Кирил Кадийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирил Кадийски
български писател
Кирил Кадийски 
Роден: 16 юни 1947 г. (1947-06-16) (67 г.)
Ябълково, България

Кирил Крумов Кадийски е български поет, есеист, преводач, дипломат.

Биография[редактиране | edit source]

Кирил Кадийски е роден през 1947 г. в село Ябълково, Кюстендилско. Завършва руска филология през 1971 г. Работи като редактор в литературната редакция на Българското радио, а по-късно в издателство „Народна култура“, както и на свободна практика като преводач на поезия от френски и руски. През 1984 г. специализира френски език в Алианс франсез в Париж. Пише и превежда поезия. Въпреки че голяма част от личното му творчеството е издадено до 1990 година, Кадийски не е приет за член на Съюза на българските писатели. Част от произведенията му са публикувани в самиздат[1].

След демократизацията на страната Кадийски създава през 1991 г. едно от първите частни издателства в България „Нов Златорог“, което издава десетки заглавия от български и чужди автори, част от които са отличени с награди. През 1997 г. Кадийски е избран за член-кореспондент на френската академия „Маларме“. От 2002 г. е член на българския ПЕН-клуб. През 2004 г., след спечелване на конкурс, е назначен за директор на Българския културен институт в Париж, който пост заема до юни 2009 г.[2] В същото време е съветник към българското посолство във Франция. През декември 2007 г. е избран за член на международната академия „Монмартър“, а в началото на 2009 – за почетен гражданин на "Монмартърската република".[3]

Творчество[редактиране | edit source]

Тържествена церемония по избирането на К. Кадийски за член на международната академия „Монмартър“

Кадийски е нестандартен автор.[4] Литературният критик Светлозар Жеков, автор на обемиста анкета[5] с поета, казва за него: „Кирил Кадийски, един голям български творец, без да е получил и до днес подобаващо официално признание за творчеството си у нас, още преди години беше приет в лоното на големите световни поети на ХХ век – във френската академия „Маларме“. Нейният председател Жан Оризе пише за Кадийски: „За мен той е най-значимият поет от своето поколение в България. Неслучайно го избрахме за член-кореспондент на нашата академия „Маларме“, нареждайки го до толкова безспорни поети като албанеца Исмаил Кадаре, финландеца Пенти Холапа, румънката Ана Бландиана, руснака Андрей Вознесенски, ирландеца Шеймъс Хийни (Нобелов лауреат), ливано-сириеца Адонис и Йостен Шьостранд от Шведската академия… Кирил Кадийски е в добра компания и ние сме щастливи и горди, че той вече се числи сред нас“[6]. За него преди повече от 15 години Ален Боске пише: „Той е сред най-универсалните умове в своята страна днес“[7]. По-късно френският критик Стефан Баке добавя: „Подобно на Манделщам или на Бродски, Кадийски предлага свой модел на размисъл върху отминаващия век“.[8].

Поезията на Кирил Кадийски е така самобитна, че трудно се определя мястото му в българската поетическа традиция. От една страна той е продължител на предметното начало в поезията, чийто най ярък представител е Атанас Далчев. От друга – в поезията му се долавя отчетливо драматизмът на Пейо Яворов, свързан повече със символизма. От трета – се усеща влиянието и на големия лирик – Димчо Дебелянов. Литературният критик Георги Цанков пише за Кадийски: „Един външно успокоен Яворов, повярвал в надеждата на изгрева, един драматизиран и динамизиран Далчев, един поосвободен от мекотата на усещанията Дебелянов – всички те присъствуват като вечни спътници в безспорно оригиналната творческа индивидуалност на Кадийски“[9]. Но към това следва да се добави и необичайната за българската поетическа традиция метафорична стихия. Някои критици свързват образното изобилие в творчеството на Кадийски с имажинизма[10], но корените на истинската му страст към метафората могат да се потърсят в българския фолклор и в стихотворенията на Христо Ботев. Самобитността му като творец е подчертана и от Жан Оризе: „Не познавам подобен поетически почерк в съвременния литературен процес“[11]… Списание „Нувел обсерватьор” нарежда Кирил Кадийски сред най-значителните съвременни поети[12].

Кирил Кадийски е между най-известните български преводачи на поезия. Превел е на български множество френски и руски поети, между които Франсоа Вийон, Виктор Юго, Шарл Бодлер, Пол Верлен, Стефан Маларме, Артюр Рембо, Гийом Аполинер, Блез Сандрар, Фьодор Тютчев, Иван Бунин, Александър Блок, Максимилиан Волошин, Борис Пастернак и други. Превел е и почти цялото творчество на Молиер.

Във Франция творчеството му е изцяло публикувано в петнадесет отделни книги[13]. През 2006 г. френското издателство “L’Esprit des péninsules” съвместно с Университетското издателство “Свети Климент Охридски” публикува в отделен том цялото му поетическо творчество на български, френски и английски език. Едно от най-авторитетните френски издателства за класическа и модерна литература “Les belles lettres” сключи ексклузивен договор с Кадийски за цялостното му творчество и направи второ допълнено и коригирано издание на въпросния представителен том.

Негови книги са излезли и в Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния и Република Македония. Стиховете му са преведени на английски, немски, полски, словашки, унгарски, турски, руски, беларуски, украински, финландски, шведски и други езици. Участник е в едни от най-престижните международни форуми на поетите като Биеналето на поезията в Лиеж, Белгия, Стружките вечери на поезията, Международния фестивал на поезията в Троа Ривиер, Канада. Кадийски е член-учредител на движението на поетите-франкофони Cap à l’Est.

Полемики[редактиране | edit source]

Кадийски често е обект на медийно внимание. След излизането на литературната анкета с него, някои от позициите му са атакувани и отричани от негови опоненти.[14]

През юни 2007 г. в статия във вестник „Фигаро“ френският журналист Рафаел Станвил, дава гласност на съмненията на руската докторантка Оксана Холопина, която твърди, че откритата от Кадийски поема „Легенда за Новгород“ на Блез Сандрар е фалшификат.[15] Професор Клод Льороа, издателят Брюно Роа, дъщерята на поета Мириам Сандрар опонират на тези твърдения.[16], за което във френската преса не се говори, но за сметка на това в българската беше дадено обширно място за различни виждания и аргументи,[17] нещо богато отразено в "Курие ентернасионал", чиято задача е да следи и отразява международния печат. За отбелязване е, че само няколко дена по-късно Станвил пише, че той никъде и по никакъв начин не обвинява Кадийски, а само обръща вниманието, че някои обстоятелства насочват мисълта към него.[18].

Според Хлопина, има несъответствия между начина, по който Сандрар описва творбата си, и самото съдържание на творбата. Също така, тя забелязва, че в представеното от Кадийски копие се споменава за хотел Англетер (от френски език - Англия) в Санкт-Петербург, който според нейните източници носи това име от 1925, а творбата трябва да е писана през 1907. [15]. Според друг източник обаче[19] хотелът от 1876 се е казвал „Шмидт-Англия“, после „Англия“, в периода 1911-1919 - „Англетер“, в 1919-1925 - „Интернационал“, а после отново „Англетер“, до 1948.

Литературни награди[редактиране | edit source]

През 2009 г. Кирил Кадийски бива избран за почетен гражданин на “Монмартърската република”

Кирил Кадийски е носител на български и международни литературни награди.

  • Награда “Димчо Дебелянов”, 1970 г. за преводна поезия
  • Годишна награда на СПБ, 1980 г. за превода на „Еламазен мой венец“ от Валентин Катаев
  • Международна награда “Иван Франко”, 1987 г. за превода на „Енеида“ от Иван Котляревски
  • Годишна награда на СПБ, 1989 г. за превода на „Слънчева кръв“ от Максимилиан Волошин и „Стихове на романа“ от Борис Пастернак
  • Голямата награда на СПБ, 1994 г. за целокупно творчество
  • Златната метафора, 1997 г. – грамота и специално издание на книга с избрани стихове, награда на Издателско ателие “Аб”
  • Международна награда “Сичевски визии” – за цялостно творчество, Ниш (Сърбия), 1997 г.
  • Две награди на Международната поетическа олимпиада в Стокхолм, 1998 г.
  • Почетна грамота на Министерството на културата на Република България, 1999 г.
  • Национална награда “Христо Г. Данов”, 1999 г., за превода на стихотворения от Франсоа Вийон
  • Голяма европейска награда за поезия, Румъния, 2000 г.
  • Награда на в. “Литературен форум” за поезия, по случай 150 години от рождението на Иван Вазов и Захарий Стоянов, 2000 г.
  • Награда „Макс Жакоб“ (за цялостно творчество), Франция, 2002 г.
  • Кавалер на ордена “Arts et lettres”, за заслуги към френската култура, 2004 г.

Кратка библиография[редактиране | edit source]

За пълната библиография вижте Кирил Кадийски. Библиография.

Книги[редактиране | edit source]

  • Небесни концерти, стихотворения, Български писател, 1979
  • Ездач на мраморни коне, стихотворения, Български писател, 1983
  • Пясъчно време, стихотворения, Български писател, 1987
  • Перо от феникс и други стихотворения, Български писател/Златорог, 1991
  • Поезия, с оформление и илюстрации на Румен Скорчев, в 333 екз., първите 33 от които подвързани на ръка от Николай Ликовски и номерирани от I до VII и от 1 до 25, Народна култура, 1995
  • Живее в тоя странен град поетът, Издателско ателие “Аб”, 1997, (Награда Златната метафора)
  • Кирил Кадийски. Съчинения в три тома (том I – Поезия, том II – Прози, том III – Преводи), ЕА Плевен, 1997
  • Сонети, с предговор от Светлозар Жеков, Библиофилско издателство Ликовски, 1999
  • Вечеря в Емаус, с предговор от Жан Оризе, Издателство Захарий Стоянов, 2000
  • Между двойна бездна – стихове, есета и преводи, Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2003
  • Нови сонети, с пет рисунки от Николай Панайотов, Нов Златорог, 2003
  • Черепът на Йорик и други стихотворения, Издателство Захарий Стоянов, Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2004
  • Седем нови стихотворения, с предговор от Бернар Ноел, Нов Златорог, 2007
  • Кирил Кадийски. Съчинения в пет тома (том I – Поезия, том II – Прози, том III – Френски поети, том IV – Славянски поети, V – Литературна анкета на Светлозар Жеков), Издателство Захарий Стоянов, Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2007
  • Alter ego, с предговор от Светлозар Жеков и въведение към руския цикъл от Олег Хлебников, Нов Златорог, 2008

Книги, преведени на други езици[редактиране | edit source]

  • Choix de Poèmes, adaptés du bulgare par Alain Bosquet, Belfond, Paris, 1991
  • Дани и ночи, на сръбски, превод Мила Васов, Ars Longa, Белград, 1999
  • Vor der Auferstehung, Poem, ins Deutsche übertragen von Elena Birtscheva (Ппреди да възкръснеш, на български и немски), с илюстрации от Николай Панайотов, в 165 номерирани екз., Издателско ателие “Аб”, 1999
  • Díhas cotidianos de dios, presentación, selección y traducción de Rada Panchovska, Málaga, 25 de mayo de 1999
  • Sonnets, traduction : Sylvia Wagenstein, Fata Morgana, 2000
  • Cina la Emaus, traducere: Dumitru Ion, Orient-Occident, Bucuresti, 2001
  • La mort de l’hirondelle blanche et trieze nouveaux sonnets, traduction de Sylvia Wagenstein, dessins de Nicolaï Maystorov, Fata Morgana, 2002
  • Poimata (на гръцки език), Превод - Здравка Михайлова, Парусия, 2002
  • Вечера во Емаус, превод на македонски: Глигор Стойковски, КНИГА, Скопие, 2002
  • La villa noctambule, traduction de Sylvia Wagenstein, photographies de Laurent Mallet, Fata Morgana, 2003
  • Poèmes, Poems, traduits du bulgare par Sylvia Wagenstein et Nicole Laurent-Catrice en collaboration avec l’auteur ; translated by Ann Diamond, L’Esprit des Péninsules, Paris / Presses Universitaires St. Clément d’Okhrid, Sofia, 2006
  • Tid av sand, sand time („Пясъчно време“ на български, шведски и английски), tolkning av Åsa Ericsdotter efter en översättning från bulgariska av Elena Ivanova; translated by Ann Diamond St. Clement of Okhrid University Press, Sofia, 2007
  • Le Crân de Yorick, édition bilingue, illustrée par Wanda Mihuleac, traduction du bulgare par Sylvia Wagenstein, Transignum, Paris, 2008
  • Poèmes & Poems, collection “Architecture du verbe”, traduits du bulgare par Sylvia Wagenstein et Nicole Laurent-Catrice en collaboration avec l’auteur ; translated by Ann Diamond, deuxième édition augmenjée et revue, Les belles lettres, Paris, 2009
  • Alter ego (с предговор от Светлозар Жеков и въведение към руския цикъл от Олег Хлебников), traduction du bulgare par Sylvia Wagenstein et du russe par l’auteur en collaboration avec Sylvia Wagenstein ; translated by Ann Diamond, Нов Златорог, 2009

Преводи на чужди автори[редактиране | edit source]

  • Трима френски поети (Бодлер, Верлен, Рембо), Народна култура, 1978
  • Леополд Стаф, Есенен бунт, избрани стихотворения, Народна култура, 1980
  • Валентин Катаев, Елмазен мой венец, Народна култура, 1980, (Годишна награда на СПБ)
  • Иван Котляревски, Енеида, Народна култура, 1987, (Международна награда ИВАН ФРАНКО)
  • Максимилиан Волошин, Слънчева кръв, Народна култура, 1989, (Годишна награда на СПБ)
  • Гийом Аполинер, Поезия, Нов Златорог, 1993
  • От Вийон до Виан, антология на френската поезия, Нов Златорог, 1996
  • Франсоа Вийон, Стихотворения, на български и френски, Нов Златорог, 1997, (Национална награда Христо Г. Данов 1999 г., за най-добър превод)
  • Блез Сандрар, Поезия, на български и френски, с предговор от Мириам Сандрар, Нов Златорог, 2000
  • Виктор Юго, 21 стихотворения, луксозно издание, Нов Златорог, 2003
  • Иван Бунин, Листопад и други стихотворения, Издателство Захарий Стоянов, 2003
  • Антология на френската любовна лирика, Нов Златорог, 2004
  • Пол Верлен, Стихотворения, трето допълнено и преработено издание, Нов Златорог, 2004
  • Артюр Рембо, Стихотворения, трето допълнено и преработено издание, Нов Златорог, 2004
  • Стефан Маларме, Стихотворения, трето допълнено и преработено издание, Нов Златорог, 2004
  • Антология на модерната френска поезия, Нов Златорог, 2005
  • Антология на модерната италианска поезия, Нов Златорог, 2006
  • Борис Пастернак, Стихотворения, Издателство Захарий Стоянов, библиотека “Ars poetica”, 2006

Книги за Кирил Кадийски[редактиране | edit source]

  • Светлозар Жеков. "Кирил Кадийски. Литературна анкета", Перо, 2003; Захарий Стоянов, 2007.
  • "От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранна критика за творчеството на Кирил Кадийски - 1967-2007", Балкани, 2007.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((fr))Poèmes : oeuvres complètes ; Mira Fary - Le Nouvel Observateur du 28 juin 2007
  2. ((bg)) Кирил Кадийски и Българският културен институт в Париж, Български дипломатически преглед - 2005
  3. ((bg)) Кирил Кадийски беше приет в международната академия "Монмартър”
  4. ((fr)) Stephane Baquey, La situation de dissidence du poète, traducteur et éditeur Kiril Kadiiski
  5. ((bg)) Светлозар Жеков. Кирил Кадийски. Литературна анкета
  6. "Вечеря в Емаус" с предговор от Жан Оризе, Захарий Стоянов, 2000, стр. 5
  7. ((bg)) Кирил Кадийски и Българският културен институт в Париж, Български дипломатически преглед - 2005
  8. ((bg)) Позицията на инакомислие при Кирил Кадийски
  9. "От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранната критика за творчеството на Кирил Кадийски", Балкани, 2007, стр. 57"
  10. "От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранната критика за творчеството на Кирил Кадийски", Балкани, 2007, стр. 127"
  11. ((fr)) Jean Orizet, Le Cherche midi/catalogue
  12. ((fr)) Mira Fary, Les cinq Saisons et autres poèmes, Le Nouvel Observateur - 2001/05
  13. ((fr)) Налични книги на К.Кадийски на френски език във FNAC
  14. ((bg)) Из литературния дебат за анкетата
  15. а б ((fr)) RAPHAËL STAINVILLE. Un faux Cendrars au goût bulgare. Le Figaro, 14/10/2007.
  16. ((bg)) "Френската Wikipedia за Легенда за Новгород", Литературен вестник, брой 30, 26.09.2007.
  17. ((bg)) Николай Павлов. "Блез и галската чест", "Политика", Брой: 175, 24 - 30 Август 2007.
  18. ((bg)) Пламен Дойнов. "Фалшификация или мистификация", Литературен вестник, брой 30, 26.09.2007.
  19. Encyclopaedia of St. Petersburg. // Информация за съставителството. Посетен на 09.01.2007.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за