Франсоа Вийон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франсоа Вийон
френски поет
Francois Villon.jpg
Роден: 1431 г.
Париж, Франция
Починал: 1474 г.
(на 43 г.)

Франсоа Вийон (на френски: François Villon) (истинска фамилия — дьо Монкорбье́ (de Montcorbier), Монкорбие (Montcorbier) или де Лож (des Loges)); род между 1 април 1431 и 19 април 1432 в Париж, — годината и мястото на смъртта са неизвестни (след 1463, но не по-късно от 1491)) — първи поет на новото време./Шарл Орлеански се счита за последния поет на Френското Средновековие.

Биография[редактиране | edit source]

Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през 16 век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро.

Роден през 1431 г . в Париж, произхожда от бедно семейство, но с подкрепата и грижите на Гийом дьо Вийон, от когото получава и фамилното си име, завършва Сорбоната и добива званието „магистър на изкуствата“.

Увлича се в бурния и разгулен живот на неспокойното парижко студентство.

Вечерта на 5 юни 1455 година е нападнат с нож от свещеника Филип Сермоаз. В завързалата се борба — очевидно заради жена  — Вийон смъртно ранява своя противник и, скривайки се от съда, е принуден да напусне Париж. Това убийство, акт на самозащита, напълно позволено от обичаите, не изиграва никаква роля за по-нататъшната му съдба. Самият Сермоаз пред смъртта, прощава на своя убиец, признавайки себе си за нападател. Кралският съд, до когото Вийон подава две жалби, го обявява за невинен. Обаче през седемте месеца скитания далече от Париж, времето докато Вийон чака съдебното оправдаване и остава без пари, и се свързва с професионални престъпници . Към октомври, както се подозира, е причастен към два грабежа. Връща се в Париж в началото на 1456. В нощта на рождество същата година, той заедно с трима съучастници извършва ограбване на Наварския колеж, похищавайки сума от петстотин златни екю, която крадците веднага поделят. След това Вийон благоразумно предпочита на време да напусне Париж.

В нощта на ограбването от него е написано първото крупно произведение — сатирично послание към приятелите «Les legs» («legs» — «статии», «пунктове»), впоследствие наречено «Le petit testament» (Малкото завещание). Кражбата е открита след няколко месеца, при това известни стават и имената на участниците. Естествено, да се върне в Париж, за Вийон вече е невъзможно.

За последващите пет години скита, като обхожда цялата страна от Ла-Манш (Бретон) до Средиземно море (Русильон).

При двора на херцог Шарл Орлеански в Блоа[редактиране | edit source]

Шарл Орлеански с двора си в Блоа където е бил Вийон

Не за дълго време Вийон се намира при двора на Шарл Орлеански в Блоа. За конкурса за балади на тема «От жажда умирам пред извора», поръчана от херцог Шарл Орлеански на поетите от обкръжението му и многократно разработвана от самия херцог, Вийон написва знаменити стихове, известни под названието «Балада на поетическото състезание в Блоа». Според условията на конкурса, поетите следва да напишат развлекателно/пародийно/ стихотворение, но стихотворението на Вийон се оказва не смешно и лековато, а пълно с философски трагизъм.

От затвор в затвор[редактиране | edit source]

През лятото на 1460 година Вийон попада в орлеанския затвор и чака екзекуцията си, която избягва само по една случайност. Орлеан е посетен от семейството на херцога, и в чест пристигането на три годишната принцеса Мария /дъщеря на Шарл Орлеански/ в своето наследствено владение заключените, съгласно обичая, се освобождават от затвора. През октомври 1461 Вийон е в затвора в град Мен-на-Луара, но новият крал Луи XI, минавайки за коронацията си, преминава през Мен, за ознаменуването на това поетът в числото на другите арестанти получава опрощаване. В края на същата година Вийон се връща в Париж и с предчувствие на близката смърт създава своите най-добри произведения: «Epitaphe» (Епитафия), влязла в лирическия цикъл «Codicille», и «Testament» (Завещание), впоследствие наречено «Le grand testament» (Голямо завещание).

Освен тези произведения, на Вийон принадлежи ред отделни балади, не достигналата до нас студентска поема «Le Romant de Pêt-au-Deable» (съществуването на която някои въобще оспорват), седем балади на жаргона на крадците (dubia), до сега не напълно разшифровани (тях не ги разбират още в началото на XVI век).

През ноември 1462 Вийон е арестуван по подозрение в кражба, по-скоро неоснователно, той като след няколко дни дни го пускат на свобода. В същия месец в улично сбиване, започнато от приятели на Вийон е тежко ранен папския нотариус. Макар, че самият Вийон само присъства на сбиването, без да взема в него участие, той отново е хвърлен в затвора, осъден на обесване (тогава той написва знаменитата си «Балада за обесените» и «Катрен»).

Смъртната присъда е отменена и заменена с изгнание от Париж и областта. Оттогава се губят следите му, а заедно с това започват легендите.

Влияние върху Вийон[редактиране | edit source]

Силно влияние за реализма и пародийността у Вийон оказват поетите-буржоа XIII—XIV век (Рютбьоф, Жан дьо Мьон — автор на продължението на «Романа за розата»), и както е доказано впоследствие,  фламандския  фолклор с неговия натурализъм; а върху философската страна на творчеството на Вийон повлияват поетите на XIV век (Есташ Дешан, Кристина Пизанска, Ален Шартие).

Влияние от Вийон[редактиране | edit source]

Първата книга от френската лирика, отпечатана типографски, са стиховете на Вийон.

Огромно влияние Вийон оказва на поетите от края на средновековието и началото на Ренесанса (Пиер Гренгоар, Клеман Маро, даже Рабле), както и на сатириците и реалистите от XVII век (Матюрен Рение, Лафонтен, отчасти Молиер).

С похвала се отнасят за Вийон, Боало и Волтер; през XIX век пред Вийон се прекланят и романтицити (Т. Готие) и Беранже, силно напомнящ на Вийон; Сред парнасците особено близки до Вийон по характер на своята поезия са Ж. Ришпен, М. Ролин; немалко общо с Вийон има и у Пол Верлен и неговия приятел Тристан Корбер.

Своята популярност в Англия Вийон дължи на прерафаелистите и Р. Стивънсън.

Гийом IX Трубадур понякога наричат "Вийон на XII век".

Вийон в литературата и изкуството[редактиране | edit source]

  • Рабле в четвъртата си книга «Пантагрюел» говори за два апокритически съобщения от късните години на Вийон — шутът при двора на английския крал и постановчика на мистерии в Поату. Когато питат Панург, къде са натрупаните от него богатства, той отвръща: «А къде е миналогодишния сняг? — Това е главния въпрос, който е мъчил парижския поет Вийон».

Основни произведения[редактиране | edit source]

  • 1446 — Les Lais (или Petit Testament; Малко завещание)
  • 1461 — Le Testament (или Grand Testament; Голямо завещание)
  • 1463 — Ballade des pendus (Балада за обесените)

Външни препратки[редактиране | edit source]