Федерико II Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Портрет на Федерико II Гонзага от Тициан, ок. 1525
Палацо дел Те, Мантуа
Герб на Федерико II Гонзага

Федерико II Гонзага (на италиански: Federico II Gonzaga, * 17 май 1500 в Мантуа, † 28 юни 1540 в Мармироло) от род Гонзага е от 1519 г. маркграф и от 1530 г.херцог на Мантуа и от 1533 г. маркграф на Монферат от 1533 до 1540 г.

Той е син на маркграф Джианфранческо II Гонзага (1466–1519) от 1519 г. негов последник, в началото под регентството на майка му Изабела д’Есте (1474–1539). През 1530 г. император Карл V издига Федерико на херцог.

Федерико II Гонзага се жени през 1517 г. в Казале за Мария Палеолог (1509–1530), дъщеря на маркграф Вилхелм XI от Монферат († 1518) от династията Палеолози и съпругата му принцеса Анна д’Аленсон (1492–1562). Съпругата му Мария Палеолог умира през 1530 г. и той се жени на 16 ноември 1531 г. за нейната сестра Маргерита Палеолог (* 11 август 1510, † 28 декмеври 1556), племеница на маркграф Джовани Джорджо († 1533) от династията Палеолози.

През 1533 г. той наследява Маркграфство Монферат. През 1536 г. император Карл V го признава (като херцог). Между 1536 и 1559 г. към Херцогство Мантуа е присъединено Маркграфство Монферат.

Федерико II Гонзага започва около 1525 г. строежа на Палацо дел Те, който е обзаведен от Джюлио Романо. Голямата сграда е жилище на Федерико и неговата любовница Изабела Бошети – племеница на голямия държавник, дипломат и литератор Балдасаре Кастильоне.

Семейство и деца[редактиране | edit source]

Федерико и Маргерита имат седем деца:

От извънбрачната му връзка с Изабела Бошети (* ок. 1502, † сл. 1542) Федерико II Гонзага има един син и една дъщеря:

  • Алесандро Кауци Гонзага (* 1520, † 1580), държавен съветник на херцога на Мантуа – неговият племеник - и служи като военен на Дом Австрия във Фландрия.
  • Емилия Кауци Гонзага (* 1524, † 1573), омъжена за кондотиер Карло Гонзага (* 1523, † 1555), от 1530 г. 1. маркиз (маркграф) на Гацуоло, конт (граф) на Сан Мартино, господар на Досоло и commessaggio на провинция Мантуа в Ломбардия. Те имат множество деца.

Източници[редактиране | edit source]

  • Lisa Zeitz, Tizian, Teurer Freund. Tizian und Federico Gonzaga. Kunstpatronage in Mantua im 16. Jahrhundert. Dissertation München 1999. Michael Imhof Verlag, Petersberg. 256 Seiten. ISBN 3-932526-73-2

Външни препратки[редактиране | edit source]