Ханс Мемлинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ханс Мемлинг
Memling30.jpg
Автопортрет, детайл от олтаря на Дева Мария, ок. 1468, Национальна галерия, Лондон
Роден
Починал
Стил живопис,
Академия фламандска школа
Учители Рогир ван дер Вейден
Направление фламандски примитивисти
Известни творби "Страшния съд","Страсти Господни","Вирсавия"
Повлиян Рогир ван дер Вейден
Повлиял Питер Брьогел Стария
Ханс Мемлинг в Общомедия
Картини от живота на Дева Мария, 1480

Ханс Мемлинг (на немски Hans Memling) е немски художник, работи през по-голямата част от живота си във фламандския град Брюге.

Докато е жив, Мемлинг се ползва с широка известност, както в Брюге, така и в Италия, Германия и Англия. След смъртта си е забравен в продължение на няколко века и е преоткрит в началото на 19 век. Популярен сред широката публика и подценяван от историците на изкуството. Преоткрит от Шлегел, днес той заема особено място сред фламандските примитивисти, като наследник на Рогир ван дер Вейден и предшественик на Питер Брьогел Стария.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно Мемлинг се учи при Рогир ван дер Вейден[2] в Брюксел, макар документални свидетелства за това да не са запазени. Несъмнено е влиянието на Рогир ван дер Вейден над художника: Мемлинг често повторя в своите произведения композиционите решения на Рогир ван дер Вейден.

Мемлинг пристига в Брюге, където получава гражданство (30 януари 1465 година) и става член на гилдията на Свети Лука. В регистъра на гражданите на Брюге е познат като Jan van Mimmelinghe ghebooren Zaleghenstadt. Съхранена е романтична легенда за Мемлинг - войник в армията на Карл Смели Бургундски, ранен при сражението при Нанси (1477). той получава приют в болницата Св. Иоан в Брюге и от благодарност изписва за няколко картини. В действителност съответства само фактът, че Мемлинг рисува картини за болницата, а към воените действия има отношение само като богат гражаданин, през 1480 година дава определена сума пари на Максимилиан I , за неговата борба с краля на Франция. Живее в Синт-Йористрат в квартала на живописците. Женен е за Анна Фалкенаре (ум. 1487) и има трима сина: Ян, Корнелис, Николаса. Умира през 11 август 1494 година[3], погребан в гробището на църквата Св. Гислен.

Вирсавия

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Един от ранните му шедьоври е триптиха "Страшния съд" (1466—1473), изпълнен за Якопо Тани - управляващ брюгския филиал на банка Медичи. Характерните черти на Северната Европейска живопис на XV век се проявяват в тази монументална композиция: внимание към детайлите, ефекти на светлината, постигнати благодарение на работата му с маслени бои, реализъм. Показвайки низвергнатите грешници в Ада, Мемлинг избягва грубия натурализъм в изображението на техните мъчения. Забележителен портретист, той се съсредоточава в предаването на чувството на обреченост, ужас, болка в чертите на лицата от персонажите. Мемлинг достига, в сцената въвеждене в Рая, върхът в майсторството си. От всички художници, които се обръщат към темата за Страшния съд, Мемлинг въплащава "най-прекрасният от всички създадени образи на Рая" - според С. Дзуфи. Голям атлас на живописта. Изследователите на творчеството на художника отбелязват сходство на олтаря с композициите по тази тема у Рогир ван дер Вейден и Лохнер. Картината е изпратена към Флоренция по море и още в Балтийско море става плячка на пирата Паул Бенек. Така "Страшният съд" попада в Гданск и, въпреки опитити за връщане на картината, предприети от Лоренцо Медичи, тя така си и остава там .

"Страсти Господни" (1470—1471) - художникът прави необичайна трактовка на епизодите на Страстите. Той премества евангелските сцени в градска среда, приличаща на един от градовете на Нидерландия, съчетавайки митологически и реалистически мотиви . "Вирсавия" (1485—1490) - рядко за това време изображение на голо женско тяло. Мемлинг обкръжава библейската героиня с предмети от бита на богат бюргерски дом, създавайки картина, пълна интимен уют.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • М. Герман. Мемлинг. — Л., 1983.
  • Ф. Дзери Мемлинг. Страшный суд. — М.: Белый город. — 48 с. — (Сто великих картин). — 5 000) экз. — ISBN 5-7793-0346-0.
  • С. Дзуффи. Возрождение. XV век. Кватроченто. — М.: Омега-пресс, 2008. — С. 41, 51, 108, 130, 318—320. — 384 с. — 3000 экз. — ISBN 978-5-465-01772-5.