Женско писане
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Женско писане е термин, който произхожда от френския литературен феминизъм (на френски: écriture féminine). Датира от 1970-те год. Елен Сиксу първа използва термина в нейното есе „Смехът на медуза“ (1975).
Женското писане получава развитие специфично при френските и някои други европейски феминистки. Понастоящем то се разпознава от англоговорещите изследователи като подкатегория на литературния феминизъм.
Елен Сиксу, Моник Уитинг, Люс Иригаре [1] и Юлия Кръстева [2] [3] са фундаменталните теоретици на движението, като психоаналитичната теория се включва в началните 1990. Тези писателки понякога колективно са наричани в англоговорещия свят "френски феминистки".
Източници [редактиране]
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Écriture féminine“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
- ↑ Irigaray, Luce, Speculum of the Other Woman, Cornell University Press, 1985
- ↑ Kristeva, Julia Revolution in Poetic Language, Columbia University Press, 1984
- ↑ Griselda Pollock, "To Inscribe in the Feminine: A Kristevan Impossibility? Or Femininity, Melancholy and Sublimation." Parallax, n. 8, [Vol. 4(3)], 1998. 81-117.
Въшни препратки [редактиране]
- Женско писане. 90те. Версии. - дискусия във в. Литературен вестник
