Клеман Маро

Клеман Маро
френски поет
Роден:	1496 г.
	Каор, Франция
Починал:	1544 г. (на 48 г.)
	Торино, Италия

Клеман Маро (на френски Clément Marot) е френски поет от епохата на Ренесанса.

Баща му, Жан Маро, е придворен поет в двора на Луи XII. Клеман Маро изпълнява придворна служба при Маргарита Наварска, после при Франсоа I, а по време на принудителното си изгнание в Италия служи при една херцогинята на Ферара.

Маро с леки стихове осмива редица пороци на католическото духовенство — интригантството, лицемерието, алчността, тайният им разврат. Такъв характер има епиграмата му „Брат Люб̀ен“. Богословите от Сорбоната не са прощават на поета, защото в неговите сатири и епиграми виждат своя лик. Започва се преследване, обвиняват го, че е ял месо в петък, че превежда псалмите но примера на Мартин Лутер и с това дава идеологично оръжие в ръцете на френските протестанти. Поради това на няколко пъти Маро е лежал в затвора. Поезията му е пропита с жизнерадостен дух и галска насмешливост. Пример за това са стихотворенията му „За Ана, която хвърля в мене сняг“, „За лошия поет“, „Елегия“, „За самия себе си“ и други.

Преводите на 49 псалма в стихове, които прави Маро, представляват решаващ етап в развитието на строфиката във френската и световната литература.