Лени Вълкова
| Лени Вълкова | |
| Родена | |
|---|---|
| Стил | джаз, суинг |
| Глас | алт |
| Свързани изпълнители | Асен Овчаров, Леа Иванова, Люси Найденова, Лиана Антонова, Ахинора Куманова, Димитър Ганев |
Елена Вълкова,[1], известна като Лени Вълкова, е българска шлагерна и джаз певица.
Наричана е кралица на джаза.[1][2] Тя е първата жена в България, пяла публично джаз, и станала известна с това.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Лени Вълкова е родена на 22 май 1927 г.[3] в София, район „Илинден“. Тя е потомък на първите заселници на територията на района – македонските българи от Кукуш, опожарен по време на събитията около Илинденско-Преображенското въстание[2].
Лени Вълкова учи оперно пеене в Музикалната академия при проф. Иван Попов[3]. Първите си стъпки като певица прави в НЧ „Гоце Делчев – 1927“, София. Превръща се в прима на българския джаз, обикаляла световните сцени заедно с Леа Иванова и установила се през последните 30 години в Лондон[2].
През 1942 г. съвсем младата Лени Вълкова започва да пее като солистка в джазовата формация „Джаз Овчаров“ с диригент Асен Овчаров[4]. Тя е една от първите изпълнителки на джаз в България заедно с Леа Иванова и Люси Найденова, познати като „Трите Ел“. Сред тях Лени Вълкова е смятана за „най-талантливата“[5][6][7].
Оркестърът и солистите му имат големи затруднения с комунистическата власт в България[8]. През лятото на 1947 г. Лени Вълкова пее в бар „Астория“, Варна. Младият Хачо Бояджиев с одобрението на диригента Овчаров прехвърля кабел през улицата до бара, за да включат изпълненията на певицата и така излъчват по Радио Варна един час джаз с Лени Вълкова директно от бар „Астория“. Настъпва скандал, в Радиото се обаждат от Областния комитет на партията и обвиняват журналиста и певицата в идеологическа диверсия[9]. В оркестъра на Овчаров свири цигуларят Александър Николов (Сашо Сладура), който през 1961 г. е изпратен в трудовия концентрационен лагер в Ловеч. Там успява да преживее само 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки е убит[10].
Освен в „Джаз Овчаров“, Лени Вълкова е солистка в „Джаза на младите“, просъществувал до 1956 г. Там пее заедно с Кирил Семов, Лиана Антонова и Ахинора Куманова[11]. Също така е вокал в оркестъра „Джаз темпо“ на Димитър Ганев, прераснал в „Биг бенд на Българското национално радио“[11].
Юбилей[редактиране | редактиране на кода]
През 2017 г. е отбелязан 90-годишният юбилей на Лени Вълкова с празненство в присъствието на легендите на българската забавна музика Ахинора Куманова, Лиана Антонова и Ани Пармакова. В блестящо състояние на гласа си и перфектна кондиция Вълкова благодари на гостите за оказаното ѝ внимание, като изпълнява няколко световни сингъла, сред които и емблематичната песен Summertime на Джордж Гершуин от операта му „Порги и Бес“ (1935)[2].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Манлихер, Анастасия. ПЪРВАТА ДАМА НА ДЖАЗА В БЪЛГАРИЯ // КУЛТУРА.БГ. 12.09.2018 г.
- ↑ а б в г НЧ „Гоце Делчев – 1927“ отбеляза 90 годишнината на българската „Кралица на джаза“ Лени Вълкова // Район „Илинден“. Столична община, 2 юни 2017 г. Архивиран от оригинала на 2017-11-15. Посетен на 2017-11-15.
- ↑ а б Лени Вълкова – вокал
- ↑ Драган Тенев, „Спомени за стара София: Забавната и танцова музика“
- ↑ Асен Овчаров: Бащата на нашия джаз
- ↑ Джаз: Трънливият път на пионера
- ↑ Здравко Радоев: Не може да си голям певец, ако си просто имитатор // Архивиран от оригинала на 2017-11-15. Посетен на 2017-11-14.
- ↑ Иван Бутовски, „Как БКП воюваше с джаза“
- ↑ Виолета Тончева, Радио на живо, LiterNet, 07.06.2004
- ↑ „Концерт в памет на джаз музиканта Сашо Сладура в Ловеч“, Darik.news, 29 септември 2016 г.
- ↑ а б Оркестри и групи в БНТ
