Женско писане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Женско писане е термин, който произхожда от френския литературен феминизъм (на френски: écriture féminine). Датира от 1970-те год. Елен Сиксу първа използва термина в нейното есе „Смехът на медуза“ (1975).

Женското писане получава развитие специфично при френските и някои други европейски феминистки. Понастоящем то се разпознава от англоговорещите изследователи като подкатегория на литературния феминизъм.

Елен Сиксу, Моник Уитинг, Люс Иригаре [1] и Юлия Кръстева [2] [3] са фундаменталните теоретици на движението, като психоаналитичната теория се включва в началните 1990. Тези писателки понякога колективно са наричани в англоговорещия свят "френски феминистки".

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Écriture féminine“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
  1. Irigaray, Luce, Speculum of the Other Woman, Cornell University Press, 1985
  2. Kristeva, Julia Revolution in Poetic Language, Columbia University Press, 1984
  3. Griselda Pollock, "To Inscribe in the Feminine: A Kristevan Impossibility? Or Femininity, Melancholy and Sublimation." Parallax, n. 8, [Vol. 4(3)], 1998. 81-117.

Въшни препратки[редактиране | edit source]