Интернационалът
Интернационалът (френски L'Internationale, от латински inter - между и natio - нация) е международен пролетарски химн; химн на комунистически , социалистически и анархистически организации.
История[редактиране]
Текстът на химна е на френския поет, член на Първият Интернационал и Парижката комуна Южен Потие (1871, публикуван през 1887). Музиката е написана от Пиер Дегейтер (1888). За първи път е изпълнен на 23 юни 1888 и в същата година е издаден. Разпространява се широко и е преведен на много езици. Песента е химн на Съветския съюз от 1922 до 1944 г.
В България химнът е изпълнен за пръв път през 1897 г. в с.Драганово, Великотърновско. По това време в селото е учител Никола Михов, бъдещият академик и преподавател по библиотекознание в Стопанската академия в Свищов. Неговият брат Михаил Михов по същото време е студент във Франция и му изпраща оттам нотите и френския текст. Никола Михов заедно с други членове на местния социалистически кръжок разучават химна и го изпълняват за пръв път на една от тайните си сбирки. По този повод 80 години по-късно, през 1977 г., в селото е издигнат паметник на пролетарския химн, по проект на арх.Боян Радославов. Паметникът представлява две издигнати нагоре ръце, между които е поставена плоча с първите три стиха от песента. Това е най-вероятно единственият паметник, издиган досега на "Интернационала". [1]
- На крак, о парии презрени,
- на крак, о роби на труда!
- Потиснати и унизени,
- ставайте срещу врага!
- Нека без милост, без пощада,
- да сринем старий, гнилий строй!
- Светът на нас се днес надява,
- напред в решителния бой!
-
- Бой последен е този,
- дружно вси да вървим,
- с Интернационала
- света да обновим!
- От нийде няма избавление,
- от бог, ни цар, ни господар,
- във нас е нашето спасение,
- в борбата, водена със жар!
- Крадецът плячката не връща,
- ни властелинът свойта власт,
- но ний сме армия могъща,
- кой би се мерил днес със нас?
- Ний сме армия голяма,
- на трудовий, работен свят.
- С Интернационала
- ще се освободим!
- Държавата ни угнетява -
- законите са против нас,
- богати днес управляват,
- беднякът няма равен глас.
- Но стига толкова търпение,
- ний старий свят ще разрушим.
- Във нас е нашето спасение,
- с борба ще се освободим!
- Но ако ли обезумели
- войска изпратят срещу нас,
- най-първо стари генерали
- да чакат смъртния си час!
-
- Бой последен е този,
- дружно вси да вървим!
- С Интернационала
- света ще победим!
