Интернационалът

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Интернационалът (френски L'Internationale, от латински inter - между и natio - нация) е международен пролетарски химн; химн на комунистически , социалистически и анархистически организации.

История[редактиране | edit source]

Текстът на химна е на френския поет, член на Първият Интернационал и Парижката комуна Южен Потие (1871, публикуван през 1887). Музиката е написана от Пиер Дегейтер (1888). За първи път е изпълнен на 23 юни 1888 и в същата година е издаден. Разпространява се широко и е преведен на много езици. Песента е химн на Съветския съюз от 1922 до 1944 г.

В България химнът е изпълнен за пръв път през 1897 г. в с.Драганово, Великотърновско. По това време в селото е учител Никола Михов, бъдещият академик и преподавател по библиотекознание в Стопанската академия в Свищов. Неговият брат Михаил Михов по същото време е студент във Франция и му изпраща оттам нотите и френския текст. Никола Михов заедно с други членове на местния социалистически кръжок разучават химна и го изпълняват за пръв път на една от тайните си сбирки. По този повод 80 години по-късно, през 1977 г., в селото е издигнат паметник на пролетарския химн, по проект на арх.Боян Радославов. Паметникът представлява две издигнати нагоре ръце, между които е поставена плоча с първите три стиха от песента. Това е най-вероятно единственият паметник, издиган досега на "Интернационала". [1]

На крак, о парии презрени,
на крак, о роби на труда!
Потиснати и унизени,
ставайте срещу врага!
Нека без милост, без пощада,
да сринем старий, гнилий строй!
Светът на нас се днес надява,
напред в решителния бой!
Бой последен е този,
дружно вси да вървим,
с Интернационала
света да обновим!
От нийде няма избавление,
от бог, ни цар, ни господар,
във нас е нашето спасение,
в борбата, водена със жар!
Крадецът плячката не връща,
ни властелинът свойта власт,
но ний сме армия могъща,
кой би се мерил днес със нас?
Ний сме армия голяма,
на трудовий, работен свят.
С Интернационала
ще се освободим!
Държавата ни угнетява -
законите са против нас,
богати днес управляват,
беднякът няма равен глас.
Но стига толкова търпение,
ний старий свят ще разрушим.
Във нас е нашето спасение,
с борба ще се освободим!
Но ако ли обезумели
войска изпратят срещу нас,
най-първо стари генерали
да чакат смъртния си час!
Бой последен е този,
дружно вси да вървим!
С Интернационала
света ще победим!

Източници[редактиране | edit source]

  1. "Паметник на песента се издига в Драганово", в-к "Борба", 237 / 2009-12-11

Връзки[редактиране | edit source]