Епиграма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Епиграма (на гръцки: επίγραμμα, надпис) е кратко сатирично стихотворение, което с остроумие и неочаквани обрати осмива даден човек или обществено явление. Разцвет епиграмата получава в древногръцката литература между 3 век преди н.е. и 1 век от н.е. След това традицията е продължена в римската и византийска литература, а по-късно и в тази на Ренесанса.

Едни от майсторите на епиграми са Радой Ралин, Александър Сергеевич Пушкин, Владимир Маяковски и Никола Боало.

За епиграмите е типично това, че са напълно завършени мисли, като всеки ред гласи (понякога с изключения) свое независимо послание, което се свързва с всички редове (за пример: № 1. епиграма по-долу)

Примери[редактиране | редактиране на кода]

„Хайде наште! Яжте люти чушки!
Стига сме си правили оглушки…
Люти чушки няма и за семе!
Нищо… и това ще понесеме!“
- Радой Ралин
„Натъпкан търбух
за наука глух.“
— Радой Ралин
„Види баба иглата
не види купата.“
— Радой Ралин
„Щом са ти мили рогата
не се заяждай с агата.“
— Радой Ралин

oще малки и големи ама непослушни.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]