Шарл VIII (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шарл VІІІ
крал на Франция
Charles VIII de france.jpg
Лични данни
Управление 1483 -7 април 1498
Регентство Ан дьо Божьо и Пиер ІІ дьо Бурбон
Роден 30 юни 1470
замък Амбoаз, Франция
Починал 7 април 1498
замъкът Амбoаз, Франция
Предшественик Луи ХI
Наследник Луи ХІІ
Семейство
Династия Валоа
Баща Луи ХI
Майка Шарлота Савойска
Брак Анна Бретонска
Герб Coat of Arms of Charles VIII of France.svg
Шарл VІІІ в Общомедия

Шарл VIII (фр. Charles VIII, наричан Любезния фр. l’Affable; 30 юни 1470 — 7 април 1498) е крал на Франция от 1483 до 1498 г. Шарл е кралят, който включва Франция в Италианските войни.

Шарл VIII.

Шарл VІІІ е роден в замъка Амбоаз и остава единственият син на Луи XI и втората му съпруга Шарлота Савойска, дъщеря на херцог Лудвиг Савойски, след като други техни четирима сина умират много млади. Шарл наследява трона след смъртта на баща си на 30 август 1483 г.

Болнав, Шарл е описван от съвременниците си като глупав и крайно неподходящ за ръководене на държавните дела.

Регентство[редактиране | edit source]

Тъй като става крал на 13 години, до навършване на пълнолетието му управлява като регент най-голямата му сестра Ан дьо Божьо и съпруга и Пиер ІІ дьо Бурбон.

Херцог Орлеански, желаейки да присвои за себе си властта, сключва съюз с херцога на Бретон, Франсоа II и другите принцове и започва война (получила названието Безумната война). Ла Тремойл разбива тяхната войска при Сент-Обине (1486) и взема в плен херцог Орлеански. Херцогът на Бретон е задължен да заплати военната издръжка, отстъпва няколко погранични крепости и дава обещание да не омъжва своята дъщеря без съгласие на краля на Франция.

Брак и присъединяване на Бретон[редактиране | edit source]

На 22 юли 1483 г. за Шарл VIII се договаря женитба с Маргарита Австрийска (1480–1530), тригодишната дъщеря на по-късния император на Свещената Римска империя Максимилиан I фон Хабсбург и Мария Бургундска. Бракът е уреден през 1482 г. от Луи XI и Максимилиан I. В качество на зестра към Франция преминават част от Артоа и Бургундия.

След няколко месеца, херцогът на Бретон умира. Наследява го неговата дъщеря — единадесетгодишната Анна Бретонска. Анна предлага ръката си на император Максимилиан I, и той се жени за нея задочно. Но Ан дьо Божьо свиква събрание от богослови и юристи; те обявяват този брак за недействителен, и Шарл се явява претендент за ръката на херцогинята на Бретон. Ан дьо Божьо съумява да привлече на своя страна бретонското дворянство и херцог Луи Орлеански: Ла Тремойл нахлува в Бретан с армия, и херцогиня Анна е принудена да се съгласи на този брак. На 15 ноември 1491 година под формата на брачен договор се извършва присъединяване на Бретон към Франция. Съюзниците-противници, започнали по този повод война, лесно са неутрализирани: Хенрих VII — с пари, Максимилиан — с връщането на Артоа, Франш-Конте и Шароле, зестрата на дъщеря му и бивша годеница на Шарл, Маргарита Австрийска, а на краля на Кастилия и Арагон, Фердинанд II — отстъпват Русиньол.

На 6 декември 1491 г. Шарл се жени за Анна Бретонска, 15-годишната наследница на Бретонското херцогство. Анна не е доволна от брака си и пристига за венчавката с две легла, по едно за всеки един от съпрузите. Бракът обаче носи независимост на Шарл от роднините му и той ръководи държавата според собственото си виждане. Кралицата живее в Амбоаз и от брака им се раждат четири деца, които умират в ранна детска възраст.

През цялото време при двора е тринадесетгодишна Маргарита Австрийска. Тя е върната на баща си Максимилиан І заедно с нейната зестра - Нидерландия едва през 1493 г. .

Женитба на Шарл VІІІ с Анна Бретонска.
Кралица Анна Бретонска.

Италиански войни[редактиране | edit source]

Наследявайки от баба си Мари д`Анжу претенцията за кралство Неапол и насърчен от херцога на Милано Людовико Сфорца, Шарл VІІІ си въобразява, че може да превземе Неапол. Така той започва Италианските войни. Шарл сключва неизгодни договори с Австрия, Англия и Арагон и започва да събира войска за войната. Той влиза в Италия през 1494 г. и на 22 февруари 1495 г. достига Неапол, където е коронясан за крал. Същевременно обаче Венеция, Папството, Австрия и Милано организират коалиция срещу него. Победен от противника си при Форново през юли 1495 г., Шарл бяга във Франция с малка войска. През следващите години той се опитва да събере нова войска, но е затруднен от големите си дългове, които натрупва заради първата война.

Смърт[редактиране | edit source]

Наранява се при нещастен случай в замъка Амбуаз след като удря силно главата си при преминаване през ниска врата, получава мозъчно сътресение и няколко часа по-късно умира. Това се случва на 7 април 1498 г., когато той е едва 28-годишен.

Завещава на наследника си големи задължения и безредие в държавата. Единственото положително нещо от италианската му кампания е развитието на френската култура под влияние на Италианския ренесанс. Тъй като и тримата му синове умират като деца с Шарл VIII загива старшата линия на династията Валоа и след смъртта му в Амбоаз, на трона се възкачва братовчед му херцог Луи Орлеански под името Луи XII.

Литература[редактиране | edit source]

  • Ségur, «Histoire de Charles VIII» (П., 1835)
  • De Cherrier, «Histoire de Charles VIII» (1868, т. I)
  • Pélicier, «Essai sur le gouvernement de la dame de Beaujeu» (1882).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Луи XI крал на Франция (1483 – 1498) Луи XII