Лудовико Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лудовико Сфорца
7-ми херцог на Милано
Ludovico-Sforza-1495.jpg
Лични данни
Управление 1480-1499
Роден 27 юли 1452
Виджевано, Италия
Починал 27 май 1508
замъкът Лош (умира като френски затворник)
Погребан в Миланска катедрала
Предшественик Джан Галеацо Сфорца
Наследник Луи ХІІ
Подпис Unterschrift Ludovico Sforza.jpg
Семейство
Династия Сфорца
Баща Франческо I Сфорца
Майка Бианка Мария Висконти
Брак Беатриче д’Есте
Потомци Масимилиано Сфорца Франческо II Мария Сфорца
Герб Arms of the House of Sforza.svg
Лудовико Сфорца в Общомедия

Лудовико Сфорца (Ludovico il Moro, "Мавърът") е 7-ми херцог на Милано. Той е представител на миланската фамилия Сфорца, четвърти син на Франческо I Сфорца, известен като патрон на Леонардо да Винчи и други творци от времето на най-продуктивния период на Миланския Ренесанс. Вероятно е най-известен като човека, поръчал Тайната вечеря.[1]

Управление[редактиране | edit source]

В периодът на неговото управление (1480—1499) са осъществени много културни и художествени проекти, което подчертава политическите и икономическите успехи на Миланското херцогство. Добил се, благодарение на своя дипломатически усет, на политическо равновесие с Флоренция, Венеция и папския Рим, Лудовико се оказва след смъртта на Лоренцо Великолепни  един от най- влиятелните държавни дейци в Италия. В края на XV век Милано инвестира значителни капитали в усвояването на земи и строителство на канали, а така изгражда големи площи за засаждане на черници, лен и орис, които изнасят зад граница наравно с оръжие, стъкло, тъкани и селско стопански продукти. Освен това, Лудовико отделя внимание и на проблемите на културата: кани в своя двор просветители, като Лука Пачоли, Филелфо, Калкондила и Фацио, а така способства за развитието на печата, оказвайки поддържка на Панфило Касталди из Фелтра и Антонио Царото из Парма. За разлика от Флоренция при двора на Сфорца с голяма тежест се ползуват математическите и естествените науки, в това число настъпилата близост на Павийския и Болонския университет.

Брак и деца[редактиране | edit source]

През 1490 година се жени за Беатриче д’Есте, херцогине дьо Бари (1475—1497),

Беатриче е майка на:

Беатриче умира при раждането на нейния мъртвороден трети син. Гробът ѝ се намира в Чертоза ди Павия.

Братът на Беатриче, Алфонсо д’Есте в същата година се жени за внучката на Франческо І Сфорца, Ана Сфорца.

Любовница на Лудовико е Чечилия Галерани,тя му ражда син Чезаре. Нейният портрет — «Дамата с хермелина» — е нарисуван от Леонардо да Винчи. Хермелинът става лично хералдическо животно на херцога. 

Друга фаворитка на херцога и майка на незаконния му син Джовани Паоло I Сфорца е Лукреция Кривели — предполагаем модел на портрета «Прекрасната Ферониера» от четката на Леонардо да Винчи .

Борба с френския крал[редактиране | edit source]

Есента на 1499 година Милано е превзет от войските на френския крал Луи XII. Лодовико Моро се опитва да възстанови своята власт, отначало успява да изгони французите от Милано, но пролетта на 1500 година е разбит под Новара. Претърпявайки погром, швейцарските наемници в замяна на свободното връщане у дома предават Лудовико на французите. Сваленият херцог е прехвърлен във Франция, където и умира в замъка Лош. Погребан при предците си в Чертоза. 

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Mariana Frigeni, Ludovico il Moro: un gentiluomo in nero, Editoriale nuova, Milano, 1980
  • F. Catalano, Ludovico il Moro, Dall'Oglio editore, Milano, 1985, ISBN 8877185996 

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://brunelleschi.imss.fi.it/itineraries/itinerary/EarlyMaturityMilan.html