Хомофония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хомофония (гр. от homòs-цял,равен еднакъв и phone-глас,звук,едногласие)В античната гръцка музикална терминология хомофонията е имала значение на музика, която се пее в унисон.Терминът хомофония е бил прилаган и в ранното средновековие, където е имал значение на едногласие.По-късно(12-13 век) придобива значение на солово пеене с инструментален съпровод,носещ импровизационен характер.Такова пеене е практикувано и в Италия и Франция през 14 век в рицарските поеми на трабадурите, труверите и минезингерите.В началото на късното средновековие този вид хомофония била изместена постепенно от развитието на полифонията.Заражда се отново в чрез транскрипции на полифонични пиеси за един глас в различен и обогатен музикален съпровод.Тази практика се утвърждава с разпространението на лютнята и чрез нея главно става подготовката за съвременната хомофония.Около 1600 г. терминът се употребява и се прилага при композиции за солово пеене със съпровод и на басо континуо,каквито италианските музиканти (Кавалери,Пери и др.) създават.Най-значителните образци на тази музика са на Качини,отпечатани в Nuove Musiche (1602 г.).Върху новия хомофонен стил се зараждат, формират и доизграждат речитативът ,арията , кантатата , ораторията , операта.

Източници[редактиране | edit source]

Музикален терминологичен речник,издателство Наука и изкуство 1969г.стр.374