Луи XII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи XII
крал на Франция
Ludwig XII. von Frankreich.jpg
Лични данни
Коронация 1498 г.
Роден 27 юни 1462 г.(1462-06-27)
Шато де Блоа, Франция
Починал 1 януари 1515 г. (на 52 г.)
Париж, Франция
Погребан в Базилика "Сен Денис"
Предшественик Шарл VIII
Наследник Франсоа I
Семейство
Династия Валоа
Баща Шарл Орлеански
Майка Мария Клевска
Бракове Жана Френска (1464—1505)
Ана Бретанска (1477—1514)
Мария Тюдор (1496—1533)
Потомци Клод Френска,Рене Френска
Луи XII в Общомедия

Луи XII (на френски: Louis XII de France - 27 юни 1462 — 1 януари 1515 година ) е крал на Франция в периода 7 април 1498-1 януари 1515) от Орлеанския клон на династията Валоа.

Основно събитие по време на неговото управление са войните,които Франция води на територията на Италия.

Биография[редактиране | edit source]

Луи XII е роден на 27 юни 1462 г. в замъка Блоа. Той е син на Шарл Орлеански и Мария Клевска. Правнук е на крал Шарл V. Останал без баща на 3-годишна възраст /баща му е пленник в Англия/, Луи е взет под настойничество от Луи XI, който бил доста суров с него.

През 1476 г. настойникът му го принуждава да се ожени за неговата дъщеря, Жана Френска, която била недъгава и вероятно стерилна с надеждата, че невъзможността да имат потомство ще провокира отстраняването на Орлеанския род, който непрекъснато бил заплаха за старшата линия на династията Капетинги.

Начало на управлението. Популярни реформи[редактиране | edit source]

След Шарл VIII, /умрял бездетен/, Луи встъпва на престола през 1498 г. и към всички свои предишни врагове се отнася милостиво, забравяйки нанесените му оскърбления («Кралят на Франция, — казвал Луи, — е забравил обидите, нанесени на херцога на Орлеан», фр. Le roi de France a oublié les injures du duc d’Orléans).

За да задържи за Франция Бретон, Луи се жени за Ана Бретонска, вдовицата на Шарл VIII. Преди това Луи XII се освобождава от първия си брак с Жана Френска, чрез анулирането му от папа Александър VІ, с мотива, че не е консумиран. Нещо, което впрочем Жана Френска отрича на процеса, като заявява, че "макар добре да знае, че не е нито толкова хубава, нито толкова добре сложена като другите жени" ("bien qu'elle sache très bien qu'elle n'est ni aussi jolie ni aussi bien faite que les autres femmes"), нейният брак независимо от всичко е консумиран.

Луи XII е наречен „Баща на народа“, защото отменя правото на дар при възкачване на трона, намалява данъците, реформира правосъдието, създава Нормандския и Прованския парламент и заповядва обичаите да се изложат писмено. Подтиква развитието на търговията, покровителства филологическите изследвания, архитектурата и изкуствата, за което свидетелства изграждането на Съдебната палата в Руан, двореца в Клюни и гробницата на кардинал Д'Амброаз.

Италиански войни[редактиране | edit source]

Тържественото влизане на Луи XII в Генуа
Първи успехи[редактиране | edit source]

Външната политика на Луи ХІІ довежда до ред нещастни войни. Той е внук на Валентина Висконти, затова предявява претенции към Миланското херцогство, продължавайки по примера на Шарл VIII да мисли за завоюване и на кралство Неапол. На негова страна са папата, френското дворянство, Хенрих VII Английски и император Максимилиан. С опитни пълководци Луи се придвижва към Италия, преминава през Алпите (юли 1499) и 14 септември завзема Милано. Миланци въстанат, но Луи ги усмирява, вземайки в плен Людовико Моро. През 1500 година Луи сключва в Гренада съюз с Фердинанд Арагонски, поделяйки си с него неаполитанското кралство. Кралят на Неапол е взет в плен (1501).

Френско-испанска война[редактиране | edit source]

За управител на завзетите части Луи назначава Арманяк, който влиза в спор за две области с испанския полководец Гонсалво. Започнала война между Франция и Испания на италианска територия. Гонсалво удържа победа над французите и швейцарските наемни войски при Чериньоле (1503); Друг испански пълководец Андрада разбива френската войска при Семинара. Самият Луи бил разбит при Гариляно и сключил с Изабела и Фердинанд договор, съгласно който се отказва от претенциите си за Неапол (1504).

Борба с Венеция и папството[редактиране | edit source]

Луи се насочва усилията си към поддържане и разширяване на властта си в Северна Италия, усмирява Генуа (1507) и се присъединява към Камбрейската лига против Венеция (Максимилиан, папа Юлий II, Фердинанд Арагонски; 1509). Юлий II, желаейки да изтласка французите от Италия, се противопоставя на Луи и сключва против Франция «Свещена лига». Свиканият, от Луи в Тур (1510) събор на духовенството решава да се защитават правата на Галиканската църква, и позволява на краля да отразява нападенията на папата и одобрява намерението на Луи да свика Вселенски събор в Пиза.

Крах на плановете на Луи ХІІ[редактиране | edit source]

От 1512 година войната в Италия приема неблагоприятен обрат за Луи ХІІ: войските му търпят поражения, Милано се изплъзва от ръцете му, като за херцог на Милано е провъзгласен Максимилиан Сфорца. През 1513 година френските войски претърпели тежко поражение. Френската хазна вече била опразнена. След дълги преговори Луи сключил мир в август 1514 година с кралете на Англия и Испания.

На 1 януари 1515 г. Луи XII умира без да остави мъжки наследници. Крал на Франция става неговият братовчед и зет Франсоа I .

Герб на Луи XII

Семейство и деца[редактиране | edit source]

Жана Френска, херцогиня дьо Бери
Мери Тюдор
  • 1-ви брак: (от 1476) Жана Френска (1464—1505), френска принцеса, дъщеря на крал Луи XI и Шарлота Савойска. Бракът е анулиран.
  • 2-ри брак: (от 1499) Ана Бретанска (1477—1514), дъщеря на Франсоа II, херцог на Бретан и Маргарита дьо Фоа. Имат две дъщери и още няколко деца, починали малки:
    1. Клод Френска (1499—1524), херцогиня на Бретан и Бери; омъжена от 1514 за Франсоа I (1494—1547), граф Ангулемски, след това крал на Франция.
    2. Рене Орлеанска (1510—1575), херцогиня на Шартр, известна в Италия под името Рената Френска; омъжена от 1528 за Ерколе II д’Есте (1508—1559), херцог на Ферара, Модена и Реджио.
Надгробна статуя на Луи ХІІ в Сен Дени

Източници[редактиране | edit source]

  • Bernard Quilliet, Louis XII, père du peuple, Paris, Fayard, 1986.
  • Frederic J. Baumgartner, Louis XII, New York, St. Martin's Press, 1996, xiii + 319;
  • Philippe Contamine et Jean Guillaume (dir.), Louis XII en Milanais, Actes du 41e colloque international d'études humanistes (30 juin - 3 juillet 1998), Paris, Honoré Champion, 2003;
  • Laurent Avezou, « Louis XII. Père du peuple : grandeur et décadence d'un mythe politique, du xvie au xixe siècle », in Revue historique, 2003 / 1,  625,  95-125;
  • Nicole Hochner, Louis XII : Les dérèglements de l'image royale, Seyssel, Champ Vallon, collection « Époques », 2006.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Шарл VIII крал на Франция (7 април 1498 – 1 януари 1515) Франсоа I