Рикарда Хух

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рикарда Хух
(Ricarda Huch)
Ricarda Huch, 1914.jpg
Фотография, ок. 1914 г.
Родена: 18 юли 1864 г.
Брауншвайг, Германия
Починала: 17 ноември 1947 г.
(на 83 г.)
Шьонберг, Таунус, Германия

Учен:
Област(и): история

Рикарда Хух (на немски: Ricarda Huch) е немска поетеса, романистка и историчка, родена в Брауншвайг в семейството на едър търговец. В рода ѝ има много литератори и историци на културата.

Живот[редактиране | edit source]

Рикарда Хух следва в Цюрих, понеже университетите в Германия все още не допускат жени. Изучава история, философия и филология и става една от първите жени, получили докторска титла. Намира си работа като секретарка в Цюрихската централна библиотека и после като учителка в девическа гимназия. Намеренията ѝ да основе в Бремен школа за подготовка на момичета за следване в университет, пропадат. След два неуспешни брака поетесата се преселва при дъщеря си в Берлин, а после живее в Хайделберг, Фрайбург и Йена.

Когато през 1933 г. в Германия на власт идва Хитлер, Рикарда Хух като протест срещу настъпващата "империя на пъкъла" напуска Пруската академия на изкуствата и е подложена на силен политически натиск, но остава да живее в Германия. След края на Втората световна война - малко преди смъртта си — тя става почетен председател на Първия немски конгрес на писателите в Берлин (1947).

Творчество[редактиране | edit source]

Рикарда Хух, 1904 г.

Ранната лирика на Рикарда Хух, публикувана под псевдонима Рихард Хуго в книгата "Стихотворения" (1891), е изпълнена със страстни чувства и меланхолични настроения в стила на неоромантизма от края на XIX век. Според поетесата духовното обедняване на западния свят започва още през XVII век със загубването на чувството за човешка самоличност и Бог. Но постепенно тя се домогва до възгледа, че нравствената цел трябва да стои над естетическата форма, а научното познание — над индивидуалния емоционален порив. Нейното творчество става по-рационално и идейно по-задълбочено, подкрепено от убеждението, че вечните божествени закони стоят над преходния материализъм на епохата[1].

Поезията на Рикарда Хух е събрана в книгите "Стари и нови стихотворения" (1920) и "Есенен огън" (1944).

Влияние[редактиране | edit source]

Рикарда Хух, ок. 1930 г.
Рикарда Хух, 1946 г.

За антологията си "Немски поети" (1911) Пенчо Славейков превежда стихове от Рикарда Хух и казва, може би несправедливо, за нея: "Тя пише мъжки. И в нейните песни рядко се чува поетически интимен тон. Тя се мъчи здраво да чувства, логично да мисли."

Поетесата е отличена с наградата "Гьоте" на град Франкфурт на Майн (1931) и за цялостно творчество с литературната награда "Вилхелм Раабе" на град Брауншвайг (1944).

В нейна чест град Дармщат учредява през 1978 г. литературната награда "Рикарда Хух".

Библиография[редактиране | edit source]

  • Der Bundesschwur. Lustspiel mit Benutzung der historischen Ereignisse in der schweizerischen Eidgenossenschaft vom Jahre 1798, 1890
  • Gedichte, 1891
  • Die Hugenottin, Historische Novelle, 1892
  • Evoe Dramatisches Spiel, 1892
  • Die Neutralität der Eidgenossenschaft besonders der Orte Zürich und Bern während des spanischen Erbfolgekrieges, Diss., 1892
  • Erinnerungen von Ludolf Ursleu dem Jüngeren, Roman, 1893
  • Gedichte, 1894
  • Das Spiel von den vier Züricher Heiligen, 1895
  • Die Wick'sche Sammlung von Flugblättern und Zeitungsnachrichten aus dem 16. Jahrhundert in der Stadtbibliothek Zürich, 1895
"Fra Celeste и други разкази" (1899)
  • Der Mondreigen von Schlaraffis, Novelle, 1896
  • Teufeleien, Lügenmärchen, Novellen, 1897
  • Haduvig im Kreuzgang, Novelle, 1897
  • Fra Celeste und andere Erzählungen (Der arme Heinrich; Der Weltuntergang; Die Maiwiese), 1899
  • Blütezeit der Romantik, 1899
  • Ausbreitung und Verfall der Romantik, 1902
  • Dornröschen. Ein Märchenspiel, 1902
  • Aus der Triumphgasse. Lebensskizzen, 1902
  • Vita somnium breve, 2 Bde. Roman, 1903 (später als: Michael Unger)
  • Von den Königen und der Krone, Roman, 1904
  • Gottfried Keller, 1904
  • Seifenblasen Drei scherzhafte Erzählungen (Lebenslauf des heiligen Wonnebald Pück; Aus Bimbos Seelenwanderungen; Das Judengrab), 1905
  • Die Geschichten von Garibaldi (Bd. 1: Die Verteidigung Roms; Bd. 2: Der Kampf um Rom), 1906-1907
  • Neue Gedichte, 1908
  • Das Risorgimento, 1908
  • Das Leben des Grafen Federigo Confalonieri, 1910
  • Der Hahn von Quakenbrück und andere Novellen (Der Sänger; Der neue Heilige), 1910
  • Der letzte Sommer, Eine Erzählung in Briefen, 1910
  • Der große Krieg in Deutschland, Bd. 1-3, 1912-1914
  • Natur und Geist als die Wurzeln des Lebens und der Kunst, 1914 (später als: Vom Wesen des Menschen. Natur und Geist., 1922)
  • Wallenstein. Eine Charakterstudie, 1915
  • Luthers Glaube. Briefe an einen Freund, 1916
  • Der Fall Deruga. Roman, 1917
  • Jeremias Gotthelfs Weltanschauung, Vortrag, 1917
  • Der Sinn der Heiligen Schrift, 1919
  • Alte und neue Gedichte, 1920
  • Entpersönlichung, 1921
  • Michael Bakunin und die Anarchie, 1923
  • Stein, 1925
  • Graf Mark und die Prinzessin von Nassau-Usingen, Eine tragische Biographie, 1925
  • Der wiederkehrende Christus. Eine groteske Erzählung, 1926
  • Im alten Reich. Lebensbilder deutscher Städte (3 Bände: Der Norden/Die Mitte des Reiches/Der Süden), 1927
  • Neue Städtebilder (Im alten Reich Bd. 2), 1929
  • Gesammelte Gedichte, 1929
  • Alte und neue Götter (1848). Die Revolution des 19. Jahrhunderts in Deutschland, 1930 (später als: 1848. Die Revolution des 19. Jahrhunderts in Deutschland, 1948)
Пощенска марка в памет на Рикарда Хух, 1975 г.
  • Deutsche Geschichte, 1934-49
  • Römisches Reich Deutscher Nation, Bd. 1, 1934
  • Das Zeitalter der Glaubensspaltung, Bd. 2, 1937
  • Untergang des Römischen Reiches Deutscher Nation, Bd. 3, 1949
  • Frühling in der Schweiz, Autobiographsische Darstellung, 1938
  • Weiße Nächte, Novelle, 1943
  • Herbstfeuer, Gedichte, 1944
  • Mein Tagebuch, 1946
  • Urphänomene, 1946
  • Der falsche Großvater, Erzählung, 1947

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Както, щом Бог пожелае" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]