Зигфрид Ленц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зигфрид Ленц
Siegfried Lenz
Bundesarchiv B 145 Bild-F030757-0015, Siegfried Lenz.jpg
Зигфрид Ленц през 1969 г.
Роден 17 март 1926 г.
Починал 7 октомври 2014 г. (88 г.)
Професия белетрист, есеист, драматург
Националност Флаг на Германия Германия
Уебсайт Страница в IMDb
Зигфрид Ленц в Общомедия

Зигфрид Ленц (на немски: Siegfried Lenz) е немски белетрист, есеист и драматург.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Зигфрид Ленц е роден в Люк, Източна Прусия, в семейството на митнически чиновник.

Още като ученик Ленц е мобилизиран във военноморските сили, откъдето дезертира. След края на Втората световна война следва философия, английска филология и литературознание в Хамбург. После работи като журналист и редактор в авторитетния всекидневник "Ди Велт".

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Зигфрид Ленц, публично четене през 1969 г.

Още първият роман на Зигфрид Ленц "Имаше ястреби в небето" (1951) е посрещнат с интерес, това му дава възможност да премине на свободна практика и да предприеме пътуване в Африка (Кения). Писателят става член на литературното сдружение "Група 47" и заедно с Гюнтер Грас подкрепя Германската социалистическа партия и Източната политика на Вили Бранд. Следват романите "Дуел със сянката" (1953), "Мъжът сред потока" (1967), "Хляб и зрелища" (1959) и "Градски разговори" (1963). Особено висока оценка и световен успех му донася романът "Час по немски" (1968). Следващите му романи са, "Образецът" (1973), "Музей на родния край" (1978), "Загубата" (1981), "Учебен плац" (1985), "Звукова проба" (1990), "Бунтуването" (1994), "Наследството на Арне" (1999) и "Бюро за намерени вещи" (2003).

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

Зигфрид Ленц се откроява и като майстор на краткия разказ. Сред прозаичните му сборници личат "Тъй нежна бе Зулейкен" (1955), "Ловци на подигравки" (1958), "Корабът-фар" (1960), "Гласовете на морето" (1962), "Нарушителят на правилата" (1965), "Събрани разкази" (1970), "Айнщайн прекосява Елба при Хамбург" (1975) и "Зяпач" (2004).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Зигфрид Ленц през 2004 г.

За Зигфрид Ленц може да се твърди, че е сред социално най-ангажираните писатели на Германия. В една своя реч той казва: "В нашия свят чрез знанието си художникът става съучастник в глада и в безправието, в преследването на хората, но и в техните дръзки мечти, затова не приемам, че тъкмо той може да си присвои привилегията на невинността." От 2003 г. писателят е гост-професор в Дюселдорфския университет "Хайнрих Хайне".

Творчеството на Зигфрид Ленц е удостоено с редица отличия, между които литературните награди "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1962), "Герхарт Хауптман" (1970), "Андреас Грифиус" (1979), "Томас Ман" на град Любек (1984), "Вилхелм Раабе" на град Брауншвайг (1987), "Жан Паул" на провинция Бавария (1995) и "Самуел Богумил Линде" (1998), както и наградата "Гьоте" на град Франкфурт на Майн (1999).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

"Час по немски" (1968)
  • Es waren Habichte in der Luft, Roman, 1951
  • Duell mit dem Schatten, Roman, 1953
  • Der Mann im Strom, Roman, 1957
  • Brot und Spiele, Roman, 1959
  • Stadtgespräch, Roman, 1963
  • Deutschstunde, Roman, 1968 (Час по немски)
  • Das Vorbild, Roman, 1973
  • Heimatmuseum, Roman, 1978
  • Der Verlust, Roman, 1981
  • Exerzierplatz, Roman, 1985
  • Die Klangprobe, Roman, 1990
  • Die Auflehnung, Roman, 1994
  • Arnes Nachlaß, Roman, 1999
  • Fundbüro, Roman, 2003

Разкази и новели[редактиране | редактиране на кода]

  • So zärtlich war Suleyken, Kurzgeschichten, 1955
  • Das schönste Fest der Welt, 1956
  • Das Kabinett der Konterbande, 1956
  • Jäger des Spotts. Geschichten aus dieser Zeit, Erzählungen, 1958
  • Lukas, sanftmütiger Knecht, Erzählung, 1958
  • Das Feuerschiff, Erzählungen, 1960
  • Stimmungen der See, Erzählungen, 1962
  • Lehmanns Erzählungen, 1964
  • Der Spielverderber, Erzählung, 1965
  • Leute von Hamburg, Erzählung, 1968
  • So war das mit dem Zirkus, Kinderbuch, 1971
  • Wie bei Gogol, Erzählung, 1973
  • Der Geist der Mirabelle, Erzählung, 1975
  • Einstein überquert die Elbe bei Hamburg, Erzählung, 1975
  • Ein Kriegsende, Erzählung, 1984
  • Das serbische Mädchen, Erzählung, 1987
  • Ludmilla, Erzählung, 1996
  • Zaungast, Erzählung, 2004
  • Die Erzählungen, 2006
  • Ein Freund der Regierung, Kurzgeschichte
  • Schweigeminute, Novelle, 2008
  • Landesbühne, Novelle, 2009
  • Der Ostertisch, Erzählung, 2009
  • Die Ferne ist nah genug, Erzählungen, 2011
  • Die Maske, Erzählungen, 2011
  • Küste im Fernglas, Erzählungen, 2012

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Beziehungen, Essay, 1970
  • Die Herrschaftssprache der CDU, Rede, 1971
  • Verlorenes Land — Gewonnene Nachbarschaft, Rede, 1971
  • Gespräche mit Manès Sperber und Leszek Kołakowski, 1980
  • Über Phantasie: Gespräche mit Heinrich Böll, Günter Grass, Walter Kempowski, Pavel Kohout, 1982
  • Elfenbeinturm und Barrikade. Erfahrungen am Schreibtisch, Essay, 1983
  • Über das Gedächtnis, Reden und Aufsätze, 1992
  • Über den Schmerz, Essay, 1998
  • Mutmaßungen über die Zukunft der Literatur, Essay, 2001
  • Selbstversetzung. Über Schreiben und Leben, 2006
  • Amerikanisches Tagebuch 1962, 2012

Сценични творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Zeit der Schuldlosen, 1961
  • Das Gesicht, 1964
  • Haussuchung, 1967
  • Die Augenbinde, 1970
  • Drei Stücke, 1980
  • Harmonie. Die Versuchsperson, Zwei Einakter, 2011

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]