Волфганг Вайраух

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Волфганг Вайраух
(Wolfgang Weyrauch)
Wolfgang Weyrauch.jpg
Роден: 15 октомври 1904 г.
Калининград, Източна Прусия
Починал: 7 ноември 1980 г.
(на 76 г.)
Дармщат, Германия

Волфганг Вайраух (на немски: Wolfgang Weyrauch), с псевдоним Йозеф Шерер, е немски поет, белетрист и автор на радиопиеси, роден в Кьонигсберг (днес Калининград) в семейството на земемер.

Живот[редактиране | edit source]

Изучава актьорско майсторство във Франкфурт на Майн и получава театрални ангажименти в Мюнстер, Бохум и Тале. После следва германистика, романистика и история във Франкфурт. През тридесетте години Вайраух работи като редактор и публикува първите си книги. Цялата [[Втора световна война[[ прекарва на фронта и в края и за няколко месеца е задържан в съветски военнопленнически лагер. След войната работи отново като редактор в различни литературни и културни издания в Берлин, Ворпсведе, Хамбург и Дармщат.

Творчество[редактиране | edit source]

Кьонигсбергският замък в началото на 20 век

Вайраух публикува стихосбирките си "За милосърдието на щастието" (1946), "Чучулига и ястреб" (1948), "Край и начало" (1949) и "Написано на стената"(1950). Наред с това се изявява и като успешен белетрист и радиодраматург, но неговата поезия заема значимо място в панорамата на немската следвоенна лирика. Той е автор и на редица литературни антологии. От 1951 г. Вайраух е член на литературното сдружение "Група 47". Стихосбирките му "Песен, за да не умреш" (1956) и "Никога мракът не успява" (1956) събуждат силен интерес с лаконичния си изказ и хуманния призив към вселюбов и съкровено изживяване на природата — с това Вайраух става един от важните представители на немската следвоенна "природна лирика".

Признание[редактиране | edit source]

От 1967 поетът е член на Немската академия за език и литература в Дармщат. Публикува още "Стихотворения" (1974), "Запетайката накрая" (1977) и "Пешеходци" [1] (1978), следва и посмъртното издание "Обезглавен трикратно" (1983), както и събраните му стихотворения под заглавие "Атом и алое" (1987).

За творчеството си Волфганг Вайраух е удостоен с наградата "Андреас Грифиус" (1973). В негова чест град Дармщат учредява през 1979 г. литературната награда "Волфганг Вайраух" за поощряване на млади поетически таланти.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Der Main, 1934
  • Strudel und Quell, 1938
  • Ein Band für die Nacht, 1939
  • Eine Inselgeschichte, 1939
  • Das Liebespaar, 1943
  • Auf der bewegten Erde, 1946
  • Von des Glücks Barmherzigkeit, 1946
  • Die Liebenden, 1947
  • Die Davidsbündler, 1948
  • Lerche und Sperber, 1948
  • An die Wand geschrieben, 1950
  • Bitte meiner älteren Tochter, 1952
  • Die Feuersbrunst, 1952
"Зелената шатра. Японски рибари" (1963)
  • Bericht an die Regierung, 1953
  • Die Minute des Negers, 1953
  • Gesang um nicht zu sterben, 1956
  • Nie trifft die Finsternis, 1956
  • Anabasis, 1959
  • Mein Schiff, das heißt Taifun, 1959
  • Das Jahr, 1961
  • Die japanischen Fischer, 1961
  • Dialog mit dem Unsichtbaren, 1962
  • Das grüne Zelt. Die japanischen Fischer, 1963
  • Die Spur, 1963
  • Dialog über neue deutsche Lyrik, 1965
  • Komm, 1965
  • Das erste Haus hieß Frieden, 1966
  • Etwas geschieht, 1966
  • Unterhaltungen von Fußgängern, 1966
  • Geschichten zum Weiterschreiben, 1969
  • Flug über Franken und Hessen, 1970
  • Ein Clown sagt, 1971
  • Wie geht es Ihnen?, 1971
  • Mit dem Kopf durch die Wand, 1972
  • Das Ende von Frankfurt am Main, 1973
  • Gedichte, 1974
  • Beinahe täglich, 1975
  • Lieber T., 1976
  • Das Komma danach, 1977
  • 2 Litaneien, 1977
  • Fußgänger, B-Ebene, Hauptwache, Rolltreppe, hinauf, hinab, 1978
  • Hans Dumm, 1978
  • Ein Schluck von Vernunft (Lichtenberg), 1978
  • Blickpunkt Darmstadt, 1979
  • Ein Gedicht, was ist das?, 1980 (zusammen mit Fritz Deppert)
  • Epilog für Darmstadt, 1981
  • Anders wär's besser, 1982
  • Zeugnisse & Zeugen, 1982
  • Dreimal geköpft, 1983
  • Proust beginnt zu brennen, 1985
  • Atom und Aloe, 1987
  • Lebenslauf, 1988
  • Das war überall, 1998

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Пешеходци" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]