Паметник на Бузлуджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дом-паметникът на партията

Паметникът на Бузлуджа (официално име Дом-паметник на партията) е популярното име на най-големия идеологически монумент в България. Издигнат е през 1981 г. на връх Хаджи Димитър, повече известен със старото му име (до 1942 г.) връх Бузлуджа, в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891 г. През периода 1944-1989 година връх Бузлуджа и Дом-паметникът на партията са светиня за българските комунисти.[1]

До паметника са прекарани асфалтови пътища от връх Шипка и от главния път Стара ЗагораРусе в отсечката след Казанлък (отбивката за паметника е означена с огромен паметник в цял ръст на Димитър Благоев).

Изграждане[редактиране | редактиране на кода]

Решение за изграждане на Дом-паметник на партията се взима от Секретариата на ЦК на БКП на 11 март 1971. Строежът му започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв. Дом-паметникът е открит на 23 август 1981 г.

Архитектурният проект е дело на колектив, ръководен от арх. Георги Стоилов. Конструкциите са проектирани от колектив, ръководен от проф. инж. Добромир Коларов. Сградата има визуална прилика със сграда проектирана около 1955 год. от Франк Лойд Райт на Гръцка православна църква в Уисконсин, САЩ. В строежа участват някогашните строителни войски и доброволци-бригадири. Ръководител на грандиозния обект е командирът на старозагорската строителна дивизия генерал Делчо Делчев.

Дом-паметникът се състои от куполна зала и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона са монтирани 2 петолъчки с размери 6.50/12 м. Тържествената зала е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 м². Мозайките пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическо общество. В коридора около залата има 14 композиции, които отразяват мирния труд.

Произведения на монументалното и декоративно изкуство[2][редактиране | редактиране на кода]

Художественото оформление на Дома-паметник отнема 18 месеца и в него взимат участие над 60 творци.

По-значителни произведения:

  • „Знамена“ – композиция от екстериорни пластични тела, гранит, бронз, размери 35/12 м, автори Димитър Бойков и Михаил Бенчев, включително
    • „Фигура на вечно изгарящия в борбата“ – бронз, размери 2,50/3 м
  • „Победата“ – интериор, бронзов релеф, преддверие, автор Величко Минеков
  • „Раждането на Партията“ – интериор, пластична стена с релеф, врачански варовик и бронз, размери 15/6 м, автор Валентин Старчев
  • „Борбите и победата на Партията“ – интериор, стена по контура на кръглата централна Тържествена (ритуална) зала, диаметър около 42 м, мозайка, смалт и злато, размери около 131/5 м, автори Христо Стефанов и Йоан Левиев
  • „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ – интериор, кръгло пано в центъра на тавана на Тържествена (ритуална) зала, диаметър 9 м, автори Владислав Паскалев и Кънчо Кънев
  • „Девети септември 1944“ – интериор, стена с мозайка, размери 13.50/3,50 м, автор Иван Кирков
  • „Българо-Съветската дружба“ – интериор, стена с мозайка, размери 8/3 м, автор Тома Върбанов
  • „V конгрес на БКП“ – интериор, стена с мозайка, размери 10/3 м, автор Александър Терзиев
  • „Социалистическото преустройство на селското стопанство“ – интериор, стена с мозайка, размери 8/3 м, автор Георги Трифонов
  • „Грижата за подрастващите“ – интериор, стена с мозайка, размери 7/3 м, автор Иван Стоилов-Бункера
  • „Жената в социалистическото общество“ – интериор, стена с мозайка, размери 8/3 м, автор Иван Б. Иванов
  • „Международната работническа солидарност“ – интериор, стена с мозайка, размери 7.50/3.10 м, автор Григор Спиридонов
  • „Априлски възход“ – интериор, стена с мозайка, размери 8/3 м, автор Димитър Киров
  • „Х конгрес на БКП“ – интериор, стена с мозайка, размери 7/3 м, автор Стоимен Стоилов

Трите стълбища в дома са украсени с композиции от бяло кристално стъкло, изработени от чешкия скулптор Станислав Либенски.

Социалистически събор[редактиране | редактиране на кода]

Социалистически събор през 2005 г.

Всяка година в първата неделя на месец август (с редки изключения в края на юли) БСП организира край паметника партиен събор, на който присъстват нейни симпатизанти. Празненствата включват младежка дискотека вечерта преди официалните тържества, официален митинг на социалистите с празнична програма. Митингът винаги започва с изпълнение на Химна на Република България и „Интернационалът“.

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

След падането от власт на Тодор Живков и политическите промени в България от ноември 1989 г. състоянието на паметника се влошава драстично. През 1992 г. паметникът е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и запечатан. Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията на паметника. Унищожени са мозаечните портрети на Тодор Живков и дъщеря му Людмила Живкова. Огромната петолъчка е обстрелвана с огнестрелно оръжие с цел грабеж на рубините, от които е смятано, че е изградена.

Въпреки всичко паметникът попада в класацията „Най-красивите изоставени места в света“ под номер 25, а през 2013 г. сходна класация му отрежда челното място.

Прехвърляне на БСП[редактиране | редактиране на кода]

По решение на правителството от 30 септември 2011 г. комплексът е прехвърлен безвъзмездно на Българската социалистическа партия.[3]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Асен Босев. Бузлуджа. // Издателство „Български художник“, 1977. Посетен на 2014-05-11.
  2. Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
  3. Решение на Министерски съвет №731/30.09.2011 за безвъзмездно прехвърляне на имоти — частна държавна собственост, в собственост на Българската социалистическа партия /Комплекс Дом - паметник връх Бузлуджа/

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]