Франческо I Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франческо Сфорца със старата си шапка като кондотиер, портрет ок. 1460 от Бонифацио Бембо (Pinacoteca di Brera, Милано)

Франческо I Сфорца (на италиански: Francesco I Sforza, * 23 юли 1401 в Сан Миниато, в провинция Пиза, † 6 март 1466 в Милано) е херцог на Милано от 1450 до 1466 г., основател на фамилията Сфорца.

Той е най-големият извънбрачен син на Муцио Атендоло Сфорца (1369–1424) и неговата метреса Лучия от Торсано.

Франческо поема след смъртта на баща му през 1424 г. командването на неговата наемна войска. Той служи на Висконтите против Венеция и след това на Венеция против Висконтите, напада папата, изгонва го от Романа и по-късно го защитава.

Бианка Мария Висконти

Франческо Сфорца се жени на 19 октомври 1418 г. за Полисена Руфо, дъщеря на Карло Руфо, граф на Монталто. С нея има една дъщеря, Полисена, която умира с майка си през 1420 г.

През 1441г. той се жени втори път за Бианка Мария Висконти (ок. 1424–1468), единствената дъщеря на Филипо Мария Висконти, херцог на Милано. Той получава като зестра Понтремоли и Кремона и обещанието да стане последник в херцогството.

Франческо I Сфорца и Бианка Мария имат децата:

Източници[редактиране | edit source]

  • Sforza, Enciclopedia Italiana, treccani.it
  • Sfòrza ‹-za›, Enciclopedia Italiana, treccani.it
  • Lacy Collison-Morley: The Story of the Sforzas, New York 1934

Външни препратки[редактиране | edit source]