Антоан Наварски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антоан дьо Бурбон
Крал на Навара
Antoine-de-bourbon.jpg
Портрет на Антоан дьо Бурбон от Франсоа Клует 1557
Лични данни
Управление 25 май 1555 - 17 ноември 1562
Други титли херцог на Вендом
граф на Мерл
херцог на Бомон
граф на Ла Фер
Граф на Соасон
Роден 22 април 1518
Ла Фер, Пикардия, Франция
Починал 17 ноември 1562
Лез Андели, Йор
Наследник Енрике III (Анри IV Френски)
Семейство
Династия Бурбон
Баща Шарл дьо Бурбон
Майка Франсоаз Алансон
Брак Жана III Наварска
Антоан дьо Бурбон в Общомедия

Антоан дьо Бурбон (22 април 1518-17 ноември 1562) е крал на Навара управлява съвместно със съпругата си Жана III Наварска до смъртта си през 1562.Понякога е наричан родоначалник на рода Бурбон, като първият от рода с кралска титла.Той е също така и баща на френския крал Анри IV.

Биография[редактиране | edit source]

Детство[редактиране | edit source]

Антоан е роден в Ла Фер Пикардия. Син е на Шарл IV дьо Бурбон-Вандом и на съпругата му Франсоаз дьо Алансон. Веднага след раждането си той е обявен за граф на Мерл и Бомон.

На 25 март 1537, когато умира баща му, Антоан наследява титлите херцог дьо Вендом и граф дьо Ла Фер и Соасон.

Брак[редактиране | edit source]

На 20 октомври 1548 се жени за Жана д'Албре — дъщеря на Енрике III Наварски и Маргьорит д'Ангулем, и сестра на покойния френски крал Франсоа I. Жана е най-голямото дете на родителите си и тяхна наследница,така че не е изненада, че когато баща ѝ починал на 25 май 1555, тя и съпругът и станали кралица и крал на Навара.

От своя брак с Жана Наварска, Антоан има пет деца:

    • Анри дьо Бурбон (1551-1553)
    • Анри дьо Бурбон (1553-1610), крал на Франция
    • Луи дьо Бурбон (1555-1557)
    • Мадлен дьо Бурбон (1556)
    • Катерина Наварска, (1559-1604), съпруга на Анри I Лоренски /Лотаригия/

Отношения с Франция[редактиране | edit source]

Антоан е известен като голям поддръжник на Франция, воювайки на страната на французите при Анри II. В своя сборник с поеми, озаглавен Химни, или по-точно Химни за Анри II, френският поет Пиер дьо Ронсар говори за един "Марс" на служба при Анри II.

Религия[редактиране | edit source]

По-малкият му брат Луи е глава на протестантското движение и участва активно в Религиозните войни във Франция, но бива смъртно ранен при Жардак на 13 март 1569. Антоан е посещавал няколко пъти срещи и е присъствал на протестантски литургии, но не бил привлечен към каузата.

Всъщност Антоан никога не показал особена преданост към която и да е вяра, често преминавайки от протестантство в католицизъм и обратно. Първата му смяна на религията била заради жена —любовницата му Луиз дьо ла Беродиер де л'ил Рует, известна като "Ла бел Рует", от която имал един незаконен син, Шарл, който впоследствие станал архиепископ на Руан.

Въпреки военните си умения, Антоан е повърхностен и дребнав, често разочароващ подчинените си, манипулиран от началниците си и надхитряван от противниците си.

Той обсажда и взема превзетия от хугенотите Руан, където е смъртно ранен през 13 ноември 1562 година.

Източници[редактиране | edit source]

    • Notices d’autorité : Fichier d’autorité international virtuel • International Standard Name Identifier • Bibliothèque nationale de France •Système universitaire de documentation • Bibliothèque du Congrès • Gemeinsame Normdatei • WorldCat
    • Alphonse de Ruble, Le Mariage de Jeanne d'Albret, Paris, Adolphe Labitte, 1877. 321 p.
    • Alphonse de Ruble, Antoine de Bourbon et Jeanne d'Albret, suite de Le mariage de Jeanne d'Albret, Tome premier, Tome second, Tome troisième, Tome quatrième, Paris, Adolphe Labitte, 1881-1886.
    • Alphonse de Ruble, Jeanne d'Albret et la guerre civile, Suite de Antoine de Bourbon et Jeanne d'Albret, Paris, Émile Paul et Guillemin, 1897.
    • Henri Hauser, « Antoine de Bourbon et l'Allemagne, 1560-1561 » in Revue historique16e année, tome 45, Paris, Félix Alcan Éditeur, janvier-avril 1891, p. 54-61.
    • Nicola Mary Sutherland, « Antoine de Bourbon, King of Navarre and the French Crisis of Authority, 1559-1562 » in Princes, Politics and Religion, 1547-1589, Londres, The Hambledon Press, 1984 (p. 55-72).
    • Jean-Claude Pasquier, Le Château de Vendôme, 2000 [détail des éditions]
    • Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. — М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. — 494 с. — 3 000 экз. — ISBN 5-224-02516-8
    • Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. — М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. — 637 с. — (Историческая библиотека). — 1500 экз. — ISBN 978-5-17-042765-9