Група 47

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Група 47 (на немски: Gruppe 47) е свободно литературно сдружение на немскоезични писатели, основано през 1947 г. от Ханс Вернер Рихтер. То определя облика на културния живот в Западна Германия до края на 1960-те години, когато сдружението прекратява съществуването си.

В тази къща се основава "Група 47"

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

След разрухата на Германия от Втората световна война германската книжовност слиза на "нулевата точка" в своето развитие - настъпва "епоха на изсечената гора". През 1946 г., след завръщането си от САЩ, където е прекарал година във военнопленнически лагер, писателят Алфред Андерш започва заедно с Ханс Вернер Рихтер да издава в Мюнхен списанието "Дер Руф" ("Призив") с подзаглавие "Независим орган на младото поколение". Програмата му предвижда политическо обновление на Германия в тясно сътрудничество с младите сили на Европа. Списанието се обявява за независима демокрация в страната, критикува съществуващите партии и политическите спекулации, напада разпоредбите на окупационните сили. През април 1947 г. американските власти принуждават Андерш да напусне редакцията. Скоро списанието бива забранено и прекратява съществуването си, след като са излезли само 16 броя. През юли същата година сътрудници на "Дер Руф" основават ново литературно списание под заглавие "Дер Скорпион", преди всичко с намерението да се срещат периодически, да четат свои непубликувани ръкописи и да ги обсъждат.

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

"Група 47. Критически очерк" (1987)

През септември 1947 г. Ханс Вернер Рихтер поканва на поредната среща по-широк кръг писатели и обявява създаването на свободното литературно сдружение "Група 47". Групата се сформира като приятелски и дискусионен кръг без определена политическа и естетическа платформа. Въпреки това тя избира своите членове по неписан морално-политически принцип — на заседанията ѝ, провеждани 2 пъти годишно, не се канят писатели, заподозрени в милитаристични, нацистки или крайно консервативни убеждения. В художествено отношение „Група 47“ проявява толерантност към всички стилистични направления. Все пак в началото повечето писатели се стремят към прост, но изразителен реализъм, пример за който са разказите и романите на Хайнрих Бьол. Едва с течение на годините се установяват по-големи различия в творческите методи — през 1950-те години с наградата на „Група 47“ биват отличени разказите на Мартин Валзер, силно повлияни от стила на Кафка, а също изтънчената проза на Илзе Айхингер, херметичните стихове на Ингеборг Бахман, както и първата глава от романа на Гюнтер Грас Тенекиеният барабан. Сред поканените от Ханс Вернер Рихтер вече има и чуждестранни писатели, критици и други гости.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Поради участието в заседанията на видни представители на новата немска и чуждестранна литература "Група 47" бързо става определящ фактор в книжовния живот на Федерална република Германия.

Разпадане[редактиране | редактиране на кода]

Малко преди началото на студентското движение през 1968 г. групата се разпада поради възникналите в нея политически разногласия.

Литературна награда на "Група 47"[редактиране | редактиране на кода]

През 1950 г. сдружението учредява своя литературна награда, която се присъжда на още неизвестни писатели.

Носители на наградата:

По-важни участници в срещите[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]