Ерих Фрид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерих Фрид
(Erich Fried)
Erich Fried.jpg
Ерих Фрид през декември 1981 г.
Роден: 6 май 1921 г.
Виена, Австрия
Починал: 22 ноември 1988 г.
(на 67 г.)
Баден-Баден, Германия
Подпис:
Erich Fried.Signature.gif

Ерих Фрид (на немски: Erich Fried) е австрийски поет, белетрист, есеист и преводач, роден във Виена в еврейско семейство.

Живот[редактиране | edit source]

След Аншлуса на Австрия през 1938 г. и смъртта на баща му вследствие на разпити в Гестапо Фрид емигрира в Лондон, където остава да живее и упражнява различни професии - общ работник, млекар, библиотекар, стъклар. В 1950 г. става редактор на списание "Блик ин ди велт", а след това сътрудник на немската секция на БиБиСи (до 1968 г.) и на лявото литературно списание "Кюрбискерн".

Творчество[редактиране | edit source]

Поезия[редактиране | edit source]

Първите публикации на Ерих Фрид са стихосбирките "Германия" (1944) и "Австрия" (1945). През 1963 г. поетът става член на свободното литературно сдружение "Група 47". В творбите си с типичен виенски "черен хумор" Фрид създава застрашителни "модели" на света, като провокира читателя към заемане на житейска и гражданска позиция. И в следващите си поетически книги, между които "Предупредителни стихове" (1964), "Нападки" (1967), "Въпроси на времето" (1968), "Покана за безпокойство" (1972), "Противоотрова" (1974), "Тъй дойдох сред немците" (1977), "Шарении" (1977) и "100 безотечествени стихотворения" (1978), Фрид излага своя опит в позитивното превъзмогване на миналото и настоящето. Лириката му си служи с архитипични мотиви и символи и е богата на културни асоциации, възникващи от неочаквани словесни образувания, в които понякога са вплетени изрази от древни мъдрости, от народни приказки и детски римушки. Стихосбирките му "Любовни стихотворения" (1979) и "Каквото е" [1] (1983) се превръщат в най-четените лирически книги в немскоезичната общност след Втората световна война.

Проза[редактиране | edit source]

Цитат от Ерих Фрид върху Берлинската стена:
"Който желае светът да съществува такъв, какъвто е, не желае той да съществува"

Прозата на Ерих Фрид е силно повлияна от света на Франц Кафка и обрисува един демоничен свят на насилие и безизходица. Особена значимост добива романът му "Един войник и едно момиче" (1960), както и сборниците с текстове "Деца и глумци" (1965), "Почти всичко възможно" (1975) и "Безмерността на всички неща" (1982).

Признание[редактиране | edit source]

За творчеството си Ерих Фрид е отличен с виенската "Почетна награда за литература" (1973), с "Prix International des Éditeurs" (1977-1978), "Австрийската почетна награда за литература" (1978), "Литературната награда на град Виена" (1980), "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1983), "Австрийската държавна награда" (1986) и престижната награда "Георг Бюхнер" (1987). В 1988 г. писателят става почетен доктор на университета в Оснабрюк.

В негова чест през 1990 г. е учредена австрийската международна литературна награда "Ерих Фрид".

Библиография[редактиране | edit source]

  • Blutiger Freitag, 1929
  • Deutschland, 1944
  • Österreich, 1945
  • Drei Gebete aus London, 1945
  • Nacht in London , 1946
  • Ein Soldat und ein Mädchen, 1960
  • Reich der Steine, 1963
„Германия“ (1944)
  • Warngedichte, 1964
  • Überlegungen, 1964
  • Kinder und Narren, 1965
  • und Vietnam und, 1966
  • Anfechtungen, 1967
  • Die Beine der größeren Lügen, 1969
  • Unter Nebenfeinden, 1970
  • Die Freiheit den Mund aufzumachen, 1972
  • Neue Naturdichtung, 1972
  • Höre Israel, 1974
  • So kam ich unter die Deutschen, 1977
  • 100 Gedichte ohne Vaterland, 1978
  • Liebesgedichte, 1979
  • Was es ist, 1983
  • Um Klarheit, 1985
  • Mitunter sogar Lachen, 1986
  • Es ist was es ist. Liebesgedichte, Angstgedichte, Zorngedichte, 1991 (postum)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Каквото е" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]