Мартин Валзер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мартин Валзер
(Martin Walser)
Martin Walser 2010-4604.jpg
Кьолн 2010 г.
Роден: 24 март 1927 г.
(на 87 г.)
Васербург, Германия
Подпис:
Walser Signature.jpg

Мартин Валзер (на немски: Martin Walser) е немски белетрист, есеист и драматург. Роден е във Васербург край Боденското езеро в дома на гостилничар.

Живот[редактиране | edit source]

Към края на войната момчето е призовано в редовете на Вермахта като помощник в противовъздушната отбрана. След поражението на Германия Валзер следва философия, история и литературознание в Тюбингенския университет и прави докторат върху творчеството на Франц Кафка. Написва няколко радиопиеси, което му помага да си намери работа като режисьор в радиото и телевизията.

Творчество[редактиране | edit source]

Мартин Валзер в Аахен, април 2008 г.

Първата белетристична творба на Мартин Валзер веднага привлича вниманието — малкият сборник разкази „Самолет над дома“ (1955). След излизането на книгата Мартин Валзер получава наградата на литературното сдружение Група 47 и става негов член. Тогава създава произведението, което го утвърждава като един от най-ярките и обещаващи млади немски автори — романа „Бракове във Филипсбург“ (1957). Наградата Херман Хесе (1957), която получава за този роман, дава възможност на писателя да заживее на свободна практика край Боденското езеро. Там Валзер написва романа „Полувреме“ (1960), с който започва своята „сага“ за приспособенеца Анселм Кристлайн. Следващият роман от тази поредица е „Еднорогът“ (1966). Тук наред с обществената картина във Федералната република писателят изобразява владеещия в страната „литературен бизнес“. Тази тема той разработва основно в повестта си „Фикция“ (1970). Социално-политическият ангажимент на Валзер намира най-силен израз в повестта „Болестта на Галистл“ (1972). В следващата си творба, романа „Крушението“ (1973), Валзер се разделя със своя основен герой - „виртуоза на приспособяването“. Мотивът за психическата обремененост на съвременния човек е в основата и на романа „Отвъд любовта“ (1976).

В 1978 г. излиза повестта на Валзер Бягащият кон, която става литературно събитие. Следва поредица от романи, сред които личат „Душевен труд“ (1979), „Домът с лебедите“ (1980), „Писмо до лорд Лист“ (1982), „Прибой“ (1985), „Лов“ (1988), „Бликащият извор“ (1998), „Смъртта на един критик“ (2002), „Мигът на любовта“ (2004) и „Цъфтежът на страха“ (2006).

Признание[редактиране | edit source]

Фонтан в Юберлинген в чест на
Мартин Валзер

Години наред литературната критика във ФРГ напада Мартин Валзер, оспорва постиженията му, ту го нарича „талант, избрал погрешно темата си“, ту „остроумен палячо на революционната левица“. Но за творчеството си писателят получава още редица литературни отличия, сред които наградите Герхарт Хауптман (1962), Фридрих Шилер на провинция Баден-Вюртемберг (1980), престижната литературна награда Георг Бюхнер (1981), наградата Рикарда Хух (1990), „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1990) и наградата Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург (1996). Мартин Валзер е член на Берлинската академия на изкуствата, Саксонската академия на изкуствата, Немската академия за език и литература в Дармщат и ПЕН-центъра на ФРГ.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Beschreibung einer Form. Versuch über die epische Dichtung Franz Kafkas, Dissertation, 1951
  • Ein Flugzeug über dem Haus und andere Geschichten, 1955
  • Ehen in Philippsburg, Roman, 1957
  • Halbzeit, Roman, 1960
  • Eiche und Angora. Eine deutsche Chronik, 1962
  • Überlebensgroß Herr Krott. Requiem für einen Unsterblichen, 1964
  • Lügengeschichten, 1964
Мартин Валзер в Мюнхен, юли 2011 г.
  • Erfahrungen und Leseerfahrungen, 1965
  • Das Einhorn, Roman, 1966
  • Der Abstecher. Die Zimmerschlacht, 2 Stücke, 1967
  • Heimatkunde, Aufsätze und Reden, 1968
  • Ein Kinderspiel, Stück in zwei Akten, 1970
  • Fiction, Erzählung, 1970
  • Aus dem Wortschatz unserer Kämpfe, Szenen, 1971
  • Die Gallistl'sche Krankheit, Roman, 1972
  • Der Sturz, Roman, 1973
  • Das Sauspiel. Szenen aus dem 16. Jahrhundert, 1975
  • Jenseits der Liebe, Roman, 1976
  • Ein fliehendes Pferd, Novelle, 1978 (Бягащият кон)
  • Seelenarbeit, Roman, 1979
  • Das Schwanenhaus, Roman, 1980
  • Selbstbewußtsein und Ironie, Frankfurter Vorlesungen, 1981
  • Brief an Lord Liszt, Roman, 1982
  • In Goethes Hand. Szenen aus dem 19. Jahrhundert, 1982
  • Liebeserklärungen, 1983
  • Brandung, Roman, 1985
  • Meßmers Gedanken, 1985
  • Geständnis auf Raten, 1986
  • Die Amerikareise. Versuch, ein Gefühl zu verstehen, 1986
"Защита на детството" (1991)
  • Dorle und Wolf, Eine Novelle, 1987
  • Jagd, Roman, 1988
  • Über Deutschland reden, 1988
  • Die Verteidigung der Kindheit, Roman, 1991
  • Das Sofa, Eine Farce 1992
  • Ohne einander, Roman, 1993
  • Vormittag eines Schriftstellers, 1994
  • Kaschmir in Parching. Szenen aus der Gegenwart, 1995
  • Finks Krieg, Roman, 1996
  • Deutsche Sorgen, 1997
  • Heimatlob. Ein Bodensee-Buch, 1998
  • Ein springender Brunnen, Roman, 1998
  • Der Lebenslauf der Liebe, Roman, 2000
  • Tod eines Kritikers, Roman, 2002
  • Meßmers Reisen, 2003
  • Der Augenblick der Liebe, Roman, 2004
  • Die Verwaltung des Nichts, Aufsätze, 2004
  • Leben und Schreiben. Tagebücher 1951–1962, 2005
  • Angstblüte, Roman, 2006
  • Der Lebensroman des Andreas Beck, 2006
  • Das geschundene Tier, Neununddreißig Balladen, 2007
  • Ein liebender Mann, Roman, 2008
  • Leben und Schreiben. Tagebücher 1963-1973, 2008
  • Mein Jenseits, Novelle, 2010
  • Muttersohn, Roman, 2010
  • Ein liebender Mann, Theaterstück, 2010
  • Leben und Schreiben. Tagebücher 1974-1978, 2010
  • Muttersohn, Roman, 2011
  • Meine Lebensreisen, 2012
  • Das dreizehnte Kapitel, 2012
  • Meßmers Momente, 2013
  • Die Inszenierung, 2013

Преводи на български[редактиране | edit source]

  • Бракове във Филипсбург. Роман. Прев. от нем. Тодор Берберов, София: Нар. култура, 1969.
  • Душевни терзания. Роман. Прев. от нем. [с предг.] Вера Андреева, Пловдив : Хр. Г. Данов, 1981.
  • Бягащият кон. Разкази и повести. Състав. и предг. Венцеслав Константинов ; Прев. от нем. Венцеслав Константинов и др. София: ОФ, 1982.
  • Къщата с лебеда. Прев. от нем. [с предг.] Елена Николова-Руж, София : Народна култура, 1983.
  • Бликащият извор. Прев. от нем. Димана Илиева. София: Делакорт, 2003.

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]