Александер Клуге

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александер Клуге
(Alexander Kluge)
Alexander-kluge-2009-ffm-014.jpg
Александер Клуге през 2009 г.
Роден: 14 февруари 1932 г.
(на 82 г.)
Халберщат, Германия
Подпис:
Signature of Alexander Kluge.gif
„Мартиникирхе“ в Халберщат

Александер Клуге (на немски: Alexander Kluge) е немски белетрист, есеист, кинодраматург и режисьор, роден в Халберщат в семейството на лекар.

Живот[редактиране | edit source]

Клуге следва право, история и църковна музика в Марбург и Франкфурт на Майн, където слуша лекции при Теодор Адорно, а в Мюнхен защитава дисертация и става доктор по право (1956). Отначало работи като адвокат, а после добива известност като кинорежисьор и става професор в Висшето училище по пластично оформление в Улм.

Литературно творчество[редактиране | edit source]

Литературно име Александер Клуге си създава с прозаичния сборник "Животоописания" (1962), в който с документална точност разказва за девет личности, свои съвременници, които живеят във Федералната република и разпространяват стария нацистки морал. В книгата си "Описание на една битка" (1964) писателят съчетава различни документи, писма и интервюта с войници от Втората световна война, за да очертае чрез примера на Сталинградската битка вината на немския милитаризъм. Публикува също сборника с разкази "Списък на присъстващите при едно погребение" (1967), новелата "Учебни процеси със смъртен изход" (1973), двутомното издание "Хроника на чувствата" (2000), събраните си прозаични творби "Празнината, която дяволът оставя" (2003) и нови разкази под заглавие "Врата до врата с един друг живот" (2006).

Признание[редактиране | edit source]

Александер Клуге е член на литературното сдружение "Група 47". За творчеството си е отличен с редица награди, между които "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1979 и 2001), "Хайнрих фон Клайст" (1985), "Лесинг" на град Хамбург (1989), "Хайнрих Бьол" (1993), "Рикарда Хух" (1996), "Фридрих Шилер" на провинция Баден-Вюртемберг (2001) и престижната награда "Георг Бюхнер" (2003). Писателят е член на ПЕН-центъра на ФРГ, от 1972 г. на Академията на изкуствата на Берлин-Бранденбург, от 1982 г. на Немската академия за език и литература в Дармщат и от 1994 г. на Баварската академия за изящни изкуства.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Die Universitäts-Selbstverwaltung. Ihre Geschichte und gegenwärtige Rechtsform, (Dissertation), 1958
"Животописи" (1962)
  • Lebensläufe, 1962
  • Schlachtbeschreibung, 1964
  • Lernprozesse mit tödlichem Ausgang, 1973
  • Gelegenheitsarbeit einer Sklavin. Zur realistischen Methode, 1975
  • Neue Geschichten. Hefte 1-18. >Unheimlichkeit der Zeit<, 1977
  • Die Patriotin. Texte/Bilder 1-6, 1979
  • Alexander Kluge und Oskar Negt: Geschichte und Eigensinn, 1981
  • Die Macht der Gefühle, 1984
  • Die Wächter des Sarkophags. 10 Jahre Tschernobyl, 1996
  • Chronik der Gefühle, 2000
  • Alexander Kluge und Oskar Negt: Der unterschätzte Mensch. Gemeinsame Philosophie in zwei Bänden, 2001
  • Die Kunst, Unterschiede zu machen, 2003
  • Die Lücke, die der Teufel lässt. Im Umfeld des neuen Jahrhunderts, 2003
  • Fontane — Kleist — Deutschland — Büchner : Zur Grammatik der Zeit, 2004
  • Tür an Tür mit einem anderen Leben. 350 neue Geschichten, 2006
  • Geschichten vom Kino, 2007
  • Soll und Haben. Fernsehgespräche (mit Joseph Vogl), 2008
  • Das Labyrinth der zärtlichen Kraft. 166 Liebesgeschichten, 2009
  • Das Bohren harter Bretter. 133 politische Geschichten, 2011
  • Das fünfte Buch: Neue Lebensläufe. 402 Geschichten (mit Thomas Combrink), 2012
  • Die Entsprechung einer Oase. Essay für die digitale Generation, 2013
  • "Wer ein Wort des Trostes spricht, ist ein Verräter." 48 Geschichten für Fritz Bauer, 2013
  • Nachricht von ruhigen Momenten (mit Gerhard Richter), 2013

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]