Паметник на Бузлуджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дом-паметникът на партията

Паметникът на Бузлуджа (официално име Дом-паметник на партията) е популярното име на най-големия идеологически монумент в България. Издигнат е през 1981 г. на връх Хаджи Димитър, повече известен със старото му име (до 1942 г.) връх Бузлуджа, в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891 г. През периода 1944 — 1989 връх Бузлуджа и Дом-паметникът на партията са светиня за българските комунисти.[1]

До паметника са прекарани асфалтови пътища от връх Шипка и от главния път Стара Загора - Русе в отсечката след Казанлък (отбивката за паметника е означена с огромен паметник в цял ръст на Димитър Благоев).

Изграждане[редактиране | edit source]

Решение за изграждане на Дом-паметник на партията се взима от Секретариата на ЦК на БКП на 11 март 1971. Строежът му започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв. Дом-паметникът е открит на 23 август 1981 г.

В строежа участват някогашните строителни войски и доброволци-бригадири. Ръководител на грандиозния обект е командирът на старозагорската строителна дивизия генерал Делчо Делчев, а автор на архитектурния проект е Георги Стоилов.

Дом-паметникът се състои от куполна зала и 70-метров пилон. На върха на пилона са монтирани 2 петолъчки с височина 12 m. Тържествената зала е с диаметър 42 m и височина 14,5 m и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 m². Мозайките пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическо общество. В коридора около залата има 14 композиции, които отразяват мирния труд. Художественото оформление на паметника отнема 18 месеца и в него взимат участие над 60 творци, между които Димитър Киров, Величко Минеков и Валентин Старчев. 3-те стълбища в дома са украсени с композиции от бяло кристално стъкло, изработени от чешкия скулптор Станислав Либенски.

Социалистически събор[редактиране | edit source]

Социалистически събор през 2005 г.

Всяка година в първата неделя на месец август (с редки изключения в края на юли) БСП организира край паметника партиен събор, на който присъстват нейни симпатизанти. Празненствата включват младежка дискотека вечерта преди официалните тържества, официален митинг на социалистите с празнична програма. Митингът винаги започва с изпълнение на Химна на Република България и „Интернационалът“.

Съвременно състояние[редактиране | edit source]

След падането от власт на Тодор Живков и политическите промени в България от ноември 1989 г. състоянието на паметника се влошава драстично. През 1992 г. паметникът е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и запечатан. Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията на паметника. Унищожени са мозаечните портрети на Тодор Живков и дъщеря му Людмила Живкова. Огромната петолъчка е обстрелвана с огнестрелно оръжие с цел грабеж на рубините, от които е смятано, че е изградена.

Въпреки всичко паметникът попада в класацията "Най-красивите изоставени места в света" под номер 25, а през 2013 г. сходна класация му отрежда челното място.

Прехвърляне на БСП[редактиране | edit source]

По решение на правителството от 30 септември 2011 г. комплексът е прехвърлен безвъзмездно на Българската социалистическа партия.[2]

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]