Георг Бюхнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георг Бюхнер
Karl Georg Büchner
немски писател

Роден
Починал
Националност Флаг на Германия Германия
Професия драматург, поет, преводач
Литература
Период 1834-1837
Направление реализъм

Подпис Buechner-signature.gif
Уебсайт Страница в IMDb
Георг Бюхнер в Общомедия

Карл Георг Бюхнер (на немски: Karl Georg Büchner) е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 октомври 1813 в Годелау (Хесен-Дармщат); умира на 19 февруари 1837 в Цюрих от тиф.

Въпреки краткия си живот, умира само на 23 години, той е един от най-значимите писатели на немската литература по време на литературния период Формерц.

Родната къща на Георг Бюхнер в Годелау

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Георг Бюхнер е роден през 1813 г. в семейството на лекаря Карл Георг Бюхнер и неговата съпруга Каролине Бюхнер. Той е първото от осем деца. През 1816 г. семейството се премества в Дармщат, където бащата работи като лекар. От 1821 г. 8-годишният Бюхнер посещава учебното заведение на теолога Карл Вайтерсхаузен. Там изучава многобройни дисциплини, сред които чуждите езици френски, латински и гръцки. Той продължава да изучава тези езици, като към тях добавя и италиански по време на летния семестър през 1830 г.

Студентски години[редактиране | редактиране на кода]

На 9 ноември 1831 г. на възрастта от 18 години Георг Бюхнер се записва във факултета по медицина на университета в Страсбург, където изучава анатомия от 1831 г. до 1833 г. Живее в къщата на свещеника Йохан Якоб Йегле. В Страсбург преживява през декември посрещането на победените генерали от потушеното въстание на поляците. Това става ясно от многобройните му писма до родителите. Все повече се застъпва за свобода в политиката. През 1832 тайно се сгодява за Вилхемина Йегле. По-късно Бюхнер определя годините си в Страсбург като най-щастливите в живота си.

Университетът в Гисен[редактиране | редактиране на кода]

През 1833 г. Георг Бюхнер се премества в университета в Гисен. Има право на само 2 години следване извън Хесен-Дармщад. В Хесен той става свидетел на манупулациите и насилието от страна на управляващите. От тук нататък започват и здравословните проблеми на Бюхнер. Не го тормози само раздялата с любимата му, а и цялостната политическа ситуация. В Гисен преподавателите му предлагат по-малко възможности в сравнение със Страсбург. Преподава му се химия, но Георг се интересува само за философия и медицина. По-късно един от неговите доценти в Гисен, медикът Йохан Бернхард Вилбранд, служи като образец за нехуманността на доктора в произведението му Войцек.

Бюхнер е недоволен и от колегите си в университета. Те имат опозиционни устреми, но тези не са достатъчно радикални. Затова основава със стар съученик от Дармщад, който следва по същото време в Гисен, и с други студенти дружество за защита на човешките права. Към него обаче се присъединяват малко участници. още през 1834 г. Бюхнер се среща с Фридрих Лудвиг Вайдиг, който е един от водачите на опозицията в Хесен-Дармщад. Става ясно, че възгледите им се различават. Юли 1834 г. излиза от печат Der hessische Landbote. Става въпрос за брошура, която да подтикне населението към революция. Вайдиг я променя чрез зачеркване на някои места. Хората възприемат позитивно брошурата и призива за разлика от либералните опозиционери. Тя съдържа статистически данни, които показват колко данъци плаща обикновения човек на управляващите.

Бягство в Страсбург[редактиране | редактиране на кода]

През 1835 в рамките на пет седмици Бюхнер написва Danton's Tod (Смъртта на Дантон). След като той не се отзовава на призовка на съдията от Фридберг, бива обявен за издирване. На 9 март той бяга в Страсбург. Парите за това начинение не ги събира от приходите от творбата му, а чрез майка му, която ги изпраща в последния възможен момент. Баща му прекъсва всякакъв контакт с него, но позволява на майка му да продължи с финансовата помощ.

Смъртта на Дантон се публикува през юли. Драмата описва провала на Френската революция. В същото лято той превежда две драми на Виктор Юго. Това са Maria Tudor (Мария Тюдор) и Lucretia Borgia) Лукреция Борджиа. През есента, той се занимава с разказа Lenz (Ленц), който е посветен на живота на писателя Якоб Михаел райнхолд Ленц. През зимата на 1835 г. срещу 1836 г. той отново посвещава време на науката и изучава нервната система на рибите и завършва дисертацията си на тази тема. Няколко месеца по-късно възниква комедията Leonce und Лена (Леонс и Лена).

Залезът на живота му[редактиране | редактиране на кода]

Надгробен камък

Бюхнер представя работата си Mémoire sur le système nerveux du barbeau (Cyprinus Barbus L.) на философския факултет към университета в Цюрих през 1836 г. и в същата година бива обявен за доктор на филосифските науки. През октомври 1836 г. се премества в Цюрих. Малко след това изнася първата си лекция. Неговите лекции обаче се посещават от малко студенти. Още преди преместването си Бюхнер започва работа по Woyzeck (Войцек). Произведението си остава обаче фрагмент.

За следващия семестър той си прави планове, но до преподаване не се стига, тъй като той заболява тежко от тиф. Неговите съседи, Каролине и Вилхелм Шулц, с които бяга заедно, се грижат за него и съобщават на Вилхелмина. Той умира на 19 февруари в присъствието на съпругата му и семейство Шулц. Няколкостотин човека, сред които университетските колеги и кметът на Цюрих му отдават последна почит.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Der hessische Landbote, 1835 (брошура);
  • Dantons Tod, 1835 (Смъртта на Дантон, драма);
  • Lenz, 1835 (Ленц, разказ);
  • Leonce und Lena, 1836 (Леонс и Лена, комедия);
  • Woyzeck, 1837 (Войцек, драма);

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

    • Lucretia Borgia, 1835 (Лукреция Борджиа, превод на драмата на Виктор Юго)
    • Maria Tudor, 1835 (Мария Тюдор, превод на драмата на Виктор Юго)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]