Рондо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Рондò е вид стихотворна форма, с фиксирана римна схема, върху две рими, и повтарящ се три пъти рефрен.

Римната схема на класическото рондо е aabba aabR aabbaR, където R е началото от най-първия стих на първата строфа, което изпълнява ролята на припев.

Рондото е характерно за средновековната френска поезия, но се практикува и до днес.

История[редактиране | edit source]

Римна схема[редактиране | edit source]

Преди да достигне до съвременния си вид, рондото преминава през няколко етапа на развитие, започвайки от формата, наричана днес триолет. Триолетът, наричан в началото просто 'рондо', има римна схема AB aA abAB, където с главни букви са отбелязани повтарящите се дословно стихове. С течение на времето, всяка една от трите секции на триолета се разширява. Първоначално до ABba abAB abbaA, форма наричана днес рондел и практикувана изключително много от Шарл Орлеански. Римата a от триолета е заместена в случая с комбинацията ab, а римата b -- с ba. При последния етап от развитието на рондото, a е заместена с aab, а b -- с ba.

Метрика[редактиране | edit source]

Примитивното рондо не е свързано с определен стихотворен размер. Практикува се дори в едносрични стихове. С течение на времето, рондо започва да се пише почти изключително във френския десетсричен силабичен размер, с цезура след четвъртата сричка. В езиците с силабометрично стихосложение (като английски и руския), десетсричникът се замества с петстъпен ямб.

Рефрен[редактиране | edit source]

В началото в ролята на рефрен са се явявали началните стихове на първата строфа. Постепенно рефренът се скъсява до началото на първия стих на първата строфа. Дължината на рефрена, в брой срички, е фиксирана в поезията на Жан Маро: рефренът покрива първата част на десетсричния размер и следователно е с дължина четири срички. Това правило е възприето от сина му, Клеман Маро и се налага като задължително за класическото рондо. При използване на по-къс стихотворен размер (осмосричник), рефренът е с дължина най-често две до три срички.

Значими автори[редактиране | edit source]

Шарл Орлеански, Жан Маро, Клеман Маро, Венсан Воатюр, Теодор дьо Банвил.

Извън френската литература[редактиране | edit source]

Рондото е характерно почти изключително за френската литература, но се среща изолирано и в английската, руската и други европейски литератури.

Пример[редактиране | edit source]

Както и други твърди форми, рондото понякога се превръща в причина за собственото си написване. Такъв пример е прочутото рондо "На Изабо" от В. Воатюр, което привеждаме в оригинал и превод:

В. Воатюр Превод

Ma foi, c'est fait de moi, car Isabeau
M'a conjuré de lui faire un rondeau.
Cela me met en une peine extrême:
Quoi! treize vers, huit en 'eau', cinq en 'ème'!
Je lui ferais aussitôt un bateau:

En voilà cinq pourtant en un morceau.
Faisons-en huit en invoquant Brodeau,
Et puis mettons, par quelque stratagème:
Ma foi, c'est fait.

Si je pouvais encor de mon cerveau
Tirer cinq vers, l'ouvrage serait beau;
Mais cependant je suis dedans l'onzième:
Et ci je crois que je fais le douzième:
En voilà treize ajustés au niveau.
Ma foi, c'est fait.

Ах, свършено е с мен -- днес Изабò
закле ме да ѝ съчиня рондо.
Горко ми! Казват "по-добре предай се:
тринайсе стиха, осем с -о, пет с -айсе..."
Но, смел, ще ѝ напиша аз едно!

Пет стиха, ето ги, по същество.
Ще станат осем викнем ли Бродò,
ще сложим после с малко хитрост, знай се:
Ах, свършено е.

Ако от сивото си вещество
измъкна още пет ще е добро
рондото ми. Но ето, единайсе,
и, струва ми се, станаха дванайсет.
Тринайсти стих -- то трудно не било!
Ах, свършено е.

Трябва да се отбележи, че в приведения превод правилото за дължината на рефрена не е спазено, тъй като в българското стихосложение стиховете нямат задължителна цезура.