Сфорца Секондо Сфорца
| Сфорца Секондо Сфорца | |
| кондотиер, граф на Боргоново | |
 Портрет от Ханс Мемлинг | |
| Управление | 1468 – 1491/1493 |
|---|---|
| Наследник | Франческо Сфорца |
| Лични данни | |
| Роден | 24 август 1435
|
| Починал | 1491/1493
|
| Семейство | |
| Династия | Сфорца |
| Брак | Антония Дал Верме |
| Потомци | Джована Извънбр.: Франческо (узаконен) Якопето (узаконен) Леоне (узаконен) Лукреция Друзиана Лучия |
| Герб |  |
Сфорца Секондо Сфорца (на италиански: Sforza Secondo Sforza; * 24 август 1435 в Гротамаре, † 1491/1493 в Неапол, Неаполитанско кралство) е италиански кондотиер от фамилията Сфорца, 1-ви граф на Боргоново. Родоначалник е на кадетския клон на графовете Боргоново Вал Тидоне, изчезнал през 1679 г.[1]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е извънбрачен, узаконен син на Франческо Сфорца (* 1401 † 1466), 4-ти херцог на Милано (от 25 март 1450 до смъртта му), и любовницата му Джована д'Акуапенденте.
Има един брат и три сестри:
- Полисена (* ? † като малка)
- Полисена (* 1428 † 1449), господарка на Римини и Фано като съпруга на Сиджизмондо Пандолфо I Малатеста
- Сфорца (* 1430 † 1433)
- Друзиана (* 1437 † 1474), съпруга на Джано ди Кампофрегозо – 31-ви дож на Република Генуа, и на на кондотиера Якопо Пичинино – маркиз на Боргоново, Вал Тидоне, Рипалда,[2] Борго Вал ди Таро и Сомаля, граф на Пелегрино Парменсе, Венафро и Компиано, господар на Кастелвисконти, Кастел'Аркуато, Фиоренцуола д'Ада и др.
Освен това има една полусестра от брака на баща си с Полисена Руфо, шест полубратя и две полусестри от брака му с Бианка Мария Висконти, и тридесет полубратя и полусестри от извънбрачните му връзки.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години и годеж[редактиране | редактиране на кода]
До 1438 г. живее заедно със сестрите си Полисена и Друзиана във Фермо при майка им, а след 1442 г. – при мащехата им Бианка Мария Висконти.[3]
През 1451 г., по повод годежа му с Антония дал Верме, дъщеря на Луиджи/Лукино дал Верме, граф на Сангуинето, носеща 10 хил. дуката зестра, баща му го инвестира с феода Боргоново.
През 1455-1456 г. воюва под ръководството на Роберто Сансеверино и Корадо да Фоляно в кампанията срещу Якопо Пичинино в района на Сиена.[3]
През 1459 г. участва в Събора в Мантуа, организиран от папа Пий II за организиране на кръстоносен поход срещу турците.[3]
1460-те години[редактиране | редактиране на кода]
Заедно с Тиберио Брандолини се опитва да окаже помощ на Жан II Анжуйски, за да се бие с Арагонците, но през 1461 г. е затворен в Милано като виновник за бунт, а 200-400 бунтовници са убити. Той е пуснат едва през юли 1464 г. благодарение на съпругата си, която се обръща към мащехата му Бианка Мария, която на свой ред убеждава баща му да го помилва.[3] Баща му умира през март 1466 г.
През 1466 –1467 г. Миланското херцогство е под регентството на мащехата му. Синът ѝ Галеацо Мария иска да помогне на флорентинците, с които вече си сътрудничи самият Сфорца Секондо, както и чичо им Алесандро и братовчед им Констанцо. След като полубрат му Галеацо Мария се завръща в родината, започва да преследва Сфорца Секондо, в който вероятно вижда съперник за власт. На 26 януари 1467 г. Сфорца Секондо бяга в Крема – венецианска територия, защото се страхува за живота си. На 18 март съпругата му Антония и брат ѝ Пиетро дал Верме са откарани в Милано. Пиетро е арестуван, лишен е от имот и е освободен едва на 25 март 1468 г. чрез застъпничеството на херцога на Урбино. След това Сфорца Секондо отива в района на Бреша начело на 600 конници и се присъединява към венецианците под ръководството на Бартоломео Колеони. През май в района на Модена преминават войските на Галеацо Мария, насочени срещу Колеони.
На 28 януари 1467 г. миланският херцог го лишава от Боргоново в полза на Сфорца Мария. На 4 септември 1467 г. Сфорца Секондо напуска Бартоломео Колеони след сблъсъка между противниците, състоял се на 25 юли в Болоня, и се представя в Милано, за да иска прошка от херцога. На 1 януари 1468 г. херцогът му връща феода и му дава графска титла, като двамата сключват мир.[3][4]
През юни 1468 г. полубрат му Тристано Сфорца отива във френския двор, за да приключи брачните преговори от името на полубрат им Галеацо Мария с Бона Савойска. По пътя от Амбоаз до Генуа, а оттам - до Милано бъдещата херцогиня е придружавана от Тристано и Сфорца Секондо.
През 1468 г., въпреки че не е в добро икономическо положение, Сфорца Секондо купува земя близо до Пиаченца. Той иска да бъде освободен от плащането на таксата пред портите на града.
На 6-7 юли 1468 г. (или на 16-17 юли) великолепният лорд Сфорца Секондо и съпругата му участват в сватбените тържества на Галеацо Мария и Бона Савойска. Поканени са повече от двеста благородници, но от страх от чума мнозина не присъстват.
През 1469 г. той отново е в конфликт с Миланския херцог, който е господар на Боргоново от 20 март до 15 май.
1470-те години[редактиране | редактиране на кода]
На 20 март 1470 г. с нотариален акт Сфорца Секондо е инвестиран с феода на замъка, земите и мястото на Боргоново, издигнати в графство.
През 1472 г. Галеацо Мария му дава командването на херцогската флота и Сфорца прави инспекция на Генуа, Савона и лигурското крайбрежие.
През 1472-1474 г. Сфорца с 600 коня и 100 роти е на служба при Миланския херцог.
През август 1478 г. херцогът му възлага задачата да се бори срещу Република Генуа, която се е разбунтувала срещу фамилия Адорно. Сфорца, начело на войска от 20-30 хил. човека, е подпомогнат от шурея му Пиетро Дал Верме, от Пиер Франческо Висконти, от граф Борели и от Джан Пиетро Бергамино. Срещу него е Роберто Сансеверино. Сфорца е победен.
1480-те години[редактиране | редактиране на кода]
През 1480 г. той е кондотиер в армията на Сфорца и се радва на уважението на Бона Савойска.
През 1481 г. е номиниран за Държавен съветник на Милано.
През 1482 г. е изпратен да нахлуе в териториите на Графство Сан Секондо, за да обсади Крепостта на Роси по време на войната на Роси, принуждавайки Пиеро Мария II де' Роси да се укрие в замъка си Торкиара. В начинанието Сфорца е подпомогнат от Джан Джакомо Тривулцио и Констанцо Сфорца.[3] Назначен е за Генерален губернатор на херцогските войски.[4] На 14 май получава, благодарение на предателството на кастелана, крепостта Сант Андреа. По този начин получава и Корона, но е отблъснат при Рокалеоне. Връща се в Парма, след което отива във Ферара срещу венецианците, за да помогне на херцог Ерколе I д’Есте. Обратно в Парма той създава голяма армия и отива в Сан Секондо, но е тежко победен и е принуден да се оттегли към Груньо. Пиер Мария II Роси умира. Борбата продължава с възходи и падения. Сфорца завзема няколко замъка с договори, които след това не уважава. Опитва се безуспешно да отрови лидерите на противниците си.
През септември предава командването на маркграфа на Монферат Бонифаций III и отива на помощ на херцог Ерколе I д'Есте. На 10 септември умира херцог Федерико д'Урбино – генерален капитан на Лигата, подкрепяща Ферара. На 17 септември той е наследен от Сфорца Секондо, който превзема една от най-известните крепости по река По – Стелата близо до Бондено, срещу венецианците, водени от Роберто Сансеверино. На 24 ноември с няколко роти Сфорца отива да помогне на силно застрашената Ферара. На 25 ноември е последван от Пиетро дал Верме с още войски. След няколко малки сблъсъка в същия месец и на Бъдни вечер, на 26 януари 1483 г. заедно с Пиетро Бергамино Сфорца Секондо отхвърля в кървава битка венецианците, нападнали Арджента. В края на месеца той предава командването на Алфонсо, херцог на Калабрия – новият генерален капитан на Лигата, който пристига във Ферара на 15 януари.
На 19 септември 1482 г. умира съпругата му.
На 28 януари 1483 г. Сфорца става генерал-капитан в района на Парма. За да се бори с пополаните, разбунтували се срещу Миланския херцог, той се мести в Реджо Емилия, за да завземе Монтекио – феод на Есте, окупиран от граф Гуидо Торели, разбунтувал се срещу херцога на Милано.
На 14 май 1484 г. Сфорца става губернатор на Пиаченца,[4] но на 21 юни напуска службата без предизвестие, бягайки от чумата в Боргоново.
На 8 май или 27 октомври 1485 г. умира шуреят му Пиетро дал Верме, вероятно отровен по заповед на Лудовико Мавъра, за чиято извънбрачна дъщеря Киара се е оженил.
На 29 октомври 1485 г. Сфорца съставя завещание, потвърдено на 18 март 1486 г. от херцога на Милано, в полза на най-големия си син Франческо, като оставя наследство и на другите си законни и извънбрачни деца.
На 17 януари 1489 г. Сфорца Секондо, с Анибале I Бентивольо и Агостино Дория, посреща от името на Лудовико Мавъра Изабела Арагонска, която пристига в Генуа с оглед на брака си с Джан Галеацо. Той участва и в сватбените тържества в Милано на 2 февруари.
Последни години[редактиране | редактиране на кода]
На 15 януари 1491 г. умира най-големият му син Франческо, а на 21 ноември 1494 г. - херцог Джан Галеацо, който е наследен от чичо си Лудовико Мавъра – полубрат на Сфорца Секондо.
Сфорца Секондо умира в Неапол между 1491 и 1493 г. на 56-58-годишна възраст.
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 27 септември 1451 (годеж), 5 май 1454 за Антония дал Верме († 19 септември 1482 в Боргоново), дъщеря на Луиджи/Лукино Дал Верме, граф на Сангуинето, и нсъпругата му Лукина Бусоне. Имат една дъщеря:[5]
- Джована Сфорца (* 30 април 1466, † 29 април или 23 септември 1453 в Боргоново).
Има пет или шест извънбрачни деца:[5]
От Маргерита де Бурис (ди Буджо/дей Бори), съпруга на Бартоломео от Лоди, има един узаконен син:[3]
- Франческо Сфорца (* 4 април 1466, † 15 януари 1491 в Боргоново), втори граф на Боргоново[6] и Неаполитански патриций, ∞ 13 март 1483 (договор), юли 1486 в Милано за Франческина Боромео (* 20 март 1470, † сл. 1500), дъщеря на Джовани Боромео, 4-ти граф на Арона, и Мария Клеофе Пио от Господарите на Капри. Имат двама сина.
От Мария има двама узаконени сина и една дъщеря:
- Якопето Сфорца († сл. 13 март 1486), родоначалник на кадетския клон на Графовете Сфорца ди Кастел Сан Джовани, просъществувал до 20 век.[1] Определен да поеме директната линия в случай на изчезването ѝ. Това трябва да се случи през 1680 г., но Херцогската камера на Парма се противопоставя и претендира за феода, който след това отстъпва на рода Дзандемария.
- Леоне Сфорца, определен за поемане на титлата в случай на двойно изчезване на семействата на по-големите му братя
- Лукреция Сфорца, ∞ за граф Антонио Ангуисола († 12 май 1536), патриций на Пиаченца, от когото няма деца.
От неизвестни жени има една или две дъщери:
- Друзиана Сфорца[7]
- Лучия Сфорца, узаконена, вероятна
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Pompeo Litta, Attendolo di Cotignola in Romagna, in Famiglie celebri italiane, Torino, 1835.
- Lillo Olivieri, Sforza Secondo Sforza
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Famiglia Sforza di Milano // Архивиран от оригинала на 2021-09-29. Посетен на 29 септ. 2021.
- ↑ Подселище на дн. Сан Дамиано д'Асти
- ↑ а б в г д е ж Lillo Oliveri. Sforza Secondo Sforza // Посетен на 29 септ. 2021.
- ↑ а б в Sfòrza, Sforza Secondo // Treccani, enciclopedia online. Посетен на 29 септ. 2021.
- ↑ а б Sforza // genmarenostrum. Посетен на 29 септ. 2021.
- ↑ според написаното на сайта на Lillo Ollivieri, въпреки че Франческо е трябвало да наследи графската титла, тя е минала у сина му Алесандро
- ↑ На сайта на genmarenostrum.com се говори за Поликсена
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sforza Secondo Sforza в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
