на баща му) е композиторът Александър Морфов, а полусестра - оперната певица Христина Морфова.[11]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (7 септември 1885)
- Поручик (2 август 1889)
- Ротмистър (1892)
- Майор (16 януари 1901)
- Подполковник
- Полковник
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Кавалерийско юнкерско училище в Елисаветград, Русия (до 1885)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Според Руменин и Танчев е роден на 15 август 1862 година.
- ↑ Василаки Морфов // gtrees.net. Архивиран от оригинала на 2023-02-20. Посетен на 20 февруари 2023.
- ↑ Метев, Лалю. Родът на братя Тъпчилещови // с. 19 - 20. Посетен на 21 февруари 2023.
- ↑ Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 152(Списък на генералите и офицерите (1903), с. 534; Списък на офицерите от запаса (1911), с. 1162)
- ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 27.(Заповед №1 по народната войска на Южна България относно мерките за мобилизация и защита на Съединението, Пловдив, 7 септември 1885, Командующий майор Данаил Николаев Николаев)
- ↑ а б в г Генадиев, Павел. Стефан Стамболов. Исторически случаи из живота на български политически дейци. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 144.
- ↑ а б в Известия на държавните архиви, том 79, Наука и изкуство, 2002, с. 269
- ↑ Пасков, Румен. Борис Сарафов, 1872 – 1907: биография. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996. с. 61.
- ↑ Макдерот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански. София, Наука и изкуство, 1987. с. 37 - 38.
- ↑ Макдерот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански. София, Наука и изкуство, 1987. с. 37.
- ↑ Василаки Морфов // gtrees.net. Архивиран от оригинала на 2023-02-20. Посетен на 20 февруари 2023.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 292.
