Рикарда Хух

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рикарда Хух
Ricarda Huch
Ricarda Huch, 1914.jpg
Фотография, ок. 1914 г.
Родена 18 юли 1864 г.
Починала 17 ноември 1947 г. (83 г.)
Професия поет, писател, историк
Националност Флаг на Германия Германия
Рикарда Хух в Общомедия

Рикарда Хух (на немски: Ricarda Huch) е немска поетеса, романистка и историчка, родена в Брауншвайг в семейството на едър търговец. В рода ѝ има много литератори и историци на културата.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Рикарда Хух, 1904 г.

Рикарда Хух следва в Цюрих, понеже университетите в Германия все още не допускат жени. Изучава история, философия и филология и става една от първите жени, получили докторска титла. Намира си работа като секретарка в Цюрихската централна библиотека и после като учителка в девическа гимназия. Намеренията ѝ да основе в Бремен школа за подготовка на момичета за следване в университет, пропадат. След два неуспешни брака поетесата се преселва при дъщеря си в Берлин, а после живее в Хайделберг, Фрайбург и Йена.

Когато през 1933 г. в Германия на власт идва Хитлер, Рикарда Хух като протест срещу настъпващата "империя на пъкъла" напуска Пруската академия на изкуствата и е подложена на силен политически натиск, но остава да живее в Германия. След края на Втората световна война - малко преди смъртта си — тя става почетен председател на Първия немски конгрес на писателите в Берлин (1947).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Рикарда Хух, ок. 1930 г.
Рикарда Хух, 1946 г.

Ранната лирика на Рикарда Хух, публикувана под псевдонима Рихард Хуго в книгата "Стихотворения" (1891), е изпълнена със страстни чувства и меланхолични настроения в стила на неоромантизма от края на XIX век. Според поетесата духовното обедняване на западния свят започва още през XVII век със загубването на чувството за човешка самоличност и Бог. Но постепенно тя се домогва до възгледа, че нравствената цел трябва да стои над естетическата форма, а научното познание — над индивидуалния емоционален порив. Нейното творчество става по-рационално и идейно по-задълбочено, подкрепено от убеждението, че вечните божествени закони стоят над преходния материализъм на епохата[1].

Поезията на Рикарда Хух е събрана в книгите "Стари и нови стихотворения" (1920) и "Есенен огън" (1944).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

За антологията си "Немски поети" (1911) Пенчо Славейков превежда стихове от Рикарда Хух и казва, може би несправедливо, за нея: "Тя пише мъжки. И в нейните песни рядко се чува поетически интимен тон. Тя се мъчи здраво да чувства, логично да мисли."

Поетесата е отличена с наградата "Гьоте" на град Франкфурт на Майн (1931) и за цялостно творчество с литературната награда "Вилхелм Раабе" на град Брауншвайг (1944).

В нейна чест град Дармщат учредява през 1978 г. литературната награда "Рикарда Хух".

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Bundesschwur. Lustspiel mit Benutzung der historischen Ereignisse in der schweizerischen Eidgenossenschaft vom Jahre 1798, 1890
  • Gedichte, 1891
  • Die Hugenottin, Historische Novelle, 1892
  • Evoe Dramatisches Spiel, 1892
  • Die Neutralität der Eidgenossenschaft besonders der Orte Zürich und Bern während des spanischen Erbfolgekrieges, Diss., 1892
  • Erinnerungen von Ludolf Ursleu dem Jüngeren, Roman, 1893
  • Gedichte, 1894
  • Das Spiel von den vier Züricher Heiligen, 1895
  • Die Wick'sche Sammlung von Flugblättern und Zeitungsnachrichten aus dem 16. Jahrhundert in der Stadtbibliothek Zürich, 1895
"Fra Celeste и други разкази" (1899)
  • Der Mondreigen von Schlaraffis, Novelle, 1896
  • Teufeleien, Lügenmärchen, Novellen, 1897
  • Haduvig im Kreuzgang, Novelle, 1897
  • Fra Celeste und andere Erzählungen (Der arme Heinrich; Der Weltuntergang; Die Maiwiese), 1899
  • Blütezeit der Romantik, 1899
  • Ausbreitung und Verfall der Romantik, 1902
  • Dornröschen. Ein Märchenspiel, 1902
  • Aus der Triumphgasse. Lebensskizzen, 1902
  • Vita somnium breve, 2 Bde. Roman, 1903 (später als: Michael Unger)
  • Von den Königen und der Krone, Roman, 1904
  • Gottfried Keller, 1904
  • Seifenblasen Drei scherzhafte Erzählungen (Lebenslauf des heiligen Wonnebald Pück; Aus Bimbos Seelenwanderungen; Das Judengrab), 1905
  • Die Geschichten von Garibaldi (Bd. 1: Die Verteidigung Roms; Bd. 2: Der Kampf um Rom), 1906-1907
  • Neue Gedichte, 1908
  • Das Risorgimento, 1908
  • Das Leben des Grafen Federigo Confalonieri, 1910
  • Der Hahn von Quakenbrück und andere Novellen (Der Sänger; Der neue Heilige), 1910
  • Der letzte Sommer, Eine Erzählung in Briefen, 1910
  • Der große Krieg in Deutschland, Bd. 1-3, 1912-1914
  • Natur und Geist als die Wurzeln des Lebens und der Kunst, 1914 (später als: Vom Wesen des Menschen. Natur und Geist., 1922)
  • Wallenstein. Eine Charakterstudie, 1915
  • Luthers Glaube. Briefe an einen Freund, 1916
  • Der Fall Deruga. Roman, 1917
  • Jeremias Gotthelfs Weltanschauung, Vortrag, 1917
  • Der Sinn der Heiligen Schrift, 1919
  • Alte und neue Gedichte, 1920
  • Entpersönlichung, 1921
  • Michael Bakunin und die Anarchie, 1923
  • Stein, 1925
  • Graf Mark und die Prinzessin von Nassau-Usingen, Eine tragische Biographie, 1925
  • Der wiederkehrende Christus. Eine groteske Erzählung, 1926
  • Im alten Reich. Lebensbilder deutscher Städte (3 Bände: Der Norden/Die Mitte des Reiches/Der Süden), 1927
  • Neue Städtebilder (Im alten Reich Bd. 2), 1929
  • Gesammelte Gedichte, 1929
  • Alte und neue Götter (1848). Die Revolution des 19. Jahrhunderts in Deutschland, 1930 (später als: 1848. Die Revolution des 19. Jahrhunderts in Deutschland, 1948)
Пощенска марка в памет на Рикарда Хух, 1975 г.
  • Deutsche Geschichte, 1934-49
  • Römisches Reich Deutscher Nation, Bd. 1, 1934
  • Das Zeitalter der Glaubensspaltung, Bd. 2, 1937
  • Untergang des Römischen Reiches Deutscher Nation, Bd. 3, 1949
  • Frühling in der Schweiz, Autobiographsische Darstellung, 1938
  • Weiße Nächte, Novelle, 1943
  • Herbstfeuer, Gedichte, 1944
  • Mein Tagebuch, 1946
  • Urphänomene, 1946
  • Der falsche Großvater, Erzählung, 1947

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението "Както, щом Бог пожелае" в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]