Силвия Чолева
| Силвия Чолева | |
 Силвия Чолева в кафенето на БНР |
|
| Родена | 30 октомври 1959 София, България |
|---|---|
Силвия Чолева (30 октомври 1959) е българска поетеса и литературен журналист.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Родена е в София през 1959 година, завършила е българска филология. Отговорен редактор е на редакция „Култура“ на програма „Христо Ботев“ на БНР и водеща на предаването „Артефир“ в същата (всеки делничен ден от 12.15 часа); Силвия Чолева e автор на ежемесечните обзори на нови книги в списанията „Хайфлайтс“ и „Его“, главен редактор на сп. „Алтера“ (до март 2009, когато списанието е закрито). От края на 90-те до закриването му през 2003 г. Силвия Чолева съосновава и води заедно с Иван Теофилов сп. „Сезон“. Преподавала е курс Писане на есе в НБУ. Силвия Чолева е и сценарист на „Майка ми“, късометражен филм на режисьорката Светла Цоцоркова (2005).
[редактиране] Критика
Силвия Чолева, "общително, модерно и смело момиче" (Милена Кирова: 2002) [1], е известна с множеството си публикации в културната периодика. Понякога е вписвана от критиците в категориите на женското писане [2], третиращо любовта от ситуацията на чувственото изживяване (Милена Кирова: 2002, 241) [3], "а ла Ерика Джонг" и със "следи от крещящи поанти" [4].
[редактиране] Награди
През 2007 г. получава наградата „Христо Г. Данов“ в категорията „Представяне на българската книга“ и Националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката си „Писма“. През 2008 г. - награда „Рицар на книгата“ за представяне на българската книга в медиите. [5]
[редактиране] Бележки
- ↑ Критическа въртележка 1995-2001. Поезия, Глухонемите виждат: влизане в тялото
- ↑ Митко Новков, Достигане femina, в. Литературен вестник, 30-05-2001
- ↑ цитирано по Юлия Йорданова, Критика с диакритичен знак, в. "Литературен вестник", бр. 37, 2002, LiterNet, 30-11-2002
- ↑ Бисера Дакова, Под похлупака на думите, в. Литературен вестник, 28-11-2001
- ↑ Марин Бодаков, Рицар на книгата, в. Култура, бр. 17, 09 май 2008
[редактиране] Източници
- Милена Кирова, Критика на прелома. Нови явления и посоки в българската литература от края на ХХ век, изд. ПАН-ВТ, УИ, София:2002
[редактиране] Библиография
[редактиране] Поезия
- Детето на глухонемите (1993)
- Вход (1996)
- Внимателно (2001)
- Картички (2007)
- Писма (2007)
[редактиране] Есеистика
- Отиване Връщане (1997)
- Зими и лета (2001)
[редактиране] Проза
- Зелено и златно, роман (2010)
