Макс Фриш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Макс Фриш
Swiss-Commemorative-Coin-2011a-CHF-20-obverse.png
Швейцарска възпоменателна монета
Роден 15 май 1911
Цюрих, Швейцария
Починал 4 април 1991
(на 79 години)
Цюрих, Швейцария
Макс Фриш в Общомедия

Макс Фриш (на немски: Max Frisch) е швейцарски белетрист, есеист, драматург, журналист и архитект. Роден е в Цюрих в семейството на архитект-строител.

Живот[редактиране | edit source]

Лятна къпалня в Цюрих, проектирана от Макс Фриш

Отначало Макс Фриш изучава германистика. Но след като през 1933 г. в Германия на власт идва Хитлер, Фриш се изпълва с неудовлетворение към хуманитарните дисциплини, прекъсва следването си и става журналист на свободна практика. Пътува из Чехословакия, Унгария, Сърбия, Босна, Далмация, Турция; обикаля пеш из Гърция и опознава нейните старини.

Творчество[редактиране | edit source]

През 1934 г. Макс Фриш публикува първата си книга - романа "Юрг Райнхарт". Изживява мирогледна криза, решава да скъса с литературата и да се отдаде на "положителна" професия. Така през 1936 г. Фриш започва да следва архитектура в Швейцарския политехнически институт, дипломира се и дълго време работи като квалифициран архитект. Междувременно за романа си получава авторитетната литературна награда "Конрад Фердинанд Майер" на град Цюрих (1938). И въпреки решението си да изостави литературата, продължава да пише и публикува първия си значителен роман "Мъчни хора" (1943).

В Цюрихския драматичен театър е поставена и първата му пиеса-реквием "Ето че те отново пеят" (1945). Следват драмите "Санта Крус" (1946), "Когато войната свърши" (1949), "Граф Йодерланд" (1951) и големият му световен успех - комедията "Дон Жуан или Любовта към геометрията" (1953).

Цюрихският драматичен театър

Слава на белетрист му донасят романите "Щилер" (1954), "Хомо Фабер" [1] (1957) и "Ще се нарека Гантенбайн" (1964). През последните години на живота му вниманието привлякоха повестта му "Монтаук" (1975), драмата "Триптих" (1978), както и повестите "Човекът се появява през холоцена" (1979) и "Синята брада" (1982).

В творчеството си писателят разглежда отчуждението на съвременния човек от света, от себеподобните и от самия себе си, загубата на индивидуалната самоличност и нравствени устои, като излага възгледите си на хуманист и моралист.

  1. Homo faber е философско понятие, което буквално означава "човек ковач". Изведено е от сентенцията на Салустий "Faber est suae quisque fortunae!" - "Всеки е ковач на своето щастие!".

Влияние[редактиране | edit source]

Макс Фриш е удостоен с редица други литературни отличия, между които наградата "Вилхелм Раабе" на град Брауншвайг (1955), престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1958), "Голямата художествена награда на град Дюселдорф" (1962), "Литературната награда на град Йерусалим" (1965), наградата "Фридрих Шилер" на провинция Баден-Вюртемберг (1965), Голямата швейцарска награда "Шилер" (1973) и наградата "Хайнрих Хайне" на град Дюселдорф (1989).

В чест на писателя град Цюрих учредява през 1998 г. литературната награда "Макс Фриш".

Библиография[редактиране | edit source]

Проза[редактиране | edit source]

"Щилер" (1954)
  • Jürg Reinhart. Eine sommerliche Schicksalsfahrt, Roman, 1934
  • Antwort aus der Stille, Erzählung, 1937
  • Blätter aus dem Brotsack. Geschrieben im Grenzdienst 1939, 1940
  • J'adore ce qui me brûle oder Die Schwierigen, Roman, 1943
  • Bin oder die Reise nach Peking, 1945
  • Tagebuch mit Marion, 1947
  • Tagebuch 1946–1949, 1950
  • Stiller, Roman, 1954 (Щилер)
  • Achtung: die Schweiz, Ein Pamphlet, 1955
  • Homo faber. Ein Bericht, Roman, 1957 (Хомо Фабер)
  • Mein Name sei Gantenbein, Roman, 1964
  • Öffentlichkeit als Partner, Reden und Essays, 1967
  • Erinnerungen an Brecht, 1968
  • Wilhelm Tell für die Schule, 1971
  • Tagebuch 1966–1971, 1972
  • Dienstbüchlein, 1974
  • Montauk, Erzählung, 1975 (Монтаук)
  • Wir hoffen. Rede zum Friedenspreis des Deutschen Buchhandels 1976, 1976
  • Der Mensch erscheint im Holozän, Erzählung, 1979 (Човекът се появява през холоцена)
  • Blaubart, Erzählung, 1982
  • Forderungen des Tages. Portraits, Skizzen, Reden 1943–1982, 1983
  • Schweiz ohne Armee? Ein Palaver, 1989
  • Schweiz als Heimat? Versuche über 50 Jahre, 1990

Драма[редактиране | edit source]

  • Santa Cruz. Eine Romanze, 1944/1947
  • Nun singen sie wieder. Versuch eines Requiems, 1946
  • Die Chinesische Mauer. Eine Farce, 1947
  • Als der Krieg zu Ende war. Schauspiel, 1949
  • Graf Öderland. Ein Spiel in zehn Bildern, 1951
  • Don Juan oder Die Liebe zur Geometrie. Eine Komödie in fünf Akten, 1953 (Дон Жуан или Любовта към геометрията, бълг. постановка 1979)
"Господин Бидерман и подпалвачите" (1955)
  • Rip van Winkle. Hörspiel, 1953/1969
  • Herr Biedermann und die Brandstifter, 1955
  • Biedermann und die Brandstifter. Ein Lehrstück ohne Lehre. Mit einem Nachspiel, 1958
  • Die große Wut des Philipp Hotz. Ein Sketch, 1958
  • Andorra. Stück in zwölf Bildern, 1961
  • Zürich – Transit. Skizze eines Films, 1967
  • Biographie: Ein Spiel, 1967
  • Triptychon. Drei szenische Bilder, 1978 (Триптих)

Посмъртни публикации[редактиране | edit source]

  • Jetzt ist Sehenszeit. Briefe, Notate, Dokumente 1943–1963, 1998
  • Max Frisch/Friedrich Dürrenmatt. Briefwechsel, 1998
  • Max Frisch/Uwe Johnson. Briefwechsel, 1999
  • Im übrigen bin ich immer völlig allein. Briefwechsel mit der Mutter 1933, Berichte von der Eishockey-Weltmeisterschaft in Prag, Reisefeuilletons, 2000
  • Max Frisch. Journalistische Arbeiten 1931–1939, 2001
  • Max Frisch. Schwarzes Quadrat. Zwei Poetikvorlesungen', 2008

На български[редактиране | edit source]

  • Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. Пловдив: Христо Г. Данов, 1973, 251 с.
  • Макс Фриш, Монтаук. Роман. Превод от немски Елена Николова-Руж. Варна: Георги Бакалов, 1977, 127 с.
  • Макс Фриш, Щилер. Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. Пловдив: Христо Г. Данов, 1978, 368 с.
  • Макс Фриш, Дон Жуан или любовта към геометрията, Комедия в 5 действия. Превод от немски Венцеслав Константинов. София: Народна култура, 1979, 124 с.
  • Макс Фриш, Дневници. Извлечения, Кн. 1-2, Превод от немски Маргарита Дилова. Варна: Георги Бакалов, 1979
  • Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. Пловдив: Христо Г. Данов, 1981, 184 с.
  • Макс Фриш, Щилер. Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. Пловдив: Христо Г. Данов, 1982, 375 с.
  • Макс Фриш, Човекът се появява през холоцена. Повест. Превод от немски Венцеслав Константинов. София: Народна култура, 1984, 132 с.
  • Макс Фриш, Синята брада. Роман. Превод от немски Ива Илиева. София: Народна култура, 1985, 119 с.
  • Макс Фриш, Ще се нарека Гантенбайн, Роман. Превод от немски Емилия Драганова. София: Бард, 1993, 384 с.
  • Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. София: П. К Яворов, 1995, 248 с. (ISBN 954-525-043-7)
  • Макс Фриш, Досие. Превод от немски Ангел Христов, Ерика Стойкова. Плевен: Lege Artis, 2000, 128 с. (ISBN 954-993-08-3)
  • Макс Фриш, Черен квадрат. Две лекции по поетика. Превод от немски Лилия Атанасова. Плевен: Lege Artis, 2010, 89 с. (ISBN 978-954-8311-04-5)
  • Макс Фриш, Щилер. Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. Плевен: Lege Artis, 2011, 548 с. (ISBN 978-954-8311-22-9)
  • Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. Плевен: Lege Artis, 2012 (ISBN 954-9933-24-5)

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за