Ан дьо Божьо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ан дьо Божьо
френска принцеса
Anne Beaujeu.jpg
худ.Муленски майстор
Лични данни
Регент на регент крал Шарл VІІІ на Франция
Регентство 1483 - 1491
Други титли херцогиня дьо Бурбон
Роден 3 Aприл 1461
Женап, Брабант
Починал 14 ноември 1522
Шантел, Франция
Потомци Сюзана (1491 -1521)
Наследник Сюзана (1491-1521)
Семейство
Брак Пиер дьо Божьо
Династия Валоа, Капетинги
Баща Луи XI
Майка Шарлот Савойска
Герб Blason fr Anne de Beaujeu.svg

Ан дьо Божьо (на френски Anne de Beaujeu, 3 април 1461, Женап в Брабант -14 ноември 1522) е френска принцеса, дъщеря на Луи XI и Шарлот Савойска. Според волята на баща си става регент на своя по-малък брат, непълнолетния крал Шарл VIII.

Биография[редактиране | edit source]

Ан е родена в замъка Женап в Брабант на 3 Aприл 1461, тя е най-голямата оцеляла дъщеря на Луи ХІ . "Ан е тъмнокоса, с високо чело, фино-извити вежди. С остър, надменен нос, тънки устни, тънки ръце, и "стои изправена като копие".  [ според  Hackett,  Francis the First, pp.45-46 ]

Брак[редактиране | edit source]

Кралят търси съпруг за дъщеря си. Сред многочислените «принцове на лилиите», членове на кралския дом,Луи се спира на 35 годишният си братовчед краля Пиер дьо Бурбон е неженен до момента. Тогава принцеса Ан, навършва едва 12 години. Сватбата се провежда през ноември 1473 година, близо до Блоа в църквата на Монришар.

Оценка на Луи за Ан[редактиране | edit source]

«Тя — най- малко глупавата из всички жени на Франция, защото на съдбата не било изгодно да ме запознае с нито една умна», — казва крал Луи. «Най- хитрата и проницателна жена от всички, живели през различни времена», «надарена с тънък и проницателен ум, и във всичко истинско подобие на своя баща» — така я характеризира Брантом.

Ан дълго време е доверено лице на своя баща, който се възхищава от нейния политически нюх, находчивост, хитрост. Именно на нея, кралят възлага охраната на дофина Шарл, своя късно роден син, комуто предстои след време да наследи «най-прекрасното кралство на земята».

Регентство[редактиране | edit source]

След смъртта на Луи XI през 1483 година, престолонаследникът Шарл е 13-годишен и според френските закони, които фиксират по онова време кралското пълнолетие на 14 години, не е достигнал необходимата зрелост, за да управлява самостоятелно. Неговата по-голяма сестра Ан дьо Божьо, 22-годишна по това време, заедно със съпруга си Пиер дьо Божьо става негова регентка от 1483 г. до 1491 г. Идвайки на власт, Анна и нейният мъж Пиер дьо Божьо се сблъскали с опозиционно движение на аристокрацията, оглавени от първия принц по кръв — Луи Орлеански. Един от членовете на тази групировка е и Филип дьо Комин, подробно описващ събитията от тези години в своите мемуари. Макар Ана дьо Божьо и нейният съпруг да са регенти по изрична устна предсмъ воля на Луи XI, Луи Орлеански и неговите съратници считали предаденото регентство за съвършено незаконо. Филип дьо Комин слага акцент на това, че бунтът на аристокрацията е предизвикано не от недоволство към политиката на краля и е насочено не против краля. «Нима принцовете и поданиците са вдигнали оръжие против своя млад крал? Пожелали са някой друг? Или са поискали да му отнемат властта?…Всичко е направено заради точно обратното…». Комин подчертава, че причина за недоволството се явява политиката, провеждана от регентите Пиер и Анна дьо Божьо, и именно против тях е застанала аристокрацията, поддържаща «законния» регент Луи Орлеански.

Когато умира херцогът на Бретон, го наследява неговата дъщеря — единадесетгодишната Анна Бретонска. Анна предлага ръката си на император Максимилиан I, и той се жени за нея задочно. Но Ан дьо Божьо свиква събрание от богослови и юристи; те обявяват този брак за недействителен, и Шарл се явява претендент за ръката на херцогинята на Бретон. Ан дьо Божьо съумява да привлече на своя страна бретонското дворянство и херцог Луи Орлеански: Ла Тремойл нахлува в Бретон с армия, и херцогиня Ана Бретонска е принудена да се съгласи на този брак. 

Така Ан Божьо урежда брака на крал Шарл с Ана Бретонска през 1491 г., с което завършва започнатото от баща ѝ дело за териториално обединение на кралството, подготвяйки по такъв начин присъединяването на херцогство Бретон към френската корона.

Ан има влияние над децата на аристокрацията включително над Диан дьо Поатие и Луиз Савойска. Тя инструктира например, младите хора от кралския двор да спазват изискани нрави, като например да не бършат с пръсти носовете си, а да правят това с парче плат. Луиз Савойска използва наученото като става регент на сина си, крал Франсоа І на два пъти.

Писателка[редактиране | edit source]

Освен като политик, Ан дьо Божьо се изявява и като писател - публикува "За образованието на дъщеря ми", наръчник за обучението на младите аристократки от тази епоха, както и "Историята на обсадата на Брест", литературна творба, в която действието се развива по време на Стогодишната война.

Брак и деца[редактиране | edit source]

От брака си с Пиер дьо Божьо, Ан има 2 деца:

В изкуството[редактиране | edit source]

Ан Божьо и Пиер ІІ дьо Божьо са изобразени на Муленски трептих от неизвестен придворен художник около 1500 година.

Триптих е изпълнен по поръчка на херцог Пиер II и неговата съпруга Ан Френска за колегиалната църква в Мулен или, по мнение други изкуствоведи, за личната часовня на херцозите. На централната секция на триптиха е изобразена Дева Мария с младенеца, а на двете други секции са изобразени дарителите, стоящи на колене в присъствие на своите светии покровители. Редом с херцог Пиер II дьо Бурбон, е изобразен свети Петър, а редом с молещите се Ан Френска и дъщеря и Сузан дьо Бурбон — света Анна. Централната част на триптиха украсява трактовката на Благовещение на Пресветата Дева Мария.

Ан и свети Йоан Евангелист

Meister von Moulins 005.jpg Meister von Moulins 006.jpg Meister von Moulins 007.jpg

Източници[редактиране | edit source]

  • Anne de Beaujeu et ses énigmes, Actes du colloque national du 28 mai 1983, Archives départementales du Rhône, Villefranche-sur-Saône, 1984.
  • Pierre Pradel, Anne de France (1461-1522), Paris, Publisud, 1986.
  • Jean-Charles Varennes, Anne de Bourbon, roi de France, Paris, Librairie académique Perrin, 1978, 409 p., ill. (Prix Feydeau de Brou 1978 de l'Académie française).(ISBN 2-262-00093-X)
  • Éliane Viennot :
    • « Anne de France (1461-1522), dame de Beaujeu, duchesse de Bourbon, régente de France : un cas d'école pour la recherche sur les femmes et le pouvoir », in Cahier du CELECno 3, 2012, Reines, princesses, favorites : quelle autorité déclinée au féminin ? (en guise d'introduction au numéro), [lire en ligne].
    • « Comment contrecarrer la loi salique ? Trois commanditaires de livres d’histoire au XVIe siècle : Anne de France, Louise de Savoie et Catherine de Médicis », in Sylvie Steinberg & Jean-Claude Arnould (dir.), Les Femmes et l’écriture de l’histoire, 1400-1800, Mont-Saint-Aignan, Presses universitaires de Rouen et du Havre, 2008, [lire en ligne].
    • « Rhétorique de la chasteté dans les Enseignements d'Anne de France à sa fille Suzanne de Bourbon », in Jean-Jacques Vincensini (dir.), Souillure et pureté. Le corps et son environnement politique et culturel, Paris, Maisonneuve et Larose, 2003, [lire en ligne].
    • « Une nouvelle d'Anne de France : l'Histoire du siège de Brest », in Jean Lecointe, Catherine Magnien, Isabelle Pantin et Marie-Claire Thomine (dir.), Devis d'amitié, Mélanges en l'honneur de Nicole Cazauran, Paris, Honoré Champion, 2002, [lire en ligne].
    • « La transmission du savoir-faire politique, d'Anne de France à Marie de Médicis », in La Transmission du savoir dans l'Europe des XVIe et XVIIe siècles, Paris, Honoré Champion, 2001, [lire en ligne].
    • « Gouverner masqués : Anne de France, Pierre de Beaujeu et la correspondance dite "de Charles VIII" », in L'Épistolaire au XVIe siècle, Cahiers du Centre V.-L. Saulnier,no 18, Paris, Éditions Rue d'Ulm, 2001, [lire en ligne].
  • Georges Grassoreille, « Un registre de comptes de la duchesse Anne », in Revue bourbonnaise, 1887, p. 20-30, 52-62, 101-108.

[ според  Hackett,  Francis the First, pp.45-46 ]

  • Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. — М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. — 494 с. — 3 000 экз. — ISBN 5-224-02516-8

Препратки[редактиране | edit source]

BOURBON: DUKES of BOURBON (CAPET) (англ.). Foundation for Medieval Genealogy.