Волфганг Вайраух

Волфганг Вайраух
(Wolfgang Weyrauch)
Роден:	15 октомври 1904 г.
	Калининград, Източна Прусия
Починал:	7 ноември 1980 г. (на 76 г.)
	Дармщат, Германия

Волфганг Вайраух (на немски: Wolfgang Weyrauch), с псевдоним Йозеф Шерер, е немски поет, белетрист и автор на радиопиеси, роден в Кьонигсберг (днес Калининград) в семейството на земемер.

Живот

Изучава актьорско майсторство във Франкфурт на Майн и получава театрални ангажименти в Мюнстер, Бохум и Тале. После следва германистика, романистика и история във Франкфурт. През тридесетте години Вайраух работи като редактор и публикува първите си книги. Цялата [[Втора световна война[[ прекарва на фронта и в края и за няколко месеца е задържан в съветски военнопленнически лагер. След войната работи отново като редактор в различни литературни и културни издания в Берлин, Ворпсведе, Хамбург и Дармщат.

Творчество

Кьонигсбергският замък в началото на 20 век

Вайраух публикува стихосбирките си "За милосърдието на щастието" (1946), "Чучулига и ястреб" (1948), "Край и начало" (1949) и "Написано на стената"(1950). Наред с това се изявява и като успешен белетрист и радиодраматург, но неговата поезия заема значимо място в панорамата на немската следвоенна лирика. Той е автор и на редица литературни антологии. От 1951 г. Вайраух е член на литературното сдружение "Група 47". Стихосбирките му "Песен, за да не умреш" (1956) и "Никога мракът не успява" (1956) събуждат силен интерес с лаконичния си изказ и хуманния призив към вселюбов и съкровено изживяване на природата - с това Вайраух става един от важните представители на немската следвоенна "природна лирика".

Влияние

От 1967 поетът е член на Немската академия за език и литература в Дармщат. Публикува още "Стихотворения" (1974), "Запетайката накрая" (1977) и "Пешеходци"  (1978), следва и посмъртното издание "Обезглавен трикратно" (1983), както и събраните му стихотворения под заглавие "Атом и алое" (1987).

За творчеството си Волфганг Вайраух е удостоен с наградата "Андреас Грифиус" (1973). В негова чест град Дармщат учредява през 1979 г. литературната награда "Волфганг Вайраух" за поощряване на млади поетически таланти.

Библиография

• Der Main, 1934
• Strudel und Quell, 1938
• Ein Band für die Nacht, 1939
• Eine Inselgeschichte, 1939
• Das Liebespaar, 1943
• Auf der bewegten Erde, 1946
• Von des Glücks Barmherzigkeit, 1946
• Die Liebenden, 1947
• Die Davidsbündler, 1948
• Lerche und Sperber, 1948
• An die Wand geschrieben, 1950
• Bitte meiner älteren Tochter, 1952
• Die Feuersbrunst, 1952

"Зелената шатра. Японски рибари" (1963)

• Bericht an die Regierung, 1953
• Die Minute des Negers, 1953
• Gesang um nicht zu sterben, 1956
• Nie trifft die Finsternis, 1956
• Anabasis, 1959
• Mein Schiff, das heißt Taifun, 1959
• Das Jahr, 1961
• Die japanischen Fischer, 1961
• Dialog mit dem Unsichtbaren, 1962
• Das grüne Zelt. Die japanischen Fischer, 1963
• Die Spur, 1963
• Dialog über neue deutsche Lyrik, 1965
• Komm, 1965
• Das erste Haus hieß Frieden, 1966
• Etwas geschieht, 1966
• Unterhaltungen von Fußgängern, 1966
• Geschichten zum Weiterschreiben, 1969
• Flug über Franken und Hessen, 1970
• Ein Clown sagt, 1971
• Wie geht es Ihnen?, 1971
• Mit dem Kopf durch die Wand, 1972
• Das Ende von Frankfurt am Main, 1973
• Gedichte, 1974
• Beinahe täglich, 1975
• Lieber T., 1976
• Das Komma danach, 1977
• 2 Litaneien, 1977
• Fußgänger, B-Ebene, Hauptwache, Rolltreppe, hinauf, hinab, 1978
• Hans Dumm, 1978
• Ein Schluck von Vernunft (Lichtenberg), 1978
• Blickpunkt Darmstadt, 1979
• Ein Gedicht, was ist das?, 1980 (zusammen mit Fritz Deppert)
• Epilog für Darmstadt, 1981
• Anders wär's besser, 1982
• Zeugnisse & Zeugen, 1982
• Dreimal geköpft, 1983
• Proust beginnt zu brennen, 1985
• Atom und Aloe, 1987
• Lebenslauf, 1988
• Das war überall, 1998

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• Поезия от Волфганг Вайраух, в превод на Венцеслав Константинов

• ((de)) Die LYRIKwelt

• ((en)) Филми по произведения на Волфганг Вайраух