Група 47

от Уикипедия, свободната енциклопедия
В тази къща се основава „Група 47“
Паметна плоча за основаването на групата

„Група 47“ (на немски: Gruppe 47) е свободно литературно сдружение на немскоезични писатели, основано през 1947 г. от Ханс Вернер Рихтер. То определя облика на културния живот в Западна Германия до края на 1960-те години, когато сдружението прекратява съществуването си.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

След разрухата на Германия от Втората световна война германската книжовност слиза на „нулевата точка“ в своето развитие – настъпва „епоха на изсечената гора“, възниква т.нар. литература на развалините. През 1946 г., след завръщането си от САЩ, където е прекарал година във военнопленнически лагер, писателят Алфред Андерш започва заедно с Ханс Вернер Рихтер да издава в Мюнхен списанието „Дер Руф“ („Призив“) с подзаглавие „Независим орган на младото поколение“. Програмата му предвижда политическо обновление на Германия в тясно сътрудничество с младите сили на Европа. Списанието се обявява за независима демокрация в страната, критикува съществуващите партии и политическите спекулации, напада разпоредбите на окупационните сили. През април 1947 г. американските власти принуждават Андерш да напусне редакцията. Скоро списанието бива забранено и прекратява съществуването си, след като са излезли само 16 броя. През юли същата година сътрудници на „Дер Руф“ основават ново литературно списание под заглавие „Дер Скорпион“, преди всичко с намерението да се срещат периодически, да четат свои непубликувани ръкописи и да ги обсъждат.

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

„Група 47. Критически очерк“ (1987)

През септември 1947 г. Ханс Вернер Рихтер поканва на поредната среща по-широк кръг писатели и обявява създаването на свободното литературно сдружение „Група 47“. Групата се сформира като приятелски и дискусионен кръг без определена политическа и естетическа платформа. Въпреки това тя избира своите членове по неписан морално-политически принцип – на заседанията ѝ, провеждани 2 пъти годишно, не се канят писатели, заподозрени в милитаристични, нацистки или крайно консервативни убеждения. В художествено отношение „Група 47“ проявява толерантност към всички стилистични направления. Все пак в началото повечето писатели се стремят към прост, но изразителен реализъм, пример за който са разказите и романите на Хайнрих Бьол. Едва с течение на годините се установяват по-големи различия в творческите методи – през 1950-те години с наградата на „Група 47“ биват отличени разказите на Мартин Валзер, силно повлияни от стила на Франц Кафка, а също изтънчената проза на Илзе Айхингер, херметичните стихове на Ингеборг Бахман, както и първата глава от романа на Гюнтер Грас Тенекиеният барабан. Сред поканените от Ханс Вернер Рихтер вече има и чуждестранни писатели, критици и други гости.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Поради участието в заседанията на видни представители на новата немска и чуждестранна литература „Група 47“ бързо става определящ фактор в книжовния живот на Федерална република Германия.

Разпадане[редактиране | редактиране на кода]

Малко преди началото на студентското движение през 1968 г. групата се разпада поради възникналите в нея политически разногласия.

Литературна награда на „Група 47“[редактиране | редактиране на кода]

През 1950 г. сдружението учредява своя литературна награда, която се присъжда като поощрение за още неизвестни писатели.

Паричната стойност на наградата варира от 1000 до 7000 западногермански марки в зависимост от спонсорството.

Носители на наградата

По-важни участници в срещите[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия съдържа материал Архив на оригинала от 2016-07-11 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]