Пол Верлен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пол Верлен
(Paul-Marie Verlaine)
Netsurf17 - Paul Verlaine.png
Националност: французин
Роден: 30 март 1844 г.
Метц, Франция
Починал: 8 януари 1896 г.
(на 51 г.)
Париж, Франция
Професия: поет

Поет:
Повлиян от: Шарл Бодлер, Виктор Юго, Артюр Рембо, Артур Шопенхауер и др.
Повлиял: Артюр Рембо, Том Верлен, Рубен Дарио, Максим Богданович и др.

Пол-Мари Верлен (на френски: Paul-Marie Verlaine) е смятан за един от най-великите френски поети. Верлен е един от основоположниците на символизма в поезията. Той се прочува с бохемския си начин на живот, с бисексуалните си връзки (една от тях е с друг колос на френската символистична поезия — Артюр Рембо).

Биография[редактиране | edit source]

Верлен е роден в Метц в семейството на капитан от инженерните войски. Живее там със семейството и братовчедка си — Елиза (в която по късно се влюбва страстно), но когато е едва на 7-годишна възраст, семейството му се мести в Париж.

На 14 години прочита Бодлер, който му повлиява много силно. На 17 години Верлен вече е постоянен клиент на проститутките, пристрастява се и към алкохола, преди всичко към абсента. Започва да учи право, но се отказва след две години. Работи известно време като прислуга в Сити Хола. През 1862 г. получава бакалавърска степен.

Сред приятелите му поети в пивницата намира компания за дълги дискусии и за пиене на абсент (който по-късно го отвежда и до болничното легло). Неговият баща отказва да финансира бохемския му живот. Първата си книга издава през 1866 г. – „Сатурнически поеми“ („Poèmes Saturniens“). Преди смъртта на възлюбената си братовчедка Елиза, през 1869 г. публикува „Галантни празници“. Въпреки хомосексуалните си наклонности през 1870 г. Верлен се жени за Матилда Моте. В рамките на годината, в която Верлен живее с Матилда, често я бие, веднъж дори в изблик на ярост хвърля невръстното си дете Жорж в стената. През 1871 г. в Париж се появява Артюр Рембо, с когото Верлен започва връзка и напуска семейството си. Две години двамата живеят бохемски из Париж. Връзката им приключва на 12 юли 1873 г., когато Верлен под въздействието алкохола, който е поел, прострелва Рембо в ръката, за което попада за 18 месеца в затвора. При престоя му в затвора го посещава свещеник, за да го изповяда, шокиран от чутото, свещеникът накрая го пита „Ти сигурен ли си, че никога не си бил с животни“. В този период Верлен чете Шекспир и „Дон Кихот“, а през 1874г. написва „Романси без думи“ („Romances Sans Paroles“), което се смята и за едно от неговите най-добри произведения. Преди да бъде освободен, Верлен отново се среща за малко с Рембо. След като излиза от затвора, Верлен се мести в Англия, където за кратко преподава френски, след което, през 1877 г., отново се връща във Франция, за да преподава в колеж. През 1879 г. Верлен се отказва да преподава и осиновява свой ученик. Двамата имат ферма, която обаче бързо банкрутира. След банкрута Верлен се връща в Париж.

През 1883 г. осиновеният от него ученик умира от тиф. Три години по-късно, през 1886 г., умира и майка му. Въпреки че започва отново да пие, по същото време Верлен е един от водещите френски поети. Той публикува критически статии, кратки биографии на поети, разкази и стихове. Дълго време прекарва в болници, продължава да пие, живее в мизерия — в предградията, прекарал месец в затвора. Животът му довежда и до много болести — ревматизъм, гастрит, диабет, цироза на черния дроб, хипертония.

Публично признание Верлен получава след публикуването на есетата „Прокълнатите поети“ (1885 г.), в които представя творчеството на Маларме, Рембо, Корбиер, Марселина Деборд-Валмор, Огюст Вилие дьо Лил-Адан и други, както и своето собствено. След „Прокълнатите поети“ Верлен живее само от литературни приходи.

В последните години от своя живот Верлен дава всичко, което има, на две проститутки на средна възраст. Също често се среща с гей – крадец на чадъри. В автобиографията си Верлен отрича да е имал всякакви сексуални контакти с Рембо. Начинът на живот на Верлен привлича внимание и адмирации, ранните му произведения са преиздадени и през 1894 той е избран за „Принц на поезията“. Две години по-късно, на 8 януари 1896 година, Пол-Мари Верлен умира в Париж на 51 години. Въпреки славата си, Верлен умира в мизерия. Погребението му е публично и на него присъстват хиляди хора.

Верлен в киното[редактиране | edit source]

През 1995 г. излиза филмът „Пълно затъмнение“ („Total Eclipse“), посветен на връзката между Верлен и Рембо. Филмът е режисиран от Агнешка Холанд, в ролята на Верлен е Дейвид Тюлис, а в тази на Рембо – Леонардо ди Каприо.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Poèmes Saturniens („Сатурнически поеми“), 1866
  • Fêtes Galantes („Галантни празници“), 1869
  • La Bonne Chanson („Добрата песен“), 1870
  • Romances Sans Paroles („Песни без думи“), 1874
  • Sagesse („Мъдрост“), 1881
  • Jadis Et Maguère („Някога и неотдавна“), 1884
  • Les Poètes Maudits („Прокълнатите поети“), 1884
  • Amour („Любов“), 1888
  • Parallèment („Паралелно“), 1889
  • Femmes („Жени“), 1890
  • Dédicaces („Посвещения“), 1890
  • Bonheur („Щастие“), 1891
  • Les Uns Et Les Autres, 1891
  • Mes Hôpitaux („Моите болници“), 1891
  • Chansons Pour Elle („Песни за нея“), 1892
  • Liturgies Intimes, 1892
  • Mes Prisons („Моите затвори“), 1893
  • Quinze Jours En Hollande („Две седмици в Холандия“), 1893
  • Confessions („Изповеди“), 1894
  • Chair, 1896
  • Invectives, 1896
  • Voyage En France, 1907
  • Correspondance, 1926-41
  • Œuvres Complètes („Събрани съчинения“), 1943
  • Lettres Inédites De Verlaine À Cazals, 1957 (издаден от Georges Zayed)
  • Poems, 1961
  • Lettres Inédites À Charles Morice, 1869 (издаден от Georges Zayed)
  • Œuvres Politiques, 1969
  • Lettres Inédites À Divers Correspondants, 1976 (издаден от Georges Zayed)
  • Documents Relatifs A Paul Verlaine: Lettres, Dessins, Pages Idedites Recueillis Ed Decrits, 1977
  • Жена, мъж: Тайната поема на Пол Верлен, 1984
  • Сто и една поеми от Пол Верлен, 1999

За него[редактиране | edit source]

  • Жан-Батист Барониан, Верлен. Преводач Росица Алексиева. София: Рива, 2011, 192 с. (ISBN 978-954-320-379-6)

На български[редактиране | edit source]

На български е превеждан от Гео Милев, Георги Михайлов, Пенчо Симов, Кирил Кадийски, Борис Илиев.

  • Избрани стихотворения. Превод от френски Гео Милев. Стара Загора: книгоизд. “Везни”, 1922.
  • Нежни бури. Подбор, предговор и превод от френски Кирил Кадийски. София: Народна култура, 1984, 144 с.
    • Стихотворения. Подбор, предговор и превод от френски Кирил Кадийски. София: Нов Златорог, 1990, 139 с.
    • Стихотворения. Подбор, предговор и превод от френски Кирил Кадийски. София: Нов Златорог, 2004, 280 с. (ISBN 954-492-184-2)

Външни препратки[редактиране | edit source]