Цезура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Цезура е словораздел в стиха с точно определено място. За цезура може да се говори само когато тя е систематично прокарана в едно произведение.

В метрическото и силабическото стихосложение е словоразделител на определено място, разделящ стиха на 2 половини (полустишия), а при стих с по-голяма дължина - на 3 части.

В силаботоническото стихосложение цезурата като правило съвпада с границата между две стъпки. Така например, в петстъпния ямб тя може да се намира след втората стъпка, в шестстъпния - след третата и т.н.

Понякога цезура се нарича всеки словораздел в стиха (както в античния стих) и словоразделът между всяка стъпка.

По принцип, като силна интонационна пауза цезурата, която разделя стиха, се нарича "голяма цезура" или "медиана" за разлика от останалите ("малка цезура").

Примери[редактиране | edit source]

В силабичното стихосложение[редактиране | edit source]

В българската поезия, цезурирани са силабичните стиховете на народната песен. Най-разпространеният народен размер е осмосричникът, с цезура след петата сричка, отбелязван 5+3:

Лиляно моме, + Лиляно,
я стани рано + призори
я стани рано + призори,
та либето си + посрещни...

Този размер е характерен и за някои стихотворения на Христо Ботев, като "На прощаване":

Не плачи, майко, + не тъжи,
че станах ази + хайдутин,
хайдутин, майко, + бунтовник,
та тебе клета + оставих...

В силаботоничното стихосложение[редактиране | edit source]

В българската поезия се среща, макар и рядко, така нареченият александрийски стих, който представлява шестстъпен ямб с цезура след третата стъпка, 3+3. В александрийски стих е написан "Псалом на поета" от П.П. Славейков:

Другарко, сещам аз, + последний час настава,
час сбогом и от теб + и от света да зема -
към своя хубав край + се вече приближава
на земний ми живот + тъжовната поема...