Ария
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ария (от италианското aria, „въздух“) е съставна част от музикално произведение (опера, оратория, кантата) за солово (за разлика от хорово) пеене.
Тя е основна оперна форма, която се използва широко и във вокално-инструменталните жанрове (оратории, кантати, пасиони и др.) и се изпълнява от солист със съпровод на оркестър. Като правило ариите пресъздават чувствата на героите и се отличават с красиви и изразителни мелодии. Много често ариите изобилстват с виртуозни пасажи, което дава възможност на изпълнителите да покажат певческото си майсторство. В оперите през 17 и началото на 18 век преобладават ариите от типа da capo, при които 3-ят дял е буквално повторение на 1-ия и не се изписва в партитурата.
