Ан дьо Божьо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ан дьо Божьо
регентка на Франция
Ан дьо Божьо 
Родена: 1461
Женап, Брабант
Починала: 14 ноември 1522
Шантел, Франция

Ан дьо Божьо (на френски Anne de Beaujeu, 3 април 1461-14 ноември 1522) е френска принцеса, дъщеря на Луи XI и Шарлот Савойска. Според волята на баща си става регент на своя по-малък брат, непълнолетния крал Шарл VIII.

Биография[редактиране | edit source]

Герб на Ан

Ан е родена в замъка Генап в Брабант на 3 Aприл 1461, тя е най-голямата оцеляла дъщеря на Луи ХІ . "Ан е тъмнокоса, с високо чело, фино-извити вежди. С остър, надменен нос, тънки устни, тънки ръце, и "стои изправена като копие".  [ според  Hackett,  Francis the First, pp.45-46 ]

Брак[редактиране | edit source]

Кралят търси жених за дъщеря си. Из между многочислените «принцове на лилиите», членове на кралския дом, вече доста дълго ходи неженен братовчеда на краля Пиер дьо Бурбон. На 35 години той още не е женен. Неговата невеста — принцеса Ан, навършва тогава 12 години. Сватбата се състоява през ноември 1473 година, недалеко от Блоа в църквата на Монришар.

Оценка на Луи за Ан[редактиране | edit source]

«Тя — най- малко глупавата из всички жени на Франция, защото на съдбата не било изгодно да ме запознае с нито една умна», — казва крал Луи. «Най- хитрата и проницателна жена от всички, живели през различни времена», «надарена с тънък и проницателен ум, и във всичко истинско подобие на своя баща» — така я характеризира Брантом.

Ан дълго време е доверено лице на своя баща, който се възхищава от нейния политически нюх, находчивост, хитрост. Именно на нея, кралят възлага охраната на дофина Шарл, своя късно роден син, комуто предстои след време да наследи «най- прекрасното кралство на земята».

Регентство[редактиране | edit source]

След смъртта на Луи XI през 1483 година, престолонаследникът Шарл е 13-годишен и според френските закони, които фиксират по онова време кралското пълнолетие на 14 години, не е достигнал необходимата зрелост, за да управлява самостоятелно. Неговата по-голяма сестра Ан дьо Божьо, 22-годишна по това време, заедно със съпруга си Пиер дьо Божьо става негова регентка от 1483 г. до 1491 г.

Когато умира херцогът на Бретон, го наследява неговата дъщеря — единадесетгодишната Анна Бретонска. Анна предлага ръката си на император Максимилиан I, и той се жени за нея задочно. Но Ан дьо Божьо свиква събрание от богослови и юристи; те обявяват този брак за недействителен, и Шарл се явява претендент за ръката на херцогинята на Бретон. Ан дьо Божьо съумява да привлече на своя страна бретонското дворянство и херцог Луи Орлеански: Ла Тремойл нахлува в Бретон с армия, и херцогиня Ана Бретонска е принудена да се съгласи на този брак. 

Така Ан Божьо урежда брака на крал Шарл с Ана Бретонска през 1491 г., с което завършва започнатото от баща ѝ дело за териториално обединение на кралството, подготвяйки по такъв начин присъединяването на херцогство Бретон към френската корона.

Ан има влияние над децата на аристокрацията включително над Диан дьо Поатие и Луиз Савойска. Тя инструктира например, младите хора от кралския двор да спазват изискани нрави, като например да не бършат с пръсти носовете си, а да правят това с парче плат. Луиз Савойска използва наученото като става регент на сина си, крал Франсоа І на два пъти.

Писателка[редактиране | edit source]

Освен като политик, Ан дьо Божьо се изявява и като писател - публикува "За образованието на дъщеря ми", наръчник за обучението на младите аристократки от тази епоха, както и "Историята на обсадата на Брест", литературна творба, в която действието се развива по време на Стогодишната война.

Брак и деца[редактиране | edit source]

От брака си с Пиер дьо Божьо, Ан има 2 деца:

  • Шарл, граф на Клермон (1476-1498);
  • Сузана (1491-1521), омъжена за Шарл III дьо Бурбон (1490-1527).

В изкуството[редактиране | edit source]

Ан Божьо и Пиер ІІ дьо Божьо са изобразени на Муленски трептих от неизвестен придворен художник около 1500 година.

Триптих е изпълнен по поръчка на херцог Пиер II и неговата съпруга Ан Френска за колегиалната църква в Мулен или, по мнение други изкуствоведи, за личната часовня на герцозите. Централна секция на триптиха представлява Дева Мария, а на двете други секции са изобразени дарителите, стоящи на колене в присъствие на своите светии покровители, а така също и дъщеря им Сузан дьо Бурбон: редом с бурбонския херцог Пиер II, е изобразен свети Петър, а редом с Ан Френска и дъщеря и — света Анна. Централната част на триптиха украсява трактовката на Благовещение на Пресветата Дева Мария.

Ан и свети Йоан Евангелист

Meister von Moulins 005.jpg Meister von Moulins 006.jpg Meister von Moulins 007.jpg