Ренесансова музика

Периоди на класическата музика
Ранен период
Средновековна музика 500 – 1400 Ренесансова музика 1400 – 1600
Обща практика
Барокова музика 1600 – 1760 Класицизъм 1730 – 1820 Романтизъм 1780 – 1910
XX и XXI век
Импресионизъм 1890 – 1925 Експресионизъм 1908 – 1950 Модернизъм 1890 – 1975 Постмодернизъм след 1930 Съвременна класическа музика след 1945

Ренесанс
„Атинската школа“, Рафаел, 1509 – 1511
Култура
Хуманизъм Велики географски открития Архитектура Танц Изобразително изкуство Литература Музика Философия Наука Технология Военно дело
Страни
Англия Франция Германия Италия Холандия Северна Европа Полша Испания Шотландия Бенелюкс

Ренесансова музика е термин, обозначаващ периода на развитие на европейската музика през Ренесанса (1400 – 1600 г.).

„Концерт“ – картина на Герит ван Хонтхорст от 1623 г.

Обзор

В епохата на Ренесанса професионалната музика губи характера си на чисто църковно изкуство и изпитва влиянието на народната музика, прониква ново, хуманистично отношение към света. Високо ниво достига изкуството на вокалната и вокално-инструменталната полифония в творчеството на представителите на Арс нова („Ново изкуство“), в Италия и Франция – през 14 век, в по-новите полифонични школи: английската – 15 век, нидерландската – 15 – 16 век, римската, венецианската, немската, полската, чешката и др. – 16 век.

Лоренцо Коста – Концерт с лютня – един от най-популярните музикални инструменти от епохата на Ренесанса

Появяват се различни жанрове на светското музикално изкуство – фротола и виланела в Италия, вилянсико в Испания, балада в Англия, мадригалът, възникнал в Италия (Лука Маренцио, Якоб Аркаделт, Джезуалдо да Веноза) и получил повсеместно разпространение, френската многогласна песен (Клеман Жанекен, Клод Лежьон). Светските хуманистични стремежи проникват и в култовата музика – при франко-фламандските майстори (Жоскен де Пре, Орландо ди Ласо), в изкуството на композиторите от венецианската школа (Андреа Габриели и Дж. Габриели).

В периода на Контрареформацията се разглежда въпроса за избягването на многогласието в религиозния култ и само реформата на главата на римската школа Джовани Пиерлуиджи де Палестрина съхранява полифонията за католическата църква – в „очистен“, „прояснен“ вид. Заедно с това в изкуството на Палестрина намират отражение и някои ценни завоевания на светската музика от епохата на Ренесанса.

В Италия разцъфтява изкуството на изготвяне на струнни инструменти, притежаващи богати изразителни възможности. Сблъсъкът на различни естетични възгледи се проявява в „борбата“ между два типа струнни инструменти – виолата в аристократичните среди и цигулката – инструмент с народен произход. Епохата на Ренесанса завършва с появата на нови музикални жанрове – соловите песни, кантата, оратория и опера, способстващи за постепенното утвърждаване на хомофонния стил. Създава се първата опера („Дафне“) – по текст на Отавио Ринучини и композитори – Качини и Пери – 1598 г.

Основни черти

В музиката на Ренесанса се разпространяват философските идеи на неоплатонизма (Фичино) и пантеизма (Патриции, Бруно и др.). Ренесансовата музика се развива в епоха, в която изкуството е приоритет, а творците се обръщат към античните традиции и форми. Настъпват съществени изменения в музикалната култура. Появяват се нови влиятелни творчески школи с водещи представители композиторите Франческо Ландини (XIV век), Гийом Дюфе и Йоханес Окегем (XV), Жоскен Депре (XVI) и др.

С нарастващото значение на битовите танци и изисканите светски жанрове ярко приложение намира необичайно сложното майсторство на полифониците и тяхната виртуозна техника. През ХV век се формира полифонията на т.нар. „строго писмо“ – „cantus firmus“.

В произведенията се проявява все повече лирико-драматизмът и характера на самия автор.

Водещи жанрове

• Светска песен
• Мадригал
• Мотет
• Меса

Църковната музика, представена от жанрове като меса и мотет, продължава „готическата“ линия в изкуството на Възраждането, насочено преди всичко към прославата на Божественото. Композиторите съчинявали своите меси, заимствайки мелодии от григорианския хорал, други канонични източници и народно-битова музика.

Музикални инструменти

Основните музикални инструменти, които се използват през Ренесанса са: орган, клавесин, флейти, средновековен обой, корнемюз, бомбардони, ренесансов тромбон, виола, лютня, китари, хиронда, тамора квинтерна, мандолина, арфа, средновековна гайда, спинет и перкусии.

Ранен ренесанс

Оформянето на ренесансовите черти в музикалната култура на редица европейски страни води началото си от ХV век. Най-изявени музиканти от този период са:

• Джон Данстейбл (полифонист, мелодист и автор на мащабни произведения за хор, вкл. меси) в Англия
• Гийом Дюфаи (изразител на половин вековен етап в развитието на нидерландската музикална школа) през втората половина на ХV век
• Иоханес Окегем
• Якоб Обрехт

Среден период

През 16-ти век Жоскен де Пре (ок. 1450/1455 – 27 август 1521) постепенно придобива репутацията на най-великия композитор на епохата, неговото майсторство на техниката и изразяването му е универсално имитирано и обект на възпищение. Писатели толкова различни като Балдасаре Кастильоне и Мартин Лутер пишат за неговата репутация и слава.

Късен ренесанс

През първата третина на ХVІ век в Италия се създава обществена прослойка, която полага усилия за устройването на музикални празници и театрални постановки. По време на развития Ренесанс светските жанрове са в своя разцвет. Вокалните жанрове се развиват в две главни направления – единият от тях е близък до битовите песни и танци (фротол, виланела и др.), другият е свързан с полифоничната традиция (мадригал). Придобиват самостоятелност и инструменталните форми – пиеси за лютни, виола, орган и други инструменти.

Развиват дейност различни академии на изкуствата. Малко по-късно разцвет настъпва и в музикалното развитие на Франция и Германия.

Огромно значение за разпространението на музикалните произведения имало изобретяването на нотното печатане.

Традиционните полифонични школи си остават постарому силни, но отношението към избора на тематики се изменя, увеличава се емоционално-образната наситеност на произведенията, засилва се личното авторско начало.

В стремежа си да отстоява и усилва своето влияние, Католическата църква през втората половина на ХVІ век въвежда жестока цензура и инквизиторски методи на борба с всевъзможните „ереси“.

Ярки представители:

• Жоскен Депре (ок. 1450 – 1521) – италиански композитор. Той е един от най-великите композитори на нидерландската школа в края на ХV и началото на ХVІ век.
• Джовани Пиерлуиджи да Палестрина (ок.1525 – 1594) – един от най-значимите италиански композитори на църковна музика в епогея на развитието на контрапунктовата духовна музика наречена „а капела“
• Джолани Мария Нанино – един от основателите на музикална школа в Рим
• Орландо ди Ласо (1532 – 1594) – белгийски композитор прославил се с употребата на епико-драматична сила. При създаването на духовни съчинения Лассо се стреми към естественото водене на гласовете и първи разширява формите на [мотет|мотета], с лични теми. В своите произведения той прилага хроматизми и модулации, като се приближава до съвременните църковни ладове.
• Томас Талис – английски композитор, роден през 1505 година. Заемал длъжността придворен органист при царуването на Хенри VIII, Едуард VI и Елисавета I. Технически, произведенията на Талис се считат за образец на своето време. Широко използвайки хроматизма.
• Уилям Берд – най-талантливия ученик на Талис, основател на школа, която по своите традиции напомня нидерландската. В произведенията на Борд се срещат тоналности, близки до съвременния мажор и минор, правилна модулация, хармония и мелодика. Твори псалми, мотети, многогласни светски песни и съчинения за орган и клавесин.
• Клаудио Монтеверди (1567 – 1626) – италиански композитор. Добавя инструментални части към песните, написал много мадригали
• Винченцо Галилей (1525 – 1591) – италиански композитор, баща на известния учен Галилео Галилей