Катерина Медичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Катерина Медичи
кралица на Франция
Catherine-de-medici.jpg
.
Лични данни
Родена 13 април 1519 г.(1519-04-13)
Флоренция, Италия
Починала 5 януари 1589 г. (на 69 г.)
Блоа, Франция
Погребана в Базилика Сен Дени
Предшествана от Елеонора Хабсбург
Наследена от Мария Стюарт
Семейство
Брак Анри II
Династия Медичи
Баща Лоренцо II де Медичи
Майка Маделин дьо ла Тур д'Оверн
Герб COA french queen Catherine de Médicis.svg


Катерина Медичи (на италиански: Caterina de' Medici, на френски: Caterina di Lorenzo de' Medici, на английски: Catherine de' Medici) или Катерина Мария Ромола ди Лоренцо де Медичи (на италиански Caterina Maria Romola di Lorenzo de' Medici) е кралица на Франция, съпруга на краля от династията Валоа- Анри II и майка на други трима крале — Франсоа, Шарл и Анри III.

Детство[редактиране | edit source]

Родена е във Флоренция, Италия на 13 април 1519 г. Дъщеря е на Лоренцо II де Медичи и френската принцеса Маделин дьо ла Тур д'Оверн. Техният брак е знак за съюза между краля на Франция Франсоа I и папа Лъв X, дядо на Лоренцо, срещу императора Максимилиан I Хабсбург.

Портрет на Катерина като дете

Младото семейство много се радва на раждането на дъщеря си, според летописците, те "са доволни така, все едно имат син"[1]. Но, за съжаление, не е съдено да ѝ се радват дълго: Родителите на Катерина умират в първия месец след раждането ѝ - майка ѝ на 15-я ден (на 19 годишна възраст), а баща ѝ - 6 дни след това [2], оставяйки на новороденото в наследство херцогство Урбино и графство Оверн. След тяхната смърт, през следващата една година, до своята смърт през 1520 г., за детето се грижи неговата баба Алфонсина Орсини.

Грижите на Катерина поема леля ѝ, Клариса Медичи, и я отглежда със своите деца, които Катерина обича като родни през целия си живот.[3]. Един от тях, Пиетро Строци, на френска служба достига до маршалски жезъл.

Смъртта на папа Лъв X през 1521 г. води до прекъсване на властта на Медичите над Светия престол, докато през 1523 г. кардинал Джулио де Медичи не става папа под името Климент VII. През 1527 Медичите са изгонени от Флоренция и Катерина става заложница. Папа Климент е принуден да признае коронацията на Карл V Хабсбург за император на Свещената Римска империя в замяна на неговата помощ за връщането на Флоренция и освобождаването на младата херцогиня.

През октомври 1529 г. войската на Карл V обсажда Флоренция. По време на обсадата има призиви и заплахи да бъде убита Катерина и провесена на градските врати или изпратена в бордей, за да бъде обезчестена. Въпреки че градът се съпротивлява на обсадата, на 12 август 1530 г. гладът и чумата принуждават Флоренция да се предаде. Климент посреща Катерина в Рим със сълзи на очи. Тогава започва да ѝ търси жених.[4] разглеждайки много варианти, но когато през 1531 г. френския крал Франсоа I предлага своя втори син Анри, Климент веднага се възползва от този шанс: младият орлеански херцог е изгодна партия за племенницата му Катерина[3].

Кралица-майка[редактиране | edit source]

Когато се жени през 1533 г., тя е едва 14-годишна. Сватбата се състои в Марсилия, а избраникът ѝ е Орлеанския дук, който по-късно става крал на Франция - Анри II. Ражда на краля три дъщери и четирима синове, които достигат пълнолетие.

Шарл IX[редактиране | edit source]

На 17 август 1563 втория син на Катерина Медичи Шарл IX е обявен за пълнолетен. Той никога не е в състояние на управлява кралството самостоятелно и проявява минимален интерес към държавните дела. Той също така е склонен към изпадане в лоши настроения, които преминават в изблици на ярост. Шарл страда от задух – признак за туберкулоза, от която и умира в последствие.

Династически бракове[редактиране | edit source]

С династически бракове Катерина се стреми да разшири и укрепи интересите на династията Валоа.

Вартоломеева нощ[редактиране | edit source]

Името на Катерина Медичи е свързано с едно от най-кървавите събития в историята на Франция - Вартоломеевата нощ. Няма никакви съмнения, че именно тя стои зад решението на Шарл IX от 23 август, когато той се разпорежда: "Тогава ги убийте всичките, убийте ги всички!"[5].

Катерина и нейните италиански съветници (Албер де Гонди, Лудовико Гонзага, Рене Савойски) очакват хугенотско въстание след покушението на Колина, и решават да нанесат първи удар и да унищожат хугенотските лидери, дошли в Париж за сватбата на дъщерята на Катерина - Маргo с Анри Наварски[6]. Вартоломеевата нощ започва в първите часове на 24 август 1572 г.

Кралските гвардейци се втурват в спалнята на Колина, убиват го и изхвърлят тялото през прозореца. Едновременно с това прозвучава и камбаната на църквата, което е условния знак за началото на убийствата на хугенотските лидери, повечето от които умират в леглата си.[7]. Новият зет на крала Анри Наварски е поставен през избор между смъртта, пожизнен затвор или преминаване към католицизма. Той решава да стане католик, след което му предлага да остане в стаята си, за своя собствена безопасност. Всички хугеноти вътре и извън Лувъра са убити, а тези, които успяват да избягат на улицата, са застреляни от чакащите ги там кралски стрелци. Клането в Париж продължава почти седмица, разпростирайки се из много провинции на Франция, където безредните убийства продължават. По думите на историка Жюл Мишле, "Вартоломеевата нощ не е била нощ, а цял сезон"[8]. Това клане възхищава католическа Европа и Катерина се наслаждава на похвали. Когато на 29 септември, Анри Бурбонски застава на колене през олтара като порядъчен католик, тя се обръща към посланиците и се засмива.[9] От това време води своето начало "черната легенда" за Катерина, злата италианска кралица.

Хугенотските писатели заклеймяват Катерина като коварна италианка, която следва съвета на Макиавели "убий всички врагове с един удар"[10]. Въпреки обвиненията на съвременниците за планиране на клането, някои историци не са напълно съгласни с това, че убийства са били по-рано планирани[11]. Много от тях разглеждат клането като "хирургически удар", който излиза извън контрол[12]. Същевременно факта, че кралицата майка е знаела за готвените убийства е практически неоспорим.

Анри, херцог Анжуйски, около 1573 г, Жан Декорт Интересът на Анри към управлението на кралството не е постоянен. В писмо на Анри III от 1583 четем: "Във времето докато съм при капуцините и ако има някакви срочни и важни дела...вие и другите, трябва да се обръщате към кралицата, а да не изпращате за мен."[13].

Преживяла смъртта на тримата си сина, тя поставя на престола своя любимец Анри III, чиято власт е заплашена от прекалено могъщата Католическа лига, оглавявана от фамилията Гиз.

Умира на 69-годишна възраст във френския град Блоа на 5 януари 1589.

Деца[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Goro Gheri, quoted by Frieda, 14. (цит. Фриды, 14.)
  2. Според маршал Флоранж, Лоренцо е бил болен от сифилис и е предал болестта на жена си Florange, Knecht, Catherine de’ Medici, 8.
  3. а б Frieda, 21-23.
  4. Knecht, Catherine de’ Medici, 12.
  5. Holt, 84. По-вероятно е, че когато Шарл призовава "убийте ги всички" има предвид тези, които са в срещу Катерина, а не всички хугеноти изобщо". Фрида, 308.
  6. Holt, 84]
  7. Holt, 85
  8. цитат на Morris, 252.
  9. Frieda, 324.
  10. Knecht, Catherine de' Medici, 163-64. Трактатът на флорентинския писател Николо Макиавели "Княз" или по-точно "Господар" е посветен на Лоренцо де Медичи -бащата на Катерина. Frieda, 325.
  11. Holt, 85.
  12. Knecht, Catherine de' Medici, 158-63.• Pettegree, 159.
  13. Sutherland, Госсекретари, 247