Маргарита Наварска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маргарита Наварска
кралица на Навара и френска писателка
Marguerite d'Angoulême.jpg
Родена: 11 април 1492 г.
Angoulême, Франция
Починала: 21 декември 1549 г.
(на 57 г.)
Odos, Франция

Монарх:
Държава: Наварско кралство

Маргарита Наварска(фр. Marguerite de Navarre, род.11 април 1492, Ангулем —  ум.21 декември 1549, Одос) — кралица на Навара, френска принцеса, по-голяма сестра на  Франсоа I Ангулем - крал на Франция,

Тя е една от първите жени-писателки във Франция. Известна още като Маргарита де Валоа (фр. Marguerite de Valois), Маргарита Ангулемска  (фр. Marguerite d’Angoulême) и Маргарита Френска (фр. Marguerite de France).

Тя е представител на Френския Ренесанс през първата половина на 16 век.

Известната писателка е баба на бъдещия крал на Франция Анри IV Бурбон.

Произход и бракове[редактиране | edit source]

Шарл IV Алансон
Анри II Наварски

Маргарита произхожда от Ангулемският клон на династията Валоа. Тя е дъщеря на Шарл Орлеански-Ангулем (фр. Charles d’Orléans; 1459 — 1 януари 1496) и Луиза Савойска (фр. Louise de Savoie; род. 11 септември 1476, ум. 22 септември 1531) – принцеса Савойска.

През 1509 година се омъжва за принца по кръв херцога Шарл IV Алансон, който умира година след битката при Павия от 1536.

През 1527 година сключва втори брак с Анри /Енрике/ ІІ д'Албре, крал на Навара.

Имат една дъщеря — Жана III Албре-Наварска.

Маргарита Наварска цял живот се отличава с голяма преданост към своя брат, пътува до  Мадрид  да иска неговото освобождаване след поражението в битката при Павия.

Голямо влияние на нейния светоглед оказват протестантите Льофевър д'Етапъл и епископ Мо Гийом Брисон, с когото Маргарита поддържа кореспонденция.

Дворът на Маргарита е важен център на френския хуманизъм.Самата тя знае латински  (възможно,  гръцки език) и оказва голямо влияние на много известни хора на своето време. В това отношение тя е предшественица на създателите на литературните салони през XVII-XVIII в.

Творчество[редактиране | edit source]

Маргарита Наварска (рисунка на Дюмонтие по картина на Клуе)

Маргарита пише лирически стихотворения, весели мадригали, рондо, сонети, епиграми и др., от които вее дъх на жизнелюбие, на радостно упоение от живота, протест против религиозния фанатизъм. По подражание на "Декамерон" от Бокачо създава сборник от разкази под заглавието "Хептамерон". Като избягва крайностите, Маргарита Наварска осмива лицемерната разпуснатост на духовенството, застъпва се за правата и човешкото достойнство на жената, здравите отношения между двата пола, осмива аскетизма и т.н. Към края на живота си тя обаче притъпява смелостта на идеите си.

Дворът на Маргарита в град Нерак е един от центровете на литература, наука и изкуство на Западна Европа. Прекрасно образована, надарена с поетически способности, кралицата привличала към себе си поети от различни школи, хуманисти и волнодумци, преследвани от Церковата. Нейното покровителство и гостоприемство ползват цвета на Европейския Ренесанс - Гийом Бюде, Клеман Маро, Бонавантюр де Перие, Пиер дьо Ронсар , Декарие, Еразъм Ротердамски.

При дворе на Маргарита Наварска е направен превод от латински на книгата "Деяния на датчаните" Саксон Граматин, съдържаща повествование за Хамлет, принц датски, от което се е възползвал Шекспир при създаването на своята пиеса.

Съчиненията на Маргарита Наварска отразяват характерното за нея напрегнато религиозно-етическо търсене и съчетават медитативност, а понякога мистицизъм съчетан със суховатост на стила.

Рязко отричане от Сорбоната предизвиква поемата «Огледало на грешната душа» (Le Miroir de l'ame pecheresse, 1531), в която намира отражение лютеранския тезис за оправдание на вярата; версификацията на поемата напомня за традицията на Петрарка.

Отглас от дискусията между Еразъм и Мартин Лутер за свободата на волята  се усещат в произведението «Диалога относно формата на нощното виде́ние» (Dialogue en forme de vision nocturne, 1524, публ. 1533). На смъртта на Франсоа I е посветена наситената с реминисценция от апостол Павел и Платон поема «Кораб» (Le Navire, 1547). Сред другите съчинения са : «Комедия, изиграна в Мон-дьо-Марсан» (La Comédie de Mont-de-Marsan, 1548); обширна преписка с брат и и други лица (публикувана през 1841). Даже фарс «Болния» (Le Malade, 1535-1536) завършена в духа на праволинейно религиозно наставление. Голяма част от стихотворенията на Маргарита излизат в състава на сборника «Перли от перлите на принцесата» (Marguerites de la Marguerite des princesses, 1547).

Библиография[редактиране | edit source]

  • Хептамерон, автор Маргарита Наварска, преводач Красимир Петров, Народна култура, 1986 г.
Надгробна плоча на Маргарита Наварска в Катедралата в гр.Лескар

Източници[редактиране | edit source]

    • Lefranc A. Les idees réligieuses de Marguerite de Navarre d'apres son oeuvre poétique. - P.: 1898.
    • Jourda P. Margueite d'Angoulême, duchesse d'Alencon, reine de Navarre. - P.: 1930.
    • Febvre L. Amour sacré, amour profane. Autour de l'Heptameron. - P.: 1944.
    • Cazauran N. L'Heptameron de Marguerite de Navarre. - P.: 1991.
    • Михайлов А.Д. Книга новелл королевы Наваррской // Маргарита Наваррская. Гептамерон. - Л.: 1982. - С. 3-20.
    • Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона.
    • Nicole Toussaint du Wast, Marguerite de Navarre, perle des Valois, Paris, Max Fourny, 1976.
    • Mary Duclaux, Mary James Darmesteter. La Reine de Navarre, Marguerite d'Angoulême, trad. de l'anglais par Pierre Mercieux, Paris, Calmann-Lévy, 1900
    • Jean-Luc Déjean, Marguerite de Navarre, Paris, Fayard, 1987
    • Verdun-Louis Saulnier, « Marguerite de Navarre : Art médiéval et pensée nouvelle », Revue Universitaire, LXIII, 1954