Ерих Фрид

Ерих Фрид
(Erich Fried)
Ерих Фрид през декември 1981 г.
Роден:	6 май 1921 г.
	Виена, Австрия
Починал:	22 ноември 1988 г. (на 67 г.)
	Баден-Баден, Германия
Подпис:

Ерих Фрид (на немски: Erich Fried) е австрийски поет, белетрист, есеист и преводач, роден във Виена в еврейско семейство.

Живот

След Аншлуса на Австрия през 1938 г. и смъртта на баща му вследствие на разпити в Гестапо Фрид емигрира в Лондон, където остава да живее и упражнява различни професии - общ работник, млекар, библиотекар, стъклар. В 1950 г. става редактор на списание "Блик ин ди велт", а след това сътрудник на немската секция на БиБиСи (до 1968 г.) и на лявото литературно списание "Кюрбискерн".

Творчество

Поезия

Първите публикации на Ерих Фрид са стихосбирките "Германия" (1944) и "Австрия" (1945). През 1963 г. поетът става член на свободното литературно сдружение "Група 47". В творбите си с типичен виенски "черен хумор" Фрид създава застрашителни "модели" на света, като провокира читателя към заемане на житейска и гражданска позиция. И в следващите си поетически книги, между които "Предупредителни стихове" (1964), "Нападки" (1967), "Въпроси на времето" (1968), "Покана за безпокойство" (1972), "Противоотрова" (1974), "Тъй дойдох сред немците" (1977), "Шарении" (1977) и "100 безотечествени стихотворения" (1978), Фрид излага своя опит в позитивното превъзмогване на миналото и настоящето. Лириката му си служи с архитипични мотиви и символи и е богата на културни асоциации, възникващи от неочаквани словесни образувания, в които понякога са вплетени изрази от древни мъдрости, от народни приказки и детски римушки. Стихосбирките му "Любовни стихотворения" (1979) и "Каквото е"  (1983) се превръщат в най-четените лирически книги в немскоезичната общност след Втората световна война.

Проза

Цитат от Ерих Фрид върху Берлинската стена:
"Който желае светът да съществува такъв, какъвто е, не желае той да съществува"

Прозата на Ерих Фрид е силно повлияна от света на Франц Кафка и обрисува един демоничен свят на насилие и безизходица. Особена значимост добива романът му "Един войник и едно момиче" (1960), както и сборниците с текстове "Деца и глумци" (1965), "Почти всичко възможно" (1975) и "Безмерността на всички неща" (1982).

Влияние

За творчеството си Ерих Фрид е отличен с виенската "Почетна награда за литература" (1973), с "Prix International des Éditeurs" (1977-1978), "Австрийската почетна награда за литература" (1978), "Литературната награда на град Виена" (1980), "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1983), "Австрийската държавна награда" (1986) и престижната награда "Георг Бюхнер" (1987). В 1988 г. писателят става почетен доктор на университета в Оснабрюк.

В негова чест през 1990 г. е учредена австрийската международна литературна награда "Ерих Фрид".

Библиография

• Blutiger Freitag, 1929
• Deutschland, 1944
• Österreich, 1945
• Drei Gebete aus London, 1945
• Nacht in London , 1946
• Ein Soldat und ein Mädchen, 1960
• Reich der Steine, 1963

„Германия“ (1944)

• Warngedichte, 1964
• Überlegungen, 1964
• Kinder und Narren, 1965
• und Vietnam und, 1966
• Anfechtungen, 1967
• Die Beine der größeren Lügen, 1969
• Unter Nebenfeinden, 1970
• Die Freiheit den Mund aufzumachen, 1972
• Neue Naturdichtung, 1972
• Höre Israel, 1974
• So kam ich unter die Deutschen, 1977
• 100 Gedichte ohne Vaterland, 1978
• Liebesgedichte, 1979
• Was es ist, 1983
• Um Klarheit, 1985
• Mitunter sogar Lachen, 1986
• Es ist was es ist. Liebesgedichte, Angstgedichte, Zorngedichte, 1991 (postum)

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• Поезия и проза от Ерих Фрид, в превод на Венцеслав Константинов

• ((de)) Österreichisches Literaturarchiv

• ((de)) Die LYRIKwelt

• ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek

• ((de)) Liebeslyrik deutscher Dichter

• ((de)) Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin

• ((en)) Филми по произведения и с участието на Ерих Фрид