Маргарита Наварска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маргарита Наварска
кралица на Навара и френска писателка
Marguerite d'Angoulême.jpg
Родена: 11 април 1492 г.
Angoulême, Франция
Починала: 21 декември 1549 г.
(на 57 г.)
Odos, Франция

Монарх:
Държава: Наварско кралство

Маргарита Наварска(фр. Marguerite de Navarre, род.11 април 1492, Ангулем —  ум.21 декември 1549, Одос) — кралица на Навара, френска принцеса, сестра на френския крал Франсоа I Ангулем, една от първите жени-писателки във Франция. Известна още като Маргарита де Валоа (фр. Marguerite de Valois), Маргарита Ангулемска  (фр. Marguerite d’Angoulême) и Маргарита Френска (фр. Marguerite de France). Тя е представител на френското възраждане през първата половина на 16 век.

Известната писателка е баба на бъдещия крал на Франция Анри IV Бурбон.

Управление[редактиране | edit source]

Маргарита Наварска е високо образована и талантлива жена. Нейният дворец в кралство Навара е средище на хуманизма. Тук от страна на кралицата намират приятелски прием немалко хуманисти: Клеман Маро, Бонавантюр де Перие, Пиер дьо Ронсар и др.

Биография[редактиране | edit source]

Шарл IV Алансон
Анри II Наварски

Маргарита произхожда от Ангулемският клон на династията Валоа. През 1509 година се омъжва за принца по кръв херцога Шарл IV Алансон, който умира скоро след битката при Павия, През 1527 година за втори брак с Анри д'Альбре, крал на Навара. Имат дъщеря — Жана III Наварска.

Маргарита Наварска цял живот се отличава с голяма преданост към своя брат, пътува до Мадрид да иска неговото освобождаване след поражението в битката при Павия.

Голямо влияние на нейния светоглед оказват протестантите Льофевър д'Етапъл и епископ Мо Гийом Брисон, с когото Маргарита поддържа кореспонденция. Дворът на Маргарита е важен център на френския хуманизъм.

Маргарита Наварска покровителства Гийом Бюде, Клеман Маро, Д'Перьо и други литератори. Самата тя знае латински  (възможно, гръцки език) и оказва голямо влияние на много известни хора на своето време. В това отношение тя е предшественица на създателите на литературните салони през XVII-XVIII в.

Творчество[редактиране | edit source]

Маргарита Наварска (рисунка на Дюмонтие по картина на Клуе)

Маргарита пише лирически стихотворения, весели мадригали, рондо, сонети, епиграми и др., от които вее дъх на жизнелюбие, на радостно упоение от живота, протест против религиозния фанатизъм. По подражание на "Декамерон" от Бокачо е създава сборник от разкази под заглавието "Хептамерон". Като избягва крайностите, Маргарита Наварска осмива лицемерната разпуснатост на духовенството, застъпва се за правата и човешкото достойнство на жената, здравите отношения между двата пола, осмива аскетизма и т.н. Към края на живота си тя обаче притъпява смелостта на идеите си.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Хептамерон,автор Маргарита Наварска, преводач Красимир Петров, Народна култура, 1986
Надгробна плоча на Маргарита Наварска в Катедралата в гр.Лескар

Литература[редактиране | edit source]

    • Lefranc A. Les idees réligieuses de Marguerite de Navarre d'apres son oeuvre poétique. - P.: 1898.
    • Jourda P. Margueite d'Angoulême, duchesse d'Alencon, reine de Navarre. - P.: 1930.
    • Febvre L. Amour sacré, amour profane. Autour de l'Heptameron. - P.: 1944.
    • Cazauran N. L'Heptameron de Marguerite de Navarre. - P.: 1991.
    • Михайлов А.Д. Книга новелл королевы Наваррской // Маргарита Наваррская. Гептамерон. - Л.: 1982. - С. 3-20.
    • Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона.
    • Nicole Toussaint du Wast, Marguerite de Navarre, perle des Valois, Paris, Max Fourny, 1976.
    • Mary Duclaux, Mary James Darmesteter. La Reine de Navarre, Marguerite d'Angoulême, trad. de l'anglais par Pierre Mercieux, Paris, Calmann-Lévy, 1900
    • Jean-Luc Déjean, Marguerite de Navarre, Paris, Fayard, 1987
    • Verdun-Louis Saulnier, « Marguerite de Navarre : Art médiéval et pensée nouvelle », Revue Universitaire, LXIII, 1954