Северен ренесанс

Разпространението на ренесансовите влияния на север от Алпите е неравномерен процес, при това далеч не всеобхватен. Най-бързо и в най-чист вид ренесансовите форми в архитектурата и монументалните изкуства се приемат в Унгария благодарение на работилите там италиански художници. Оттам ренесансовата мода се възприема в чешките, австрийските и полските земи и то от кралете и едрите феодали на първо място, докато обикновените потребители се придържат още дълго време към привичната готическа традиция.

В южните германски земи сравнително бързо се възприемат новите тенденции, които много по-бавно си проправят път на север. Има и много смесени и компромисни решения. Тези процеси са типични и за Франция, където по-скоро се налага маниеризмът, а в архитектурата по-късно и много трайно — паладинизмът. Но чисто италианските образни представи, основаващи се на римските, общо взето, се отбягват. Жан Гужон например във Фонтана на нимфите и в релефите си за Лувъра от средата на 16 век много повече се доближава до древногръцките образи. А в Англия се възприемат само някои ренесансови моменти едва в края на 16 век в т.нар. елизабетински стил. С различно отношение към италианизма, най-ярко и всестранно Северният ренесанс се развива в нидерландските земи: на днешна Белгия — Фландрия, и на днешна Нидерландия (Северните провинции). В Испания, както и в Франция, ренесансът в архитектурата се възприема на етапи, наричани било първи и втори, било стил платереско.

Най-устойчива навсякъде е архитектурата, чийто образ се обуславя не само от традициите, но и от климата и от други дадености. Все още свързаната с нея скулптура се развива по-бавно от живописта, реагираща най-бързо на италианските новости.