Северен ренесанс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Северният Ренесанс е термин, който се използва за описване на Епохата на Ренесанса в Северна Европа.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространението на ренесансовите влияния на север от Алпите е неравномерен процес, при това далеч не всеобхватен.

1.Най-бързо и в най-чист вид ренесансовите форми в архитектурата и монументалните изкуства се приемат в Унгария благодарение на работещите там италиански художници.

2.Оттам ренесансовата форма се възприема в чешките, австрийските и полските земи и то от кралете и едрите феодали на първо място, докато обикновените потребители се придържат още дълго време към привичната готическа традиция.

3.В южните германски земи сравнително бързо се възприемат новите тенденции, които много по-бавно си проправят път на север. Има и много смесени и компромисни решения.

4.Тези процеси са типични и за Франция, където по-скоро се налага маниеризмът, а в архитектурата по-късно и много трайно — паладинизмът. Но чисто италианските образни представи, основаващи се на римските, общо взето, се отбягват.

Жан Гужон например във Фонтана на нимфите и в релефите си за Лувъра от средата на 16 век много повече се доближава до древногръцките образи.

5.В Англия се възприемат само някои ренесансови моменти едва в края на 16 век в т.нар. елизабетински стил.

6.С различно отношение към италианизма, най-ярко и всестранно Северният ренесанс се развива в нидерландските земи: на днешна БелгияФландрия, и на днешна Нидерландия (Северните провинции). Ранна нидерландска живопис (рядко старонидерландска живопис) е един от етапите на Северния Ренесанс, епоха в нидерландската и, в частност, фламандската живопис, обхваща в историята на европейското изкуство приблизително сто години, започвайки от втората четвърт на XV век.

7. В Испания, както и в Франция, ренесансът в архитектурата се възприема на етапи, наричани било първи и втори, било стил платереско.

Най-устойчива навсякъде е архитектурата, чийто образ се обуславя не само от традициите, но и от климата и от други дадености. Все още свързаната с нея скулптура се развива по-бавно от живописта, реагираща най-бързо на италианските новости.

Представители[редактиране | редактиране на кода]

Най-известните образци на изкуството на Северния Ренесанс са представени от фламандско-холандската и немската живопис.

В Нидерландия и Фландрия това са Ян ван Ейк, Хуберт ван Ейк, Робер КампенГуго ван дер ГусРогир ван дер ВейденХанс Мемлинг. Образци от по- късния период — творчество Йеронимус Бош и Питер Брьогел Стария.

В Германия — Албрехт ДюрерМатиас ГрюневалдЛукас Кранах Стари, Албрехт Алтдорфер, Ханс Холбайн Младия, Ханс Балдунг, Волф Хубер и т. н. (См. также Дунавска школа по живопис)

В Швейцария — Ханс Холбайн Младия(Базелски период, 1515—1532), Никлаус Мануел Дейч, Ханс Леу Младши, Ханс Фриз и Урс Граф.

Във Франция — Жан ФукеЖан КлуеФрансоа Клуе, Жан Гужон, ранния Рогир ван дер Вейден.

В Великобритания — Уилям Шекспир, със знаменитите си сонети, трагедии и комедии.

В Испания - Мигел де Сервантес, - "Хитроумният идалго Дон Кихот от Ламанча".

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Kemperdick, S. The Early Portrait from the collection of the Prince of Liechtenstein and the Kunstmuseum Basel. Munich-Berlin-London-New York, 2006.
  • Гращенков В. Н. Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения. М., 1996. С. 7