Нефролитиаза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Нефролитиазата (на латински: Nephrolithiasis;бъбречнокаменна болест) е заболяване на бъбрека, при което в меките части на този орган — чашки, канали — се образуват твърди материални субстанции — от песъчинки до камъни с размер от няколко сантиметра, които обикновено пречат на правилното функциониране на този орган.

Произходът на заболяването не е напълно изяснен, но специалистите са единодушни, че става дума за нарушена или неправилна обмяна на веществата. Тя може да е вътрешна — свързана с особеностите на индивидуалния организъм, както и „външна“ — определена от режима на хранене. Кристалите, образуващи бъбречните песъчинки или камъни, според химическия си състав, се делят основно на оксалатни, фосфатни и уратни, като е възможно организмът да образува повече от един вид кристали.

Нефролитиазата е най-често срещаното бъбречно заболяване. В същинския смисъл за бъбречнокаменна болест може да се говори тогава, когато заболяването се превърне в хронично, т.е. когато песъчинките и наслагващите се от тях „камъни“ се образуват редовно.

Симптомите на нефролитиазата са остри колики, повръщане, цялостна отпадналост, кръв в урината, като те се проявяват в крайния стадий на заболяването, при т.нар. бъбречни кризи, когато организмът отделя натрупаните в него кристали.

Основната превенция се свежда до правилна диета, в зависимост от типа кристали, които се образуват в урината на човека. Лечението е медикаментозно, в острите случаи се прибягва до хирургическа намеса за отстраняване на бъбречните камъни.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]