Бъдни вечер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бъдни вечер (24 декември наричана още Суха Коледа, Крачун, Наядка) е празнична обредна вечер срещу Коледа, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, в християнската религия - с раждането на Иисус Христос. Кога точно е роден Иисус Христос не е известно, но през ІV век Църквата поставя празника на 25 декември, за да премахне почитането на персийското божество Митра, чието рождение се почита на същата дата.

[редактиране] Български обичай

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена. Приготвят се нечетен брой постни ястия (варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи, плодове, обреден хляб и др.). При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за умрелите, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се остава недигната за да може умрелите да дойдат и да вечерят. Под трапезата се поставя слама (аналогия с обора, в който върху слама е родила Дева Мария). Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, което с топлината и светлината си символизира раждането на новото Слънце и на Христос. На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Среднощ по домовете тръгват коледарите.

В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова и се чества като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.