Никола Тошков
Тази статия е за българския общественик. За неговия племенник инженер вижте Николай Тошкович.
| Никола Тошков | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 20 ноември 1874 г.
? |
Никола Мирчов Тошков (на руски: Николай Миронович Тошков) е български търговец, дарител и общественик, прекарал по-голямата част от живота си в Руската империя.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Тошков е роден на 9 май 1816 година в Калофер във видния търговски род Тошкови [1]. Брат е на Стефан Тошкович. През 1819 година цялата фамилия Тошкови се преселва в Одеса, където развиват мащабна търговия със зърно. Самият Никола Тошков живее постоянно в Одеса след 1833 година.[1]
Като един от най-видните представители на българската общност в Одеса, Тошков развива активна обществена дейност. Той е сред основателите и ръководителите на Одеското българско настоятелство, подпомага финансово Тайния централен български комитет (ТЦБК) и Вътрешната революционна организация (ВРО) и видни революционери, като Георги Раковски, Панайот Хитов и Филип Тотю. Дарител е на училището в родния му Калофер, както и на девически училища в Пловдив, Сливен, Охрид, Битоля и Неврокоп[2], и подпомага много български ученици в Одеса, сред които Христо Ботев[3], Иван Богоров и Добри Чинтулов. Той е сред основателите и един от най-големите първоначални дарители на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.[1][4]
През април 1867 година Никола Тошков е представител на българската общност в Одеса на събрание в Букурещ, на което е взето решение за изпращане на въоръжени чети в България. Той оглавява новосъздадения Одески комитет, който активно подпомага ТЦБК. Самият Тошков пътува до България през юни и юли във връзка с подготвяното въстание, след което организира купуването на няколко хиляди пушки от Белгия.[5]
През есента на 1871 година Тошков контактува активно с ВРО, която снабдява с оръжие. Той води кореспонденция с Васил Левски, който се консултира с него по проекта за устав на организацията в навечерието на общото събрание на Българския революционен централен комитет. След смъртта на Левски Тошков продължава да подкрепя организацията, но е скептичен към плановете за изпращане на отделни чети в България без да е организирано въстание в самата страна.[6]
Никола Тошков умира на 20 ноември 1874 година.[1]
Женен е за Елена Димитриева.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ 2012, с. 4439 – 4440.
- ↑ Шопов 1893, с. 97 – 98.
- ↑ Дафинов 2007, с. 27 – 29.
- ↑ Дойнов 2005, с. 326 – 328.
- ↑ Дойнов 2005, с. 254 – 257.
- ↑ Дойнов 2005, с. 260 – 262.
- Цитирани източници
- Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0.
- Дафинов, Здравко. Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев. София, Изток-Запад, 2007. ISBN 978-954-321-312-2.
- Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4439 – 4440.
- Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893.
